пролет, цветя, листа, гора, майка, родина, куб, стълб, гардероб, хирург, струг, параход, вожд, сладолед, кураж, ориз, кафез, Божко, Живка, дробче, книжка, блузка, старост, пакост, болест, небе, артистка, дете, море, сено китна, пролетна, зелена, пъстри, весело, сив, гърбав, лилав, рошав, къдрав, лъскава, работливи, сребърно, уханно, голяма, учтив, дълъг, свежи, сладко, гладка, рядко, хълмисти, горист, ледени, любознателни Златна есен обагри листата на дърветата с най-хубавите цветове на дъгата. Те се въртят, танцуват и полека-лека падат. Земята е застлана с пъстроцветен килим. Няма ги вече пойните птички – веселите приятели на гората. Слънцето крадливо разпръсква своите лъчи през клоните на дърветата. Нашата родина е прекрасна, всичко има, всичко ражда тя – нефт и руда, въглища и злато, дивни рози, буйнали жита. (Атанас Душков) Златокосата есен си отива, понесла кошничка с плодове. Тя преминава през гори, поля и ръси с шепи от своето злато. Един слънчев лъч предпазливо надникна и погъделичка Ваньо по лицето. Той отвори очи и погледна през прозореца. Листата на дърветата се ронят и с бавен танц се стелят по земята. – Хей, листенца, къде отивате? – Канени сме на карнавал. – А пойните птички ще дойдат ли с вас? – Те отлетяха в южните страни. Есенният вятър ги завъртя в буен танц. Слънцето се беше приготвило за карнавал, но черен дрипав облак го закри. Девойчица златопола, вода носи от три дола, девойчица с очи вакли брашно сбира от сто ракли, ту излиза, ту се връща питки меси в тъмна къща. Рекох питка да си сграбя, тя ме бодна с остра сабя. Що е то? (Пчела) Над нас изведнъж изсипа се дъжд и Петьо да пита захвана: – Татко, нали, дъжд, когато вали на небето развалил се е крана? Когато бяхме на път, спря да плиска дъждът, ала почна да духа пък вятър. Петьо рече ми пак: – Пусна някой юнак великански голям вентилатор. Но и вятърът спря, силно слънце огря и горещо на двама ни стана. Петьо смъкна палто, рече: – Ясно е то – Слънчо включи още сто реотана. После спусна се мрак. Петьо трябваше пак да ме смае с образ нов, интересен. – Татко – рече ми той, – кой запали безброй гирлянди на екрана небесен? (Радой Киров) – Бате, кой е този синеок герой? – Левски, мило братче, се нарича той. В мъка и неволя беден се родил, но сърцат пораснал малкият Васил. Крили го дебри, пещери, скали, пазели го хора, зверове, орли. Ах, братле, расти ми, умен порасти – смелостта на Левски да добиеш ти! На едно дърво кацнал славей и пееше. Той бе обиколил света и знаеше много. .......................................................................................................................................... Славеят пееше за слънцето, за дълбокото небе и сребристите облаци, хвалеше необятния океан, бистрите ручеи и спокойните замечтани езера. Той славеше (нали е славей) благовонните кринове, трендафилите, карамфилите, босилеци и маточини. Пееше за пълните с живот кедри, борики и дъбове, за райските птици, за пъстроперите фазани и шарените папагали. (Николай Райнов)
0 Comments
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|