1. Гор от млечо небо нежната луна тихо озарила нощна тъмнина. Птиците заспали всичкото мълчи незапирний чучур излеко ручи. Върхове привеждат крехките елхи, месеци здрависват нежните треви. Виж, звездите греят с ясна светлина – долу по земята вредом тишина. По цветя росата бисерна лъщи, ветрец по гората тихичко шумти. Тиха нощ прекрасна, с хладна ведрина, колко си приятна с бледна светлина. Ти, повърхност земна, либаво сребриш, сърца подгорчени сладостно тешиш. (Петко Р. Славейков) Кои думи в стихотворението ви звучат странно? Обяснете защо. Намерете синоними на всяка от тях. 2. Пролет Една сутрин се събудих рано. Погледнах навън. Я-я, една лястовичка кръжеше из простора. Учудих се на нейната песен. Защо е така приятна? Ще се заслушам в нея и ще разбера. Ето я и песента. Тралала, тра-ла-ла, вече пролет е дошла! А-а, пролетта е дошла! Ето, виждам я! Тя е едно прекрасно момиче с дълга руса коса и сини очи. Роклята ѝ е цялата в цветя. Пролет, пролет, руса пролет! Защо заглавието на текста е „Пролет“? Чрез кои изречения ученичката изразява радостта си от идващата пролет? А кои изречения и думи разкриват образа на пролетта? С кого общува детето? 3. Пианистът изчаква малко, докато залата напълно утихне. Преди концертът да започне, трябва да стане толкова тихо, че човек да чува собствения си дъх. И после да стане още по-тихо, та даже дъхът му да спре. Тогава не чува нищо, само тишината. Тишината също се чува. (Иля Хурник) Какво е особеното в този вид общуване? Запишете думите и изреченията, които ви направиха най-силно впечатление. 4. Слънцето стана сериозно и каза: – Цветята ми са сърдити. – Истина ли? – Да. И пеперудите ми са сърдити. – Защо? – Казват, че не съм искал да те излекувам. – Нима ти можеш да ме излекуваш? – Разбира се. – Как? – Това е тъй просто. Пускай ме всеки ден да влизам при теб през прозореца. (Камен Калчев) Съпоставете двата текста. Каква е разликата в начина на общуване? 5. Звънецът би. Децата наобиколиха учителката си. Едно я дръпна за ръкава. – Госпожо, искам да отида в книжарницата! – Госпожо Петрова, бихте ли ми позволили да отида и аз? – запита друго. Едно момче се обади: – Моля Ви, госпожа Петрова, разрешете ми да си купя сладолед. А един светлокос малчуган извика силно: – Госпожо, пускаш ли и мене? Кое от децата разговаря най-правилно с учителката си? Защо? 6. Две запъхтени от тичане деца спряха пред гишето. До тръгването на влака имаше по-малко от десет минути. Едното веднага застана отпред. Хората, които чакаха реда си, започнаха да негодуват: – Ей ти, нареди се отзад! – Защо не си чакаш реда? Момчето се оправдаваше троснато: – Много бързам! Няма да успея за влака. А приятелят му обясни: – Извинявайте, но наистина закъсняваме. Моля ви, нека вземе билети! Парите ни са точно, колкото е нужно. Няма да ви задържим много. Хората млъкнаха, а първият отстъпи мястото си. Каква е разликата в отношението на двете деца към чакащите хора? 7. Иван беше болен. Пропусна доста уроци. Обади се на приятеля си по телефона. – Гошо, здравей! Как си? – О, Иване, оздравя ли вече? Хайде, идвай на училище! – От утре съм в клас. Сигурно сте взели и нови уроци. Я кажи, да понауча нещо, че както съм отвикнал... – Ти пропусна много хубав мач. А сега ще ти кажа какво сме учили без тебе. Вземай химикалката и пиши... Ако на телефона беше майката на Гошо, как щеше да разговаря Иван? Напишете разговора. 8. Мила мамо, Пристигнъхме рано сотринта. Нъстаних се до прузореца. Има хубава глетка. Сутрин ставаме рано. Много е приятно, когато тичаме междо дарветата. Слет закуска се занимавъме. Интересно е. На обят почивъме. Нее задалжително да спиме. С нетарпение учаквам игрите. Винаги съм пръф. Вечер слушаме музика. Тихо и спокоино е. Ти как си. Ще идваш ли при мен? Друго няма. Твой син: Станчо Открийте грешките в писмото на момчето. Ако сте работили вярно, сте открили 19 грешки. Напишете текста красиво и правилно. 9. – Какво става тук? Защо е тази навалица? – заинтересува се кметът. – Тюленът наказа стопанина – обади се едно момче. – Пада му се! – каза една жена. – Държи го гладен! – Да се пусне в морето! Да се пусне в морето! – провикнаха се от всички страни. Тогава кметът нареди да бъде пуснат тюленът в морето. (Кирил Гривек) Измислете подходящо заглавие на текста. 10. Един дядо и една баба имали само един син. Той се оженил. Довел им снаха. Тя се случила много мързелива. Където седне, не дига се. И нищо не работила. Един ден дядото рекъл на бабата: – Бабо, ти вземи менците и уж ще отиваш за вода, пък аз ще те спирам, та дано се сети снахата да отиде. Бабата взела кобилицата и менците, а дядото почнал да ги дърпа и вика: – Стой, бабо! Ти си стара! Срамота е при по-млади ти да ходиш за вода! Дай менците на мене! – Не бива, ти си по-стар! Аз съм жена – мене по-приляга да отида за вода – думала бабата и дърпала менците. – Остави, бабо, дай мене менците! – думал дядото. Снахата ги гледала, слушала, па рекла: – Оле, оле, как се не разбират стари хора! И затуй ли ум се иска? Единият да отиде сега, а другият – утре! (Народна приказка) Тази приказка ви е позната. Кое е нейното заглавие? Определете темата на текста и основната идея. Каква е връзката между заглавието и основната идея? 11. Силен нощен вятър огъна клоните на старите дървета. Те изпращяха. Гнездото на заспалата птица се наклони. Едно голокрило птиченце тупна на земята и жално записука. Разтревожена, изхвръкна майката. Втурна се да дири наоколо. – Де си, мое чедо? – сякаш питаше тя. Блесна светкавица. Огря поляната. Птицата съзря рожбата си. За миг я грабна и я повдигна към топлото гнездо. Закапаха едри дъждовни капки. Двете птиченца се навряха под топлото майчино крило. Тихо затвориха очи. Майката остана будна с разперени криле над тях. (Ангел Каралийчев) Сравнете разказа с приказката. Кое е характерно за разказа? 12. Бабо миличка, Моля те да ми изпратиш по татко едно от твоите котенца. Аз си харесах черничкото с бялата гушка и с розовото носленце. Козинката му е пухкава и лъскава като коприна. Сякаш е пред очите ми и мога да го погаля! Моля те, бабо, изпрати ми го! Ще ти бъда много благодарна. Целува те: твоята внучка Верка Котката е много полезно животно. Тя безпощадно изтребва мишките и прогонва различните вредни гризачи. За една година може да изяде стотици и стотици мишки. Котката спасява за човека големи количества хранителни продукти и зърнен фураж. Затова тя е желан обитател за всеки селски дом. (По детско албумче) По какво си приличат и по какво се различават двата текста? Поставете заглавие на втория текст. 13. Една заран слънцето изгряло. Отворили прозореца. Лъхнал пресен въздух. Небето било чисто и синьо. Само наоколо всичко е променено. И как е променено! Горите пожълтели, дънерите и стеблата им се виждат, а през тях свети небето. Само полетата са посърнали и голи. (Дора Габе) Докажете, че текстът е описание. 14. Лайката се среща по ливадите, храсталаците и край пътищата. Тя е висока около една педя. Листата ѝ са нарязани. Цветовете имат бели цветни листчета и жълти тръбици. При надлъжен разрез на цвета се вижда, че цветната главичка е куха. Лайката издава приятна миризма. Растението цъфти цяло лято. Размножава се чрез семена. (По детско албумче) Каква е темата на текста? С каква цел е написан? Към кой от видовете текстове ще го отнесете? 15. То беше малко гълъбче – цялото беличко: и главичката му бяла, и гушката му бяла, и крилцата му бели, и перцата му бели, само крачетата му приличаха на коралови клончета, а очите му блещукаха като рубинени камъчета. (Ангел Каралийчев) Докажете, че този текст е описание. Какво разбирате от него? Как авторът е изразил умилението и нежността си към гълъбчето? Как смятате – защо Ангел Каралийчев първо съобщава, че цялото гълъбче е бяло, а след това изброява: „и главичката му бяла, и гушката му бяла, и крилцата...“? Излишно ли е повторението? Какво постига авторът чрез използваните сравнения? 16. Хубава е нашата Пирин планина! Какви високи върхове, покрити цяла година със сняг; какви зелени долини, какви страшни борови гори, какви дивни хубости! Лете по ония ти широки пасбища пъплят вакли стада, мучат дойни крави, цвилят лъскаво-влакнести коне, пуснати на свобода, а овчарският кавал пищи някъде, та оглашава долини и усои и весели цялата планина... А бистри хладни поточета весело скачат от стръмните урви, лъкатушат из миризливите долини и сладко-сладко шумят, сякаш че пеят нещо... Качим ли се там, на снежния връх, дето се навира в небето, то ще видим надалеко и нашироко други долини и планини: и Струма, и Вардар, и красните картини на Македония; а на юг – върховете Светогорски, зад тях – Бяло море. Хубава е, хубава е пустата Ирин Пирин! (Иван Вазов) Към кой тип ще отнесете този текст? Коя е основната идея на текста и как е изразена: а) обяснете употребата на повторението в началото на текста, повторението на първото и последното изречение и разликата между тях; б) кои думи ви помагат ярко да си представите картината? Разбирате ли с какво чувство Иван Вазов възпява Пирин планина? 17. Град София е столица на България. Красив град е София! Има улици, по които са засадени липи, има улици, по които са засадени кестени. Когато липите цъфтят, се носи хубава миризма. Цветовете на кестените приличат на гроздове. Има много места за разхотка. Много хора се искачват на Витоша и се радват на красивата глетка на София. Аз обичам моя роден град! Редактирайте описанието, което един второкласник е съставил. Помислете има ли този текст начална, основна и крайна част. Проверете има ли правописни грешки. Преценете използвал ли е подходящи думи, за да покаже, че се възхищава от родния си град. 18. Катеричката скачала от клон на клон и паднала право върху един заспал вълк. Вълкът скочил и поискал да я изяде. Катеричката започнала да се моли: – Пусни ме, пусни ме! Вълкът рекъл: – Добре, ще те пусна, само искам да ми кажеш защо вие, катеричките, сте толкова весели. На мене всякога ми е криво, а като погледна вас, там горе вие все играете и скачате. Катерицата му отговорила: – Пусни ме най-напред да се кача на дървото и оттам ще ти кажа, а така ме е страх от тебе. Вълкът я пуснал, тя избягала на дървото и оттам рекла: – Тебе ти е криво, защото си лош. Злобата ти разяжда сърцето. А ние сме весели, защото сме добри и никому не правим зло. (Лев Толстой) Към кой тип текст ще отнесете приказката? Има ли елементи на разсъждение в нея? 19. Нали съм мъж Вчера след училище се прибрах направо у дома. Скоро чух гласовете на моите приятели. Изхвърчах на двора. Започна луда гоненица. Тичахме напред-назад, някои изкачаха на улицата. По едно време не усетих как се намерих на земята. В коляното ме зачовърка силна болка. Протече кръв. Какво мислите, че направих? Стиснах зъби и не заплаках. Нали съм мъж! Смятате ли, че заглавието, което е поставил на съчинението си ваш приятел, е подходящо? Обосновете се. Повествование или описание е този текст? Докажете го. Кои думи са с преносно значение? Подходящи ли са за текста? Има една правописна грешка. Можете ли да я откриете? В кое време са глаголите? Има ли начална, основна и крайна част текстът? 20. Ще ви кажа направо – завистта не е хубаво нещо. Много прилича, да речем, на хремата: все подсмърчаш, все кихаш срещу другите, все ти лютят очите и не можеш да си гледаш съвестно работата. Защото когато някой завижда, никога не вижда цялата истина: кой е добър и кой – лош, кой е пръв и кой – последен. Такава е завистта – стиска те за носа, спира ти дъха и ти хвърля пипер в очите. Сякаш си сложил някакви подлютени очила, през които съглеждаш само това, което нямаш – било нова топка, радостна новина или желано приятелство. (Георги Константинов) Докажете, че текстът е разсъждение. С каква цел са използвани сравненията? 21. И досега не съм забравил как лежах под завивките и не можех да мигна до видело. За втори път се чувствах самотен и отчаян като през онова мое първо замръкване в градската квартира. Искаше ми се да потропам на прозорчето към фурната и да събудя ботаника Трифонов, за да ми покаже прав ли съм, или греша... Прав ли съм, или греша, но аз не искам да съм спартанец! Разбирам: войните са нужни, когато държавата е в опасност, и всеки трябва да бъде добър войник. Но само за малко – не може цял живот да бъдеш войник; не може цял живот да се живее по войнишки; не може обществото да се подрежда като една голяма казарма... Човек трябва да се смее, да тича и се боричка по ливадите, да пее и се радва или да заплаче с топли сълзи, щом види в някоя гергьовска заран окървавеното кожухче на закланото агънце... Ако иска да бъде човек... (Георги Мишев) Пиша сега тези редове и усещам лек смут както в оня ден, когато стисках десницата на Михаил Даков. Не смущавам ли напразно духът Ви, учителю? Успях ли да запомня нещо от Вашия урок през оня час на диктовката? Научих ли се да мисля самостоятелно, да не живея под ничии чужди диктовки? Или и аз съм един от стадото, привело гръб по прашния път на живота и поело в незнайна посока? (Георги Мишев) За какво разсъждава момчето? Какви изводи прави? А вие как мислите? 22. ... Навън беше студена нощ, самотно висеше на небето къс от луната, подобен на ледено сърце на спартанец. Зъзнех под завивките, бавно осъзнал, че зад прозорчето към фурната вече нямаше никого: тия дни ботаникът бе взел семейството си и бе напуснал града. Нямаше вече кого да попитам прав ли съм, или греша – трябваше да решавам сам. – Сам! – напираше и онази пружина вътре в мен, а зъбчатото колело отсичаше настойчиво: – Сам!... Сам!... Сам!... (Георги Мишев) Кои мисли в текста са разсъждения? Какво разбирате от тях? Защо първото изречение не е разсъждение? Какво настроение се създава чрез него? 23. Не е чист въздухът в моя роден град. В него се движат много автомобили и изпускат вредни газове. Край него има предприятия, фабрики и разни заводи, които замърсяват въздуха. Недобросъвестни хора също замърсяват околната среда с отпадъци и боклуци, които хвърлят навсякъде и безразборно. Разбирате ли за кой град става дума? Има ли ненужни повторения? Подходящ ли е изразът „околна среда“? Какво заглавие ще поставите? Редактирайте текста. Следва... Още задачи за упражнения по български език за четвърти клас: Част 2, януари 2021 год. Част 3, февруари 2021 год. Част 4, март 2021 год. Част 5, април 2021 год. Линкове към задачи за упражнения по български език за първи клас:
Част 1, март 2018 год. Част 2, май 2018 год. Част 3, юни 2018 год.
0 Comments
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|