24. Петелът си кълвал малки ситни зранца. Вятърът надул бузи и разпилял зранцата ядосал се петелът, намерил нови зранца и казал: – Хей ветре ще те победя! – Опитай! – пак надул бузи вятърът и отвърнал. Тогава петелът закукуригал с всички сили събрали се кокошките, пиленцата. Налягали върху зранцата. Духнал вятърът с всичка сила, не успял да духне зърната починал си, издул гърдите си, засвирил – нищо! Пак си починал, събрал нови сили зафучал страшно. Засрамил се пакостника и си тръгнал. Гласът му прегракнал. Редактирайте текста. Какви видове редактиране използвахте? 25. Като се върне дядо, какво ще стане с мене? Мамичко, какво направих? Запалих хубавата дядова къщичка! Какво ще отговарям на дядо и как ще се оправдавам? Ами ако вдигне ръка да ме набие? Не! По-добре да избягам от къщи! (Ангел Каралийчев) Мравката тръгна още в зори. Хей ти, щурецо, път ѝ стори! Зрънце от жито тя мълчешком влачи към своя мравешки дом. Тъкмо изброди бурена гъст и срещу нея – бучица пръст. Как да премине и откъде? Но трябва да се яде, тръгна нагоре с пъшкане пак. Гледай каква е мравка – юнак! Бавно изкачва стръмния склон, сякаш, че тегли цял камион. (Иван Цанев) Ами това, дето избумтя, какво ли е? Искам мама да се върне! Откъде излаяха кучетата? Не искам гласовете да идват близо. Какво е това голямо нещо, дето пак избумтя? На кого лаят кучетата? Защо има толкова много гласове? Боже, каква глава мина! Само глава! Още една мина! Мама да се върне!!!! Две страшни очи на прозореца! Чорлава коса! Рога и клъвка! Езици се плезят! Разпериха се черни пръсти! Онова бумти зад вратата! Натиска!... Прозорецът се върти – тъмно... тъмно. (Дора Габе) Какви видове изречения (според употребата им в речта) откривате в горните текстове? Докажете, че сте прави. Прочетете текстовете гласно, като не забравяте отличителните особености на всеки вид изречение. 26. От скука ли кука? Въпрос ли задава? За помощ ли вика сред тази дъбрава? И както си кука самотно в листака, тя отговор тука дали ще дочака? Ще срещне ли някога свойто дете, подхвърлено в чуждо гнездо да расте? Къде е сега кукувичето, дето без майка остана само под небето? Прибра ли го някоя птичка грижлива? С какво ли се храни и кой го завива, кога ли за пръв път е казало мамо; дали е пораснало вече голямо и спи ли в леглото си, без да се стряска? Или, закопняло за майчина ласка, се буди самичко и хуква в зори, и броди в едни непознати гори далече, далече, оттука и кука ли, кука, и кука ли, кука? (Иван Цанев) От какви изречения според употребата им в речта е съставено стихотворението? Защо? Открийте въпросителната дума във всяко изречение. 27. Лисицата не издаваше нито един звук. Колкото и да бе гладна, мълчеше, доволна от тишината, която настъпваше. ........................................................................................................................................ Изгряваше пълният септемврийски месец – голям и кървавочервен. От светлина гората сякаш потреперваше и отхвърляше черни сенки. Над реката се повличаше мъгла като разбито облаче, водосточната тръба започваше да лъщи под стряхата, сградата простираше сянката си в пустия двор. Все още се обаждаха щурци, мишка цвъртеше наблизо и ушите на Чернишка щръкнаха, а опашката ѝ омиташе земята. (Емилиян Станев) Описание или повествование е този текст? В текста има (оградете верния отговор): прости изречения – 1, 2, 3; сложни изречения – 2, 3, 4. 28. Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. (Ангел Каралийчев) Простите изречения са: 1, 2, 3. 29. Другата катеричка имала весело и безгрижно сърце. Цял ден от клон на клон скачала, птичките плашила, гнездата им разтуряла, яйцата им крала. И пак седяла тъй, без работа, свирила, викала и се веселила. (Елин Пелин) Баба Виелица дълго дреме в своята ледена пещера, а Дядо Мраз обикаля ледовития океан, опитва с тоягата си здравината на леда, прави ледени мостове и се любува на северното сияние. Там го срещат с радостни ревове белите мечки и китовете. А над всички тях плуват и се въртят облаци. (Елин Пелин) Дълго лежаха заровените зърна в чернозема. Тихият есенен дъжд мокри нивата. Влагата проникна надолу и намокри ризниците им. Те се изплашиха и прошепнаха: – Свърши се, ще изгнием! И почнаха да се подуват. Набъбнаха. Ризниците им захванаха да се пукат. Но щом напече слънцето, зрънцата се превърнаха на нежнозелени стръкчета, източиха се нагоре, разбутаха меката пръст и си показаха връхчетата. (Ангел Каралийчев) Колко прости и колко сложни изречения откривате в текстовете? 30. Вятърът мина. Грабна от мамината песен и избяга. Дъбът зашумя по-силно. Като цялата гора шуми. Мамината песен се губи и пак се чува. Небето е синьо. Също като мамината песен. Тя иде от небето. И мама е дошла от небето. По златна стълба слязла. (Дора Габе) Поправи леглото. Премете стаичката. Изтупа юрганите. Донесе от реката вода с менчето и изми пода. През отворения прозорец влезе врабчето и затрепера с криле над солницата. (Ангел Каралийчев) Падна вечер. Зашумя дълбоката трева. Засвириха щурците. Зададе се откъм реката патето. То беше хванало с въдицата си двете сомчета и сега на пясъка стояха само костите и мустаците им. Патето се клатеше с препълнена гуша. (Ангел Каралийчев) Открийте простите изречения. Разширете кратките изречения. 31. Една сутрин кичестата липа в гората се пробуди изтръпнала от студ. – Какво ли е станало? – помисли си тя и разгледа наоколо. Първите лъчи на слънцето се мятаха през високите върхове и падаха върху гората. И цялата гора изглеждаше сребърна и блестеше, блестеше. И листата на липата бяха сребърни и също блестяха. Беше тихо, тихо. Нищо живо не се обаждаше. Само близкият поток шумеше и водите му бягаха надолу бистри и студени. (Елин Пелин) Какво настроение създава у вас това описание? Открийте изреченията, които ви помагат да си представите гората. Какви са по състав? Кои думи ви правят впечатление? Открийте изреченията, чрез които усещате тишината. По какъв начин писателят ви помага за това? Намерете повторенията в текста. Защо Елин Пелин си служи с тях? 32. През един горещ задушен ден от планината се закършиха тъмни облаци. Слънцето изплашено се скри зад тях. Птичките се изпокриха в гнездата си. Гръмотевица процепи небето. Излезе силен вятър, клоните на старата круша заскърцаха. (Ангел Каралийчев) Колко са простите и колко са сложните изречения? Опишете картината, която си представяте с помощта на първото изречение. Чрез коя дума слънцето е представено като живо същество? 33. Минаха десетина дни. Бързоходко се съвзе от уплахата. Изчезна и подутината на челото му. Зайчето отново се пресели в работилницата. Чукаше и тракаше по цял ден. Най-после мотопедът пак заприлича на мотопед. Бързоходко още помнеше злополучната първа разходка. (Надя Кожухарова) – Лъжеш! – викна старата птичка. – Щом си била клонче, как можа да станеш пощенска марка? – Няма нищо чудно. През пролетта дойдоха дървари. Те отсякоха дървото. Заедно с много други дървета ни натовариха на един параход. Откараха ни в някакъв непознат град, стовариха ни в двора на една фабрика за хартия. Тя имаше високи комини, електрически триони и бучащи мотори. Почнаха да ни режат, да ни варят, превърнаха ни на каша, а от кашата направиха снежнобяла хартия. Цялото наше дърво се превърна в хартия. От нея в печатницата напечатаха един милион марки. (Ангел Каралийчев) Изберете три прости изречения. Направете им синтактичен разбор. 34. Росинка беше най-веселата и безгрижна капчица роса. Тя се роди в полето, върху листата на едно лютиче. Сутрин, щом слънцето изплуваше на хоризонта, при лютичето пристигаше един немирен слънчев лъч. – Чук! Чук! Чук! – чукаше той по затворената чашка. – Кой е? – питаше лютичето. – Аз съм! Слънчевият лъч! Идвам да играя с Росинка. Лютичето внимателно разтваряше цветната си чашка. В същия миг Росинка се търкулваше върху тичинките. Тя се криеше в сянката на полските треви, трепкаше като мънисто по стеблата, а слънчевият лъч я търсеше и цапаше измитите ѝ бузи с разноцветни бои. (Кина Къдрева) Какви са по състав първото, второто и последните три изречения? Открийте главните части на простите изречения. С кои думи са разширени? Обяснете синтактичната им служба. 35. Потеглиха към гората да нападнат тъмната птица. Най-напред вървеше Марко и тръбеше. Намериха я тъкмо когато се гласеше да отключи черния нощен дъжд, за да угаси светлината на малкото фенерче в чашката на дивото цвете. Замахнаха бабите със сабите, мръднаха си котаците мустаците, втурнаха се като хали двеста папагали върху чудовището, полетяха юнаците след раците, взеха да кукуригат двеста петли стари, ревна дъртото магаре. Уплаши се нощният разбойник и размаха криле. (Ангел Каралийчев) Какви са по състав изреченията в текста? От колко прости изречения е образувано предпоследното изречение? 36. Смрачи се. По небето затрепкаха звезди. Полето притихна. По пътя към селото се чуваше глъч и смях. Дворовете светваха един след друг. Пъргави стопани шетаха из тях. По-късно и къщите светнаха. Селяните се прибраха. Кои прости изречения можете да обедините в сложни, като си помогнете със следните думи: А, И, НО? Кои изречения няма да обедините? 37. Радка си имаше градинка, пълна с грах, ягоди и цветя редовно се грижеше за нея окопаваше я, плевеше я и я поливаше с прясна водица. Радка имаше градина тя се грижеше за градинката в нея имаше много цветя Поправете грешките, които ваши съученици са допуснали в изреченията. Какви са изреченията по състав? От кой текст научихте повече? Защо? Направете синтактичен разбор на простите изречения. 38. На сутринта Хитър Петър излязъл от къта, дето се бил скрил, и викнал: – Добро утро, побратиме! Змеят опулил очи: – Бе ти жив ли си още, нали те утрепах нощес с чука? Хитър Петър се засмял: – Тъй ли? Пък аз мислех, че бълха ме хапе. Не се мъчи да ме убиваш, защото съм калѐн. – Че как си калѐн? – С вряла вода. – Хайде и мене да калиш – рекъл змеят – нали сме побратими. – Защо да не те каля – ще те каля. Кажи на бабата да сгорещи един казан с вода. (Народна приказка) Имало едно момче, което искало да знае всичко. За всяко нещо питало дядо си: – Кажи, дядо, кой клати дърветата? – Вятърът – отвръщал дядото. – А кой духа вятъра? – Де да знам! Вятъра съм го чувал как свири през комина, но не съм го виждал. Като го срещна, ще го попитам. – Ами можеш ли ми каза кой пали нощем звездите? – упорито питало момчето. – Как да ти кажа, като не съм бил на небето. Питай я орлите, я щъркелите, които летят над облаците. – Щъркелите?! Тази сутрин ги видях: събрали се заедно, заминават. Къде отиват? – Всяко пеленаче знае къде: в топлите страни, дето не пада сняг. (Народна приказка) Обяснете препинателните знаци, употребени при пряката реч. Открийте думите и изразите, които се срещат най-вече в народните приказки или в разговорната реч. На кои думи можете да посочите синоними? Прочетете текста на глас, като изразите характерното за всеки герой. 39. Иван каза на Петко: – Хайде да отидем на кино. Петко каза: – Кой филм ще гледаме? Иван каза: – Онзи, в новото кино. Петко каза: – Гледал съм го. Мими каза: – Момчета, гледайте новия филм. Петко каза: – Нищо не съм чул за него. Мими каза: – Много интересно е направен, а актьорите играят отлично. Момчетата казаха: – Добре, него ще гледаме. Редактирайте текста. 40. – Ваньо – провикна се от къщи баба му – де ти пъна? Нося го бабичко! Ваньо се затече и нарами един пън от дръвника. Влязоха вкъщи. Додето баба Куна слагаше софрата, двете деца се изправиха пред дядо Гено и го замолиха Дядо харижи ми го! На мене бе деденце! Чакайте – рече дядо Гено, – да ви кажа една гатанка. Който от двама ви я отгатне, нему ще харижа волчето. (Ангел Каралийчев) Поставете пропуснатите препинателни знаци. Кои думи и форми на думи са ви непознати? 41. Ръкопляскат! Ето го най-после пианистът. Хората го посрещат с ръкопляскане. Той отива към пианото и сяда на малко специално столче, но нещо още го гласи, оправя, сигурно иска да го повдигне с винта, за да му е по-удобно, като свири. (Иля Хурник) Препишете широките и тесните гласни от първите две изречения. Коя гласна липсва? Препишете думите, в които буквите на гласните звукове могат да се сгрешат. Обяснете защо се допускат тези грешки. Изговорете правилно думите, в които има два гласни звука един до друг. 42. Данчо стисна здраво пушката и влезе в гората. Клоните над главата му удивено зашумяха: „Я, ловец!“ Данчо се усмихна гордо, намести шапката на главата си така, че да се вижда по-добре, и се запровира в гъсталака. Знаеше, че горските животни обичат да се крият в тъмни и непристъпни места. И не се излъга. Не беше направил и няколко крачки, когато пред очите му се появи бяло зайче. (Георги Константинов) О, учители – творци, смели войни и светци, ний с цветя, цветя безчет, китим образа ви свет. Чутни Солун ви роди, Вие бяхте две звезди, а над нашата страна бе безбродна тъмнина. Вий запалихте лъчи, вий ни дадохте очи, пратихте ни братски зов, пратихте ни благослов. Слава, слава пеем днес, вечна слава вам и чест, ние вием днес венци вам, о войни и светци! (Асен Разцветников) Край скалите отново свиркал леден вятър, а пещерата, топлата пещера, където Марко бил прекарал в сладък сън нощта, сега го посрещнала с куп настръхнали орлови човки. – Марш оттук, дългоух чужденецо! – крещели орлите. – Няма да те пуснем вътре, колкото и да блъскаш входа с копита. Опитал Марко да се пъхне оттук, опитал да се провре оттам, но отвсякъде го чукали острите човки... (Георги Константинов) Обичам те, българска реч, звук сладък, най-мил в звуковете, ту арфа звънлива, ту меч на майстор художник в ръцете. (Иван Вазов) В кои думи с широки и тесни гласни може да се допусне правописна грешка? Проверете правописа на тези думи. По колко начина можете да направите това? 43. Понякога и с малко грешки последствията стават тежки, изменят те съдби човешки или направо правят смешки. И буква само да сгрешиш, ти печка с мечка ще смениш. Наместо драг ще станеш враг. Наместо сит ще бъдеш бит. А русата любима кукла ще стане с грешката ти фукла! Без грешка ти си пръв по бягане, а с грешка ставаш пръв по лягане. Едно е да ядеш самун, а друго – да ядеш сапун. Едно е да си седнал в хол, а друго е да седнеш в гьол. Едно е на глава с калпак, а друго – по глава с кривак! Дори да си издигнал кула, сгрешиш ли – кулата е нула. Решиш да пишеш: „Здрасти, Павка“, а пък написваш: „Здрасти, Чавка“. А спор без „с“ ще стане пор, ала смениш ли и със „з“ ти с този пор ще видиш зор! (Асен Босев) Намислете и запишете и вие думи, в които звуковете имат смислово-различителна служба. Съставете с тях изречения. 44. Чуй, скрежът взе да пука и изведнъж навън чукчето на капчука зачука с весел звън. Чук-чук! Зън-зън! И ето – полето задимя и заблестя небето над мократа земя. Виж покривите – цели червени са сега, макар че бяха бели до вчера под снега. И само на комина е кацнал щъркел пак като наполовина стопена пряспа сняг. (Иван Цанев) В първите два куплета на стихотворението се срещат много пъти една звучна и една беззвучна съгласна. Кои са те? Прочетете куплетите на глас. Помагат ли ви тези съгласни да чуете нещо? Открийте в следващите два куплета две форми на едно съществително име. Коя форма ви помага да проверите правописа на тази дума? 45. Бълбука ручей, без да спира, на свобода, на свобода. Тръгни по тънката му диря и слушай звънката вода! Под облаче от пеперуди между тревите тичай ти – глухарче там ще те учуди и мравка ще те възхити. Закрачил сред прахта кафява на някой междуселски път, ще чуеш как се приближава със син и влажен гръм дъждът. (Иван Цанев) Открийте в стихотворението беззвучни съгласни, които нямат съответни звучни съгласни. Препишете думите, в които може да се сгреши буквата на звучната съгласна в тях. Как ще направите проверка на правописа на тези думи? Кои думи в първия куплет ви помагат да чуете песента на потока? За правописа на коя дума трябва да внимавате? 46. Слънцето полека-полека зайде и над земята настана чудна пролетна нощ. Гората се смълча. Дърветата уморено отпуснаха вейки и заспаха тежък сън. Птичките се прибраха в гнездата си. Само славеят продължаваше да пее своите чудни песни. Зад тъмните хълмове на изток небето побледня. Показа се малко парченце от пълната месечина. (Елин Пелин) Подчертайте думите, в които има разлика между изговор и правопис на съгласните. Препишете ги. Изберете си три от тях и напишете колкото можете повече сродни думи. С някои от тях съставете изречения. Следва...
0 Comments
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|