Предачки Две баби прели къдели. „Прин - прин - прин, яде ни се млин!“ Прели те, колкото прели, легнали на две постели, склопили своите зъркали и си юнашки захъркали. „Хърр - хърр - хърр, спим си без кахър!“ Спали тъй, колкото спали, чули да вият вън хали, взели пак свойте къдели и ги отново запрели: „Прин - прин - прин, яде ни се млин!“ Прели те, колкото прели, легнали на две постели, склопили своите зъркали и юнашки захъркали: „Хърр - хърр - хърр, спим си без кахър!“ Спали тъй, колкото спали, чули да вият вън хали, взели пак свойте къдели и ги отново запрели: „Прин - прин - прин, яде ни се млин!“ Приказката се провлече и краят ѝ е далече. Тоз, който може изтрая, нека да чака до края, аз пък ще ида при баба, че ми е мъчно за хляба. За дренки Тръгнала баба с торбата дренки да търси в гората. Срещнала ми я Мецана горе на Пуста поляна – Хукнала баба да бяга, хвърлила тежка тояга: „Олеле варе, бре варе, няма ли близо дървари!“ Гатанка Без мене не могат цветята, без мене не могат нивята, без мене не може гората; не ги ли споходя навреме, там всичко започва да дреме и грижа наляга селяка – той мисли за мен и ме чака, а дойда ли, вижте го вие: той бяга от мен и се крие. Е, тогаз – кой съм аз? /дъжд/ Гатанка Пристигна ни златен гост, па направи дивен мост. Прехвърли го над селата, от край до край на земята, нашари го с чудна четка – да пъстрее и да светка. Що е то? Кажете ми сега не е ли туй д.........! /дъга/ Гатанка Дълъг, дълъг Тодоран, неумит и неопран, в къщи той се не побира, през тавана се провира, па главата си корава хе над покрива подава и загледан в небесата, кротко пуши си лулата. Що е то? Ето, пуши си под свода син и нарича се к............! /комин/ Гатанка Расъл Тодор през пости – тънък, дълъг, без кости, във къщи му краката, във небето – главата; тих ветрец ли повее, безшумно го люлее, огъва му снагата, развява му косата; луд ли вихър задуха, оскубва му кожуха, отвява му главата, разкъсва му месата. Що е то? /дим (от комин)/ Трънка и круша Край нивата на слога растяла трънка – ниска, но със триста рога. А с корен под браздите разклонен могъща круша вдигала зелен купен. – Ах, как я мразя тая круша, дошло ми е от нея чак до гуша! – шептяла често нашта трънка. – От нея съм тъй слабичка и тънка! Главата ѝ грамадна, горделива ми слънцето закрива! – И в миг настръхнала тя цяла и от омраза, и от гняв трептяла. А камъкът, на трънката другаря, ѝ тихо отговаря: – Нали ти казах вече двеста пъти аз, че тя е хе на трийсет разкрача от нас! И ти от завист само, дружке моя, си тровиш тъй покоя! – Ами когато зиме слънцето залязва, не хвърля ли тя сянка върху мойта пазва? Затуй и плодовете ѝ са като динки, а мойте – дребнички като калинки! Ах, тая круша, тая дебелуша, ще взема ей сега да я промуша с най-лютия си трън и ще я сторя мъртъв пън! Но крушата вишала се далеч и всичко туй оставало си празна реч. Ала под небесата сини летели бърже дни, години. Днес ядно слънцето прежуря, избухне утре страшна буря, днес цялата земя облича се във злак, а утре спи под лед и сняг. И крушата от много битки тежки през мразните нощи и дните жежки от болест люта залиняла и гътнала я в късна есен люта хала, а пък стопаните ѝ след това нарязали я на дърва. А нашта трънка си остала здрава и гръмко възликувала тогава. Но – и след туй пак раждала търнинки като калинки. Гатанка Всеки от нас има две верни слугини, без които сам той нито лев не чини. Вий мислите вече, че туй са очите, ала ще сгрешите – слугините, за които се въпрос повдига, имат по пет дечурлига. Не бързайте, и туй не стига! Децата са, значи, десет, но от всички грамотни са само трички! Сега вече кажете, че това са р............! /ръцете/ Гатанка В тъмен дол се излежава една чудна крава, що си няма ни рога, ни опашка, ни крака и си дреме излегната, със пояси пристегната. Ала тая наша крава чудно мляко дава – тъмно, тъмно, па червено и със нещо подлютено, та от него който пие, скача, пее и се бие. Е, познахте ли я вие? Ето Пепо ти поръчва да ми кажеш, че е б..........! /бъчва/ Гатанка По двора се разхожда един млад господин, екстра галантон с черни гащи и пъстър балтон. Свирнеш ли му с уста, той тогава тъй се спрепва и се оскърбява, че надува своя балтон като балон, става от гняв червен като божур и ти крясва: „О, какъв си щур - щур - щур!“ Що е то? И децата от село Волуяк ще се сетят, че това е п.......! /пуяк/ Гатанка Край речица на поляна дреме баба Дебелана, на едно краче подпряна и завита в сто кожуха – да я вятърът не духа. Рано стана леля Стана, хвана баба Дебелана и посече я, горкана, па премина равни двори и в тъмница я затвори: да я пази за през пости, за през пости, за пред гости. Що е то? /зелка/ Хоро Комар-гайдар писука с тънка гайда под бука. Под буката висока трийсет и три жабока мъжко хоро люлеят, виком викат, лудеят: – Ква-ква, ква-ква, ква-ква-квак! Ха тропнете с десен крак! Троп! Подскокнете нагоре, па клекнете бре, море! Хоп!... Вряка-вряка, вряки-кяк, хайде пак със десен крак! Здраво тупай бре, юнак! Сватбарка Пустата леля Дарина вчера на сватба замина. Слаба бе леля Даринка, дребна бе като калинка. Що ми е яла и пила – върна се като камила, върна се леля Даруша с педя сланина на гуша. Страшната брадва Срещна Лиса девет риса, па се слиса: „Тез какви са? Опашати, мустакати, с меки кожи за подплати!“... – Лисо, дай една кокошка, да си хапнем за подложка! – рекоха ѝ девет риса, ала Лиса се стъписа, като брадва взе да лашка рунтавата си опашка, па им рече отдалече: – Я се махайте оттука вие, девет зли хайдука! Че не ще ви май зарадва тази моя златна брадва! Само да се разлудея, ще ви гътна мигом с нея, ще ви сторя на парченца, на парченца за кюфтенца. Хукнаха ми девет риса, качиха се на мотриса и едва подир година писаха ми от чужбина. Гатанка Насред синьо стръмнище свети ясно огнище, свети то и бавно ходи, топли всичките народи, ала за беда голяма в най-лютия студ го няма. Що е то? Сгрява всяко зрънце и се казва с............! /слънце/ Гатанка Аз го гъделичкам по корема, то шегата за обида взема, жално-милно плаче, стене, вика със четири тънички езика, а хората това само чакат – наловят се, па тропат и клякат. Що е то? То разтропва и баба Никулка и се зове с името г...............! /гъдулка/ Гатанка Цял ден яхам и гоня два коня – всеки скача и рита с пет мънички копита. Аз съм добър къщовник и грижовен спестовник: ако някой попита де са петте копита – те са в една подкова, ту протрита, ту нова. Мойте храбри жребчета нямат медни звънчета, ни яхърче – защото лягат с мене в леглото. Що е то? /краката/ Гатанка Тънка, дълга дългуша няма корем, ни гуша, няма ръце, ни крака, а се влачи ей така! Погнеш ли я с тояга, из тревата тя бяга и сърдито съска, също като гъска! Що е то? /змия/ Щурчо и щурка Щурчо хвана Щурка под ръчица, поведе я през гъста горица – да занесат на Щуркина майка едно бяло цветенце от лайка. Отгде скокна жаба, та изкурка, трепна Щурчо, ахна булка Щурка, втурнаха се презглава двамина, пъхнаха се под лист от къпина... Сгушиха се, спасиха се тамо, жално им е, мъчно им е само, че си хвърли юнак Щурчо ножа и ботуша от мравешка кожа, че загуби Щурка хубавица дългата си черна ръкавица и си скъса на букова жила сукманчето от жабешка свила. Песен Свинчо бие нова кринка, Свинка пее във градинка: „Грухта-грухта, трала-лала, да е здрава баба Гала, че ни храни със ярмица от водица и тревица, да е жива, че полива тая крива, дива слива, та когато дойде лято, да се храним най-богато със листенца пиперливи и горчиви, сиви сливи!“ Гатанка Бели, бели главички със зелени очички, с тънки, тънки вратлета и със черни крачета. Белчо лежи в полята – те са скрити в земята. Щом се Белчо подстори да си иде в морето, те излизат на двори и ни радват сърцето. Кой ги с обич не среща, кой се тука не сеща, че на тия момиченца ний казваме к................! /кокиченца/ Познайте! Гатанка Жълта, жълта свещица, на зелена полица, слънце грее – не топи я, вятър вее – не гаси я. Тази чудна свещичка се запалва самичка и угасва самичка. Що е то? /минзухар/ Гатанка През всички дни в годината стои на крак в градината една майка рошава и ужасно лошава. Тя се кити с була зелени, щерките ѝ – с червени премени. Посегнете вий към дъщерите, за да вдъхнете дъха им сладък, и тогава ще се уверите как тя драще, гневна до припадък. Що е то? /розата/ Гатанка
Бяла къща със комини тича през полета сини, разорава им недрата и потъва до средата, и пъхти, и се завтиря, а пък не оставя диря. Къщата от тоя род се нарича п.............! /параход/
0 Comments
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|