Девойчица златопола вода носи от три дола, девойчица с очи вакли брашно сбира от сто ракли, ту излиза, ту се връща, питки меси в тъмна къща. Рекох питка да си сграбя, тя ме бодна с остра сабя – поду ми се страничката, заболя ме главичката. Що е то? /пчела/ Невяста черна, незнайна заспа на черга безкрайна, а като стана зарана, скъса си в здрача гердана, с бисерни зрънца посея чергата, що бе под нея, но дойде момче напето, прибра зрънцата в небето. Що е то? То се знае, зрънцата туй е, деца, р............! /росата/ Златна, златна пшеница в синя, синя паница, паницата некупена, над земята захлупена. Питаме се: къде я? А сме всички под нея. Що е то? /небето и звездите/ Другарче вярно имам аз – при мен е всеки ден и час. Подгоня го и мигом: беж! – иди го стигай, ако щеш. Но щом оставя го на мира, и то веднага там се спира, а върна ли се уморен, и то се връща пак със мен. Дете бях аз – и то дете, нараствам аз – и то расте, но все така е мълчаливо и все така си е страхливо, та ходи само в светлина и ме напуща в тъмнина. Що е то? /сянката/ Залъгалка Щурчо свири на баири, булка Щурка леща джурка, детенцето щурченцето вика, плаче за коматче, за гореща блага леща. Премененото щурче Едно щурченце с тънко вратленце взело да трие свойто носленце, взело да плаче, взело да писка, че няма буйки, че няма ризка. Дочула го е от свойта нива невяста Щурка, майка грижлива, намерила му цветец от дюля, направила му бяла кошуля, откъснала му две теменужки – направила му сини ботушки. Вълчо и Лисана – Мари, кумице Лисано, де си ранила тъй рано? – Ходихме, Вълчо, с децата грозде да зобим в лозята. – Мари, кумице Хитрано, рухото ти е съдрано. – Миткал си, Вълчо, в тъмите, та ти не видят очите. – Мари, Лисанке устата, де ти остаха децата? – Пратих ги, Вълчо, с пъдаря да поразгледат пазаря. – Лисано, майка юнашка, защо си днес без опашка? – Скрих я зарана в долапа, да я росата не цапа. Бяла, бяла лехица с черна, черна пшеница, жънеме я с очите, мелиме я с главите и с погача богата храниме си душата. Що е то? /книга/ Не зная отде-накъде сладко е, а се не яде, не може да се попипа – няма ни тяло, ни ципа, не се и вижда с очите – при вас кога е, жумите. И най обича тишина, не иска твърде светлина и бяга то от шум и звън, и се нарича сладъл с.....! /сън/ Слезе ли мрак от горите, то ти затваря очите. Ний сме девет момчета, девет чудни братлета и едничка сестричка, кръгла като паричка. Ний за думи сме неми, но сме бройци големи, но сме чудни сметачи – само дай ни задачи! Що е то? Потъркайте си челата и отвърнете: „Ч..............!“ /числата/ Трийсетина сестрици все от тънки чертици. Станеш ли със тях другар, туй ще ти е ценен дар: с тяхна помощ най-добре ум и разум се бере. Що е то? Ето пред мене Еленка, а пък до нея и Пенка, шават с ръце и оттук ви те шепнат, че туй ще са б.................! /буквите/ Юначага златокос, без очи, уши и нос, всичко лапа и поглъща – пръчка, книга, дреха, къща. Но дадеш ли му вода, пуща синкава брада и заплаква с тънък глас, и умира той завчас. Що е то? /огън/ Сърдитият Петлан Разсърдил се е Петлан войвода, че не му било нещо по сгода: че си намерил три перушинки, с три кокошинки като калинки. Скокна, разпъди всички кокошки, както кълвяха жито и трошки, па си наметна гуня хайдушка и си препаса сабя и пушка. През поле ходи, гребен размята, ломи гората, тресе земята, кълве врътига и комонига, па се надига, та кукурига. Забягнаха ми вълци, лисици, дребни гадинки, крилати птици, една остана баба Мецана и тя застана и тъй подхвана: – Стига бре, Петльо, стига бре, лудо! Нийде го няма твоето чудо! Петлан се спрепна, па ѝ отвърна: – Сбирай си, Мецо, дългата бърна! Бягай, пази се, да ти не клъвна мечата глава, дебела тръвна! Да не те с тежки шпори намуша, да ми не паднеш тук, под ботуша, че ще ми станеш на тънка пита, бита, пребита, насред пробита! Дълга, дълга Бърборанка няма кости, нито сянка, пей и тича пълзешката през нивята, през полята. Щом я слънце дълго грее, тя започва да слабее, тя започва да се свива и да става мълчалива. Но заплиска ли я дъжд, тя набъбва изведнъж, тя расте и дебелей, и лудува, и се смей. Що е то? /река/ Топъл ветрец повея, дребен дъждец разсея, грейна слънце в небето, пръпна гъска в полето – гъска бяла белуша, с тъмно шалче под гуша, със краченце немито, във земята побито. Що е то? /гъба/ Кротко седи на земята една булка мустаката, па си преде, па шумурка без къделя и без хурка, затуй ходи тя, горкана, във непредена премяна. Що е то? Тая булка кротка се нарича к..........! /котка/ Лошото мишленце Имало едно време едно мишленце, което си носело опашката завита на колеленце, крадяло от житото, намърсявало брашното във ситото и по цял ден тършувало из каците и се заканвало на котаците. Дълго време го гонели ядосаните котараци, но успели да отскубнат само един косъм от дългите му мустаци... Затова се оплакали най-после на едно момченце, което имало едно бързо, бързо жребченце. Пуснало тогава жребчето си момчето, подгонило мишлето, па ха през тая стая, ха през оная, ха във триците, ха по полиците, тука се сгуши, там се преметне – уловило го момченцето най-сетне. – Сега ще ти дам аз тебе един хубав урок! – рекло то на лошия мишок, па си направило от кожата му един кожух със топъл миши пух и един голям, голям калпак като за юнак. Цял живот се скитам и мотая в тая синя и безкрайна стая. Понякога ей тъй от омраза съм се мъчил навън да изляза, но където да се запилея, все оставам точно насред нея. Що е то? Там някой шушне, ето че туй ще е н...............! /небето/ Търкул, търкул, Белушко, какво носиш бе, душко? – Нося яка премяна, от бял мрамор изляна, нося в сърце от злато будилниче крилато. Що е то? По златното му сърце ти позна, че е я.........! /яйце/ Кой ли овчар докара в тая тъмна кошара трийсет и две овчици с бели, бели гърбици? Кошарата червена, във могила вградена, куче лае в средата, та люлее гората. Що е то? /зъби, уста и език/ С много чудесии
пълен е света – ето, две фунии на една греда. Гредата е, драги деца, жива, а с фуниите се течност не налива, че през гърлата им, криви, та и тесни, преминават само звуци, думи, песни. Гатанката, вярвам, вече ще решите – кой от вас не знае, че туй са у..............! /ушите/
0 Comments
Гатанките, кратките приказки и скороговорки са от книгата „Щурчово конче“ на писателя Асен Разцветников. Трепчо нанка на сянка, като пиле на гранка. Къде му са крилцата? - Те му красят главата. А какъв му е малък опашът - и мухи се от него не плашат! Не е Трепчо пиленце пернато, а юначе дългомустакато, викнеш ли му ти от слога „Уууш“, то побегне, па направи слуш, па удари пак с ботуш и се спусне презглава̀ из високата трева. Що е то? /заек/ Самодива живей във палати, що ги вятър люлее и клати. Тя не лети, ходи си с крачката, ала рядко стъпва по земята и когато се хвърли да бяга, с дългата си пола си помага, а храни ли душата си жива, гърнето си с уста тя пробива. Що е то? Да, помага си с пола, а не с патеричка и лети като стрела нашта к...................! /катеричка/ Край горица - тъмница, а в тъмница - девица. Лист ли падна до нея, тих ли ветрец повея, девойка се събуди, ослуша се в почуди, подаде си главата, подаде си краката, понесе си тъмницата, па отиде в горицата. Що е то? /костенурка/ Юнак минзухарко Рано рани юнак минзухарко, премени се с бели беневреци, пристегна се във черни цървулки, наметна си зелено кожухче, накрехна си златното калпаче, яхна конче от върбово клонче, пришпори го със глогови шпори, па го пусна низ горски усои. Сред усои мътна река бие - длан широка, два пръста дълбока. На брега ѝ момиче-кокиче - горе стои, долу се оглежда, па си гласи бялата забрадка, па си глади зелените вежди. Поспрепна се конче, па изтропа, че не може река да прескочи, търти на бяг момиче-кокиче, люшна му се зелената плитка, закачи се на шипково трънче, та го стигна юнак минзухарко, та го метна на рошаво конче, па препусна и си виком вика: „Излез, излез, моя втора майко, че ти водя шетлива невяста - беличкото, срамливо кокиче, дето мете пролет снеговете!“ Лъвът и петленцето Един стар лъв откраднал дълга връв, па си препасал с нея един пищов и тръгнал на лов. Но не щеш ли насреща му се задало едно петленце бяло. – Петленце-момченце – рекъл лъвът, – не бягай от моя път! Ти додето кажеш „фър-фър!“, аз ще кажа със пищова си „гър-гър!“ и ти ще паднеш убито във зеленото жито. Затова ми ела самичко насам, та кротко да те изям! – Каак! – разлютило се петлето. – Какво ми говориш ти, животно проклето! Ами че ти знаеш ли кой съм аз и какъв е страшен моят глас? Та само като разтворя свойта гага и нощта пред мене бяга! А като кажа „клъв!“, поглъщам един лъв! И тебе ще те глътна ей сега като слива, за да разбереш, че със мене шега не бива! – Олеле, моля ти се, юначе! – започнал лъвът да плаче. – Ето, падам ти тук на колене: остави ме да поживея до утре поне! – Не, не, не! – отвърнало петлето, па пристъпило напето. – Ти си един лошав лъв и пиеш кръв! И тъй както страшният лъв, разтреперан, стоял, то казало „клъв!“ и го погълнало цял. Не могло да нагълта само опашката му жълта, но това не било беда, защото то си я вчесало като брада, па тръгнало напето-напето и изчезнало далеко в полето. Във горския шумак е скрит един юнак. Минават дни, минава време, той мирно в здрачината дреме; но нявга в миг изсвири с устни, през клоните препусне, прецапа над реката – замине през полята. Напразно ще го дириш ти: невидим той край теб лети, люлее клони и треви – не се стига, ни лови. Кой е тоя юнак? /вятър/ Вакла мечка мечкорана лете спи като заклана, есен, паднат ли листата, тя напълва си устата – не с месо и не с трева, а със камък и дърва. Уж е мечка мечкорана, дето близне – става рана, а децата я обичат и при нея често тичат. Що е то? /печка/ Гостенче ни дойде отдалече, синьото си балтонче съблече и със шарен език ни разправи как живей в чужбина бати Слави, ала името му щом изрече, млъкна и не каза дума вече. Що е то? Туй гостенче доброто, то е, деца, п..............! /писмото/ На стряха плаче бяло юначе, че ми го вече слънце напече. Ти знаеш много – кажи, кое е това юначе, що сълзи лее? То иде зиме тук от небето и си отива пролет в морето. Помисли! /сняг/ Черна, черна самовила със сукманче като вила, без да трака, без да чука, дом си прави под капчука, па подгонва мушиците, па почива на жиците. Лани сбра си тя дружина и замина за чужбина. Но стопи се лед и сняг, ето ти я нея пак! – иде, вика с ветровете: „Мартениците хвърлете!“ Що е то? /лястовичка/ Приказчица Тръгнах из Балкана, стигнах на поляна и съгледах тамо туй чудо голямо. Една червенушка пече люта чушка, две стърчиопашки се чукат със чашки, три сиви врабеца пощят една меца. Четири кълвача решават задача, пет кресливи гарги си лежат на тарги, шест бъбриви врани си шият юргани. Седем кукувици месят хляб от трици, осем чучулиги четат стари книги, девет гургулици си пържат мекици. Десет бекасини ядат жълти дини, единайсет гъски пък си връзват връзки и дванайсет пуйки лъскат свойте буйки. Гатанка Триста братя във едничка риза, цяло лято никой не излиза, раснаха ми скрити цяло лято, станаха ми жълти като злато, че ги грабна ламя, люта хала, па съблече ризата им бяла и на буен огън ги опече – га̀танката свършва тука вече. Кой познай кои са тия братя – два калпака круши ще му пратя. Роглю няма ушенца, Роглю няма краченца, а си ходи в полята, а си гази в тревата. На гърба му товарче – вито-вито самарче, пресрещни го, детенце, побутни му рогченце – ще си влезе в товарчето, в товарчето, в самарчето. Що е то? /охлюв/ Вятър вее, мрежа мята, сам рибарко на средата точи свойте тънки щипки за крилати дребни рибки. Що е то? /паяк/ Търкуланчо от Раздолци на гръб носи триста колци, оставѝ го във горица – дебне като стар пъдарин, затумкай му ръченица – скача като млад сватбарин. Що е то? /таралеж/ Прочута оперна певица се спря под кичеста върбица, извади нотен лист от круша и викна със надута гуша: „Ой, как си благ, мой свилен злак, но пак те гази крак на враг!“ Пристъпих, тръгнах аз напред, за да и́ поднеса букет, но скокна тя с крачета здрави и хвърли се да се удави. Що е то? Ганка не е в гатанките слаба – тя познава, че това е ж............! /жаба/
Баба Жаба Баба Жаба не обича хляба, та е яла – за седмица цяла пастърмица от една мушица, половинка от една калинка, две крачета от малки щурчета. Затова е слаба баба Жаба и не квака вече в ракитака. Скороговорка
Три мравки-черноглавки настригали вълна от гъсеници, изтъкали си три торбици, па ги преметнали на черните си гърбици, окачили си три кратунки от чунки, накитили се с три китки от маргаритки, вдигнали три сопи от конопи и тръгнали за снопи. Но сред пътя им се явило ужасно страшило – една лоша гъска, която взела да съска. Уплашили се тогава трите мравки-черноглавки, хвърлили трите торбици от гъсеници, трите кратунки от чунки, трите китки от маргаритки и трите сопи от конопи и се окопали във дълбоки окопи. Ала гъската видяла край пътя във канала едно голямо корито със жито, па се спряла и след като едно зрънце изяла, отишла на близката речица да пие водица. Станали тогава трите мравки-черноглавки, преметнали на черните си гърбици трите торбици от гъсеници, окачили си трите кратунки от чунки, накитили се с трите китки от маргаритки, вдигнали трите сопи от конопи и тръгнали пак за снопи. Ала гъската се била вече напила и пак тичала към тях със всичка сила. Уплашили се тогава трите мравки-черноглавки, хвърлили трите торбици от гъсеници, трите кратунки от чунки, трите китки от маргаритки и трите сопи от конопи и пак се окопали във дълбоки окопи. Ала гъската видяла пак до пътя във канала голямото корито с жито, па се спряла и като още едно зрънце изяла, отишла пак на близката речица да пие водица. Станали тогава трите мравки-черноглавки, преметнали на черните си гърбици трите торбици от гъсеници – и тъй нататък, и тъй нататък, доразкажи приказката ти, но бъди кратък и я свърши, щом гъската изядѐ всичкото жито от голямото корито. |
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|