/Продължение от м. май - 2019 год./ Творческата личност Днес пред образованието е поставена задачата да се възпитават творчески личности и вие като родители също искате децата ви да изпълняват задълженията си в училище по възможно най-добрия начин. В средата на 20 век е било достатъчно отделни хора да се занимават с откривателство или например с техническо усъвършенстване на производствените процеси. Сега обаче развитието на обществото се нуждае от масово творчество. Децата са заети със занимания в клубове по интереси, олимпиади, новаторски хъбове. Навсякъде човекът творец се търси и се стимулира. Какво представлява творчеството? Как се развива? Може ли да бъде стимулирана тази способност чрез възпитанието или така само я задържаме? Кой е творец? Този, който открива такива връзки между проблемите, които другите още не са намерили, или пък този, който е видял познати неща от една нова, необичайна страна? На някои ученици тези неща са познати като взаимовръзки и пътища за решение, макар че те още не са преподадени и техните съученици не ги познават. Едно обаче трябва да се подчертае: без задълбочени знания не може да има никакво творчество. Човекът творец се характеризира и с някои други качества, които могат да се формират по пътя на възпитанието. Такива хора се учудват на неща, които не правят впечатление на другите. За тях всекидневието става проблем. Класически пример в това отношение е Нютон. Всички преди него са виждали как предметите падат на земята. Обаче той първи е поставил въпроса: „Защо ябълката пада от дървото?“. Така открива закона за гравитацията. Творческите личности не възприемат заобикалящия ги свят просто така, а питат така ли трябва да бъде, това не може ли да стане по друг начин, по-просто. За тях трудностите са за това, за да бъдат преодолявани и тъкмо това ги привлича, за да проверят себе си. Творчеството не е само умение да се мисли правилно. Макар и важна, това е само една от предпоставките. По-нататък изискванията към характера на такива хора се свързват с техните лични усилия, с тяхното „вкопчване“ в нещо, със стремежа им към новото, със смелостта да поемат риска да сгрешат и въпреки всички пречки да докажат истината. В тази поредица от постове (1 част, 2 част, 3 част, 4 част, 5 част, 6 част, 7 част, 8 част, 9 част, 10 част) видяхме как могат да се формират такива качества. Ако се интересувате от специалния тренинг за творчество, има толкова много книги по тази тема, че лесно бихте ги открили във всяка по-голяма книжарница или онлайн. Можете да започнете с „Училище за идеи“ от Гизела и Ханс-Георг Мелхорн. Какво могат да направят в тази насока родителите? Същността на творчеството се състои в това, на основата на едно високо равнище на знанията, мисълта да се освободи от старите, привични връзки и да създаде нови. С други думи, творчеството изисква голяма подвижност на мисълта, което може да се упражнява, макар че казаното звучи пресилено. Човек трябва да се научи да използва мислите си по начин, по който децата като малки играят с играта „Лего“ - те пробват, за да видят просто какво ще се получи. Да видим с два примера как изглежда това при възрастни хора. Първият от тях - игра на думи - ни убеждава какво може да се получи от свързването на три неща. „Има животни, околии и лекари. Има ветеринарни лекари, околийски лекари и главни лекари. Има група от животни и група от лекари. Има също така главен ветеринарен лекар в околията. Няма обаче главно животно в околията.“ Друга такава „безсмислена“ игра на думи ще намерим в книгата на В. Гилд и Д. Щарк: „От един покрив тече вода. Под него е седнала компания. Въпросът, който се поставя за решаване, е какво може да се направи. Отделните членове дават следните предложения: - водата да се събере, след което да се използва за миене; - с нея да се задвижи водно колело или нещо като воден вентилатор; - водата да се събере и чрез специално устройство да се поливат цветя; - да се направи фонтан край масата, за разхлаждане; - водата да се филтрира и след това с нея да се свари кафе.“ Естествено, всичко това са глупости. Но който мисли, че подобно нещо не бива да се прави, тъй като е твърде наивно, който не намира радост в играта с мисли, той едва ли ще бъде споходен от умна мисъл. Може ли вашето дете да бъде творец? Или вие постоянно му пречите? Това не трябва да прави никой - нито съзнателно, нито несъзнателно. Творчеството може да започне именно от посочените „безсмислици“. Ако вие подценявате подобни шеги, тъй като ги намирате за чисто детски, то ще изостава все повече. Все пак вашето дете мисли сериозно. Запознаването с някои нови области винаги е свързано с опасност от попадане в задънена улица, с грешки и заблуди. Поради това някои родители предпазват децата си от рискове и им позволяват само това, което би ги довело до висок успех. Това ли е обаче единствената и най-висока цел? Давате ли право на децата да грешат? Поощрявате ли тяхната смелост да мислят сами? Който върви свободно по избрания път, не може да се спъне! Много родители и институции работят върху проблема за стимулиране на надареността. Възможностите за днешните поколения са много по-големи, отколкото в миналото. Родителите могат да помогнат на своите деца да използват по-добре тези възможности. В тази връзка особено голямо е значението на клубовете по интереси. Често пъти децата се записват въодушевени с цялата група, но след това един път са на гости при баба, друг път отиват да си купят обувки. По този начин родителите пречат на децата си в тази дейност, не я оценяват като важна и намират все нови причини за тяхното отсъствие. Дейността в клубовете е важно средство за възпитаване на характера, което не може да бъде заменено от нито една друга форма. Там се работи дотогава, докато се постигне целта, уредът да заработи, танцът да бъде изпълнен безпогрешно. Сравнено с училище, това би означавало отличен успех. В такива клубове учениците се опознават много добре, преодоляват заедно трудностите, „откривателстват“. Тук те по-добре в сравнение с училище се учат да работят в групата, да си помагат взаимно и да се стремят към постигането на определената цел. Такива качества са нужни на човека творец. Първоначалният въпрос в тази поредица от постове беше как можем да помогнем на децата при ученето. Сигурно сте си представяли отговора по различен начин. Най-напред си мислим за съвместни упражнения, обяснения, прослушване, контрол, поправки и други. Може би всичко това е нужно за ученици, които срещат затруднения при ученето. Това, което се препоръчва в поредицата, е далеч по-трудно и по-ангажиращо, тъй като разглеждаме учебната дейност на децата като най-важна дейност в тази възраст и във връзка с тяхното цялостно развитие като личности. Следователно, ако искате наистина да подпомогнете вашето дете при ученето, нужно е да подпомогнете преди всичко неговото развитие като личност чрез усвояване на знания и умения, чрез възпитаване качества на характера. Надявам се, че съм успяла да ви дам някои насоки за това как да се създаде в семейството стимулираща детето атмосфера.
0 Comments
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|