Приказките са носител на житейски послания и предлагат потенциал за внасяне на смисъл, без който ученето на английски език е ригидно. Езикът и животът Причините, поради които използваме приказки, отразяват този потенциал и се отнасят едновременно и към детското глобално развитие, и към лингвистичните ползи.
Също толкова е важно, че споделянето на приказки създава връзка между възрастния и децата – един специален момент на споделяне на нещо вълшебно. Разнообразие и различия Приказките също са различни по форма:
Възможностите са безкрайни и всяка форма на приказка осигурява различни опции за учене. Препоръчително е да използвате много и различни форми на приказки. Това ще даде възможност на децата да опитат различни подходи към разказването им и различни литературни жанрове. Тук ще разгледаме и от какви умения за разказване на приказки се нуждаете, за да сте сигурни, че те успешно допринасят за цялостното развитие на детето. Традиционни приказки Традиционните или народните приказки са чудесен ресурс, тъй като те често пъти са част от репертоара с детски приказки. Децата се чувстват уверени, ако вече знаят приказката, и им харесва да я слушат на английски. Тези приказки могат да бъдат разказани, като използвате изображения или подходящи помощни средства (предмети), или под формата на книжка с картинки. Глобални традиционни приказки
Традиционните приказки са лесно достъпни в интернет и много от тях са адаптирани за деца, които изучават английски език. Те могат лесно да бъдат интегрирани в тематичните уроци (уроците по дадена тема) или да станат фокусът в планирането на една учебна единица. * Забележка: Дадените примери на приказки са предназначени за начинаещи и за малки деца. Ако установите, че вашите ученици имат повече знания, може да използвате приказки с по-сложни и дълги текстове. Местни традиционни приказки Това са приказки, които децата знаят от своята собствена местна култура. Тези приказки може и да не съществуват на английски език. Ако не съществуват, могат да бъдат адаптирани, и тъй като са местни, те вероятно вече ще имат своя естествен повтарящ се речеви модел и децата ще ги знаят и ще се чувстват уверени, когато ги слушат на английски. Процесът на адаптиране може да включва първо превод на английски, а после и леко адаптиране за по-малки деца:
Примери за подобни адаптирани приказки са The Little White Rabbit (португалска традиционна приказка) и The Mouse Deer and the Crocodiles (малайска традиционна приказка). Книжки с картинки Когато четем и споделяме за удоволствие книжките с картинки, ние предаваме едно важно послание: любов към книгите и към четенето. Приказките в тези книжки играят значителна роля в детското образование и развитието на езика. Те са също и ключ към бързо развиване на грамотността. Книжките често биват обърквани с други видове илюстрирана литература, особено с тази, която е създадена специално за учене на езика. Какво е книжка с картинки? Книжките с картинки обикновено имат картинки и думи. Колкото по-малки са децата, за които са предназначени, толкова повече картинки има в тях и по-малко думи.
Какво е перитекст (peritext)? Перитекст е названието на частите на книгата, които я правят да бъде книга. Това включва:
В много от качествените книжки с картинки (но не във всички) перитекстът е илюстриран и може да даде своя принос към визуалния разказ.
Пример за перитекст – приказката Brown Bear, Brown Bear, What Do You See? (by Bill Martin Jr and Eric Carle) Елементите на перитекста са:
Когато подбирате вашата собствена колекция от книжки с картинки, внимавайте за следното:
Как можем да използваме приказките Споделянето на приказка може да стане по различни начини. 1. Само по една приказка, когато е времето за приказки. По времето на една сесия „Време за приказки“ фокусът е върху наслаждението от преживяването и няма ясно изразен фокус върху езика сам по себе си. Самото четене/слушане на приказката ще допринесе за развитието на езика и грамотността.
2. Приказка, която е интегрирана в дадена тема от уроците по английски. Приказките могат да бъдат интегрирани в планираните уроци и да станат един от многото ресурси, които осигуряват възможности децата да бъдат изложени на въздействието на изучавания език, както и да подпомогнат научаването на думите от дадена тема и постигането на учебните цели.
3. Приказката като мини учебна програма. Приказките могат да бъдат източник на планиране, като структурирате по един или друг начин всичките дейности и желани учебни резултати около книжката с картинки и вземете предвид концепциите, темите, езика в приказката и илюстративния стил.
Ако желаете детайлно описание как да използвате приказкa като мини учебна програма, вижте книгата Tell it Again! The Storytelling Handbook (by Gail Ellis and Jean Brewster), а тук ще разгледаме как се интегрира приказка в една работна тема. Следва...
0 Comments
Идея 17 Визуализиране „Въображението е по-важно от знанието.“ - Алберт Айнщайн Визуализирането е ключово умение, което принася полза за всички области от ученето на детето. Въображението се дефинира като умствената способност да се движим отвъд нашите сегашни обстоятелства. Чрез акта на въображението ние можем умствено да посетим други времена и места, да правим планове, да предвиждаме нашето бъдеще и като обмисляме „Какво би станало, ако...“, да подложим на оценка един набор от възможности, които засега не съществуват. Заедно с паметта, въображението захранва човешкия ум и представлява ресурс за трансформиране на живота. Визуализирането ни позволява да практикуваме умението целенасочено да свързваме мисли и да конструираме умствени сценарии. Опитайте следните дейности с децата, преди да ги поканите да измислят свои собствени идеи:
Ако повтаряте дейността инкрементални промени, постепенно увеличавайте времето, през което децата трябва да се концентрират върху правенето на промени. За завършек на дейността ги помолете да си представят гледка на цялата кола с всичките промени, които са направили. Допълнителна идея Визуализирането е полезно умение за обогатяване на детското творческо писане. Колкото повече детайли могат да си представят децата, толкова повече „суров материал“ ще имат, за който да пишат. Окуражавайте ги да си представят художествени образи (герои), места и предмети с колкото могат повече детайли. Оставяйте им достатъчно време за мислене за тази цел. Подсказвайте им с въпроси, но се въздържайте да им давате идеи. Например въпросът „И кои други две интересни неща забелязваш в .../ относно...?“ често може да помогне. Идея 18 Пъхай си носа Дете: „Нашата учителка ни поощряваше да си пъхаме носа, но каза, че това не означава да задаваме лични въпроси!“ Да си „пъхаме носа“ означава да забелязваме и да задаваме въпроси. Това е поведение, което е в същината на формирането на умения за мислене и стои в плановете на всяко училище. То е базов резултат от естественото човешко любопитство. Възпитавайте любопитство у всички деца чрез всички учебни дейности (включително чрез другите полезни идеи, линкове към които ще намерите най-отдолу). Въпреки че забелязването и задаването на въпроси са естествено поведение, то може лесно да бъде отслабено, ако детското мислене не се цени или ако заради удобство и пестене на време ние искаме от тях пасивно да възприемат факти вместо активно да подлагат на въпроси информацията, която им е представена. Цялата ви класна стая и стил на преподаване могат да бъдат ориентирани към култивиране на навика у децата да си „пъхат носа“. Ето някои идеи, с които можете да започнете процеса:
Моделирайте поведението на децата. Когато им обръщате внимание върху това да забележат нещо или да задават въпроси, децата ще се чувстват по-удобно и по-уверени да бъдат и те такива. Прилагайте новопоявяващите се у децата умения за наблюдение и в други области. Фокусирайте тяхното внимание към конкретния език, който използват, когато говорят за себе си и един за друг. Посочете как малки детайли като лицевото изражение и позата на тялото подсказват как може би се чувства някой. По този начин тренирането на наблюдателността помага да се развие емпатията. Линкове:
Идея 15 Мисловни пътувания Мисловните пътувания са чудесен начин да покажете на децата, че всички те имат въображение и че то може да стане по-мощно и ефективно чрез тренинг. Тази дейност помага на децата да забележат своите собствени мисли, като с това развива концентрацията им и метакогнитивното умение. Тя може също да подобри детския речниковия запас и писането на описания. Едно мисловно пътуване представлява визуализация под ръководството на учителя. Обяснете на децата, че няма „правилен отговор“ на въпросите, които задавате: важното е всяко дете да мисли внимателно за думите, които избира, за да опише своите умствени впечатления. Обяснете, че ще поискате децата да си представят, че отиват на пътешествие. Отвреме навреме ще спирате и задавате въпрос, а те могат да си записват своя отговор (с не повече от 1 - 2 изречения). Не е нужно да отговарят на всеки въпрос. След всеки въпрос им давайте по около една минута време за мислене и записване. Уверете се, че вашите въпроси помагат на децата да мислят „с всичките си сетива“. Ето някои примери за визуализация:
Мисловните пътувания могат да бъдат кратки. Използването на тази техника за няколко минути след времето за игра помага на децата да се успокоят и приготвят за учене. По-дълги визуализации могат да бъдат използвани като предшестваща дейност за по-обширно описателно писане. След като децата са направили няколко мисловни пътувания, подканете ги да напишат свои собствени, които да използват със своите съученици. Идея 16 Използвай всичките си сетива „След няколко седмици практикуване на мултисензорното мислене, едно момиче в класа каза, че това се усеща така, сякаш е свалила хартиена чанта от главата си!“ Затвърдете сензорната работа, която сте правили с класа, като опитате тези дейности:
Допълнителна работа
Приложете мултисензорното мислене към чувствата. Когато се касае за приятни чувства, представяйте си, че те имат цветове, звуци, форми и текстури, и ги „преправете“, за да ги направите по-ярки, по-шумни, по-силни. Когато работите с неприятните чувства, правете обратното – свийте ги, променете формата, избелете цветовете, приглушете тона на звука, изгладете грубите ръбове. Най-накрая си представете цялото нещо и разберете как работи (идея 9), като оттук нататък мислите за чувството в неговата модифицирана форма. Идея 13 Скочи вътре (игра за тактилно мислене) Практикуването на „тактилно мислене“ подсилва идеята за връзката между ума и тялото. То също така кара децата повече да осъзнават собственото си тяло и развива тяхната оценка за света наоколо. Веднъж след като сте използвали една картинка, за да си представят децата цветове и звуци, поискайте от тях мислено да „влязат“ в картинката, да „застанат“ на това място и да забележат някои нови неща. Искайки това, по този начин вие им помагате да изпитат друг аспект от своето въображение. Мнозина ще отговорят с впечатления за температура, текстура и мирис, често придружени с движение на тялото – едно дете може например да трепери и да прегръща себе си, докато ви казва, че на тази улица е студено. Друго би могло да бърчи нос, докато казва, че алеята мирише лошо.
Направете връзка между тактилното въображение от една страна и все по-нарастващото осъзнаване на чувствата и способността да ги описвате – от друга. Ако едно дете каже „Човекът се чувства нервен.“, попитайте: „Как усещаш в своето тяло чувството да бъдеш нервен?“ Донесете разнообразни предмети и материали, които децата да докоснат. Как биха описали тези текстури? По същия начин им дайте да помиришат различни билки и подправки. Как биха описали тези аромати на някого, който никога не ги е помирисвал? Идея 14 Цветът на казаното Кръстосаното съчетаване на сензорни впечатления бързо повишава способността на децата да описват много повече неща – гледки, звуци и текстури – по по-мощни и оригинални начини. Използвайте една черно-бяла картинка на сцена със запалени фойерверки на открито. Помолете класа да „скочи в картинката“ (вижте идея 13). Възможно е някое дете да каже, че подушва миризмата на фойерверки. Вие кажете: „Представи си, че никога досега не съм помирисвал/а фойерверки. Как би ми описал/а миризмата, така че да мога и аз да я помириша?“ Ако детето отговори, че това е „доста приятна миризма“, не се задоволявайте само с този отговор. Кажете: „Представи си, че можеш да докоснеш миризмата. Как я усещаш на пипане?“ Детето може да отвърне: „Мека и пухкава като памук.“ Накарайте го да си представи цвета на миризмата, а след това, че миризмата е звук. Накрая описанието може да бъде: „Фойерверките имат мека, пухкава, шептящо лека лилава миризма.“ Това е много по-жизнено ярък и оригинален отговор, отколкото „доста приятна“. Повечето деца бързо ще схванат трика как да описват едно сензорно впечатление, като използват речников запас, обикновено свързан с други сетива. Така или иначе, това се случва в нашия език, например когато винарските изби описват вкуса и миризмата на своите вина с думи като силно, голямо, шумящо, земно, твърдо, зелено, пивко, остро, копринено, с дъх на стомана, с приглушени нотки, и т.н. След като децата са научили есенцията на тази идея, техните писмени описания ще станат много по-експресивни и оригинални. Допълнителна работа
Пуснете някаква инструментална музика. Кажете на класа: „Ако тези звуци бяха човек, как би изглеждал той?“ След като децата отговорят, изсвирете я още веднъж и кажете: „Ако тази музика беше неговият характер, що за човек би бил той?“ Можете също така да покажете на класа някаква картина с абстрактно изкуство и да попитате: „Ако тази картина беше музика, какво бихте чули?“ Изучаването на литературата допринася за по-ранно от обичайното развитие на способностите на децата. Това проучване служи не само като мотивация за творческото писане, но и като предварителна стъпка към креативното мислене. Докато надареното дете слуша начините, по които различните автори използват думите, за да направят своите идеи да блестят, то открива какво могат думите да направят за идеите. Техниките на поезията Ролята на учителя в представянето на тази възможност е да изтъкне например как един поет може да направи някои части от своята поема да шептят, като използва най-подходящите за това думи, както е в японското хайку, или да обясни как в друга поема е постигнат ритъма на потропването на конските подкови по паважа. В поезията звуците понякога са просто нанизани заедно с цел да създадат едно настроение, но в прозата авторът е по-ограничен. Учителят може да окуражи децата да експериментират с думи и с предадените настроения и послания. Един ентусиазиран учител може да помогне да се подтикне въображението на неговите даровити ученици. Как идеите могат да бъдат предадени дори чрез думи, които нямат речниково значение, е демонстрирано в поемата „Jabberwocky“ на Луис Карол: Twas brillig and the slithy toves Did gyre and gimble in the wabe. Употребата на фигури на речта, метафори и сравнения, които изобилстват в литературата, може да бъде от голям интерес за малкото надарено дете. (Вижте също и тук.) Първото осъзнаване може да започне със стихове като в „Twinkle, Twinkle, Little Star“: Up above the world so high, Like a diamond in the sky. Това сравнение може да доведе до изпълнена с въображение дискусия. Как още изглеждат звездите? Как изглежда един залез? Небето като купа ли изглежда? Кои други неща изглеждат като небето? Способността на надареното дете да открива взаимоотношения ще бъде изправена пред предизвикателство чрез такива дейности. Някои поеми са дълги метафори. Други развиват усета за метафорите. Докато изучават различните аспекти на литературата, децата може спонтанно да започнат да пишат или пък може да се приготвят да пишат нещо в бъдеще. Чувството за стила, за разнообразието в синтаксиса, за думите, които танцуват, галопират, маршируват или се носят плавно (но никога не се тътрят), може да бъде развито у детето само чрез изучаване на начина, по който авторите са комбинирали думите, за да подхождат на техните цели. Развиване на потенциала на детето Чрез литературата едно дете може да опита индиректно (чрез преживяванията на художествените образи) различните повтарящи се модели в живота. То може да живее с героите, да разбере например как едно момче, което живее в провинцията, развива близост с баща си, да наблюдава как това момче се превръща от мечтател в отговорен и смел човек, и ако склонността към мечтателност е едно от качествата на надареното дете, то може да научи каква е разликата между мечтания кон на селското момче и неговия реален кон. Детето може също така да страда заедно с друго, нападнато от училищни насилници градско момче, и да открие как нападнатото момче се изправя пред своя проблем и го решава. Всяка литературна творба отразява начина, по който авторът вижда света през очите на един художествен образ. Чрез дискусия учителят може да помогне на надарените деца да разберат как се чувства един автор или художествен образ по отношение на света около себе си. Утвърждаване на ценностите През ранните години в училище едно дете поставя основите на своя собствен набор от ценности. Докато изучава литературата, то може да сравнява ценностите на образите, на които се възхищава, с онези на по-малко успешните образи. Басните, приказките, фантазиите и по-реалистичните литературни творби могат да имат чудесно влияние върху едно надарено дете. Много истории разказват за добрите резултати от развиването и използването на нечии таланти по възможно на-добрия начин и лошите резултати от едно егоистично, завистливо действие. Например в приказката за Снежанка царицата, която искала да бъде най-красивата жена на света, станала много грозна и презряна вещица заради своите алчни амбиции. Някои регионални книги са дизайнерствани така, че да дадат на децата разбиране за житейските модели в различните райони на страната. Чрез сравняване на собствената си околна среда с тази на някой художествен образ надарените деца могат да започнат да разбират, че всеки продукт, който приемаме за даденост, е резултат от труда на хората, които живеят в конкретни региони на страната, и че хората там имат много от същите проблеми, които повечето хора имат. Надареното дете може да развие чувство за родство с човешката раса чрез изучаването на литературата. Разлики в произхода Детето, което идва от семейство или среда с по-ограничени възможности, може да бъде мотивирано чрез литературата да използва своите способности и да развие своя потенциал. Детето от една удобна среда придобива по-голямо разбиране на проблемите на другите. Биографиите на някои президенти или на автори като Хелън Келър може да помогнат на надарените деца да дефинират личните си цели и ценности. Интегриране на съдържанието и уменията Освен ако не се направи изкуствено разделяне, всички нишки на учебната програма по български език в началните класове са толкова вплетени една в друга, че са почти неразличими. Уменията за слушане се развиват, докато учителят чете подбрани литературни творби, уменията за говорене се поощряват чрез дискусия, уменията за четене се мотивират чрез добри истории с чудесни идеи в тях, и изучаването на доброто писане е най-добрата подготовка, която едно дете може да има, за да започне да пише креативно. Тъй като при изучаването на детска литература ударението би трябвало да бъде върху идеите, надареното дете развива инструмент за разбиране на идеи. Докато детето изследва целта и посланието на автора заедно с учителя и другите деца, то има възможност да развие свои собствени правила и принципи. Предложения за учителите Излишно е да се дават на учителите специфични насоки за изучаване на конкретни книги. Всяка година се издават хиляди книги за деца и качеството им непрекъснато се подобрява. Илюстраторите стават толкова важни в предаването на идеи, колкото и авторите, и много автори, които са едновременно и илюстратори, създават красиви поредици от творби, които ще имат съдбата да станат класика. Вече не може да бъде предписан точно определен курс за изучаване на литературата. Учителите би трябвало да избират в съответствие със собствения си ентусиазъм: децата са мотивирани да четат, когато техните учители истински се вълнуват от книгите. Дори критериите за избор на детска литература са подложени на обсъждане. Дали да подчертаем реализма, като елиминираме чудесните фантазии, които се харесват на малките деца? Кое би трябвало да бъде по-важно - философията или дидактическите качества? Някои от най-важните неща, които би трябвало да бъдат взети под внимание, са авторът, целта, темата, реализмът, стилът, форматът, илюстрациите и дълготрайната стойност. Развиване на уменията Уменията, които могат да бъдат развити чрез изучаване на литературата, са четене „между редовете“, разпознаване и идентифициране на стила на любомите автори, разпознаване и създаване на метафори, сравнения и други фигури на речта, и избиране на най-добрата дума, за да предадем една специална идея. Една техника за развиване на четенето „между редовете“ е да накараме талантливия ученик да предскаже развръзката на историята и после да провери своето предсказание, докато слуша останалата част от текста. Учителят може да спре и да остави децата да довършат един стих от поема. Той би трябвало да разнообразява силата на гласа си или да прави пауза точно преди връхната (кулминационната) точка, за да подчертае някоя важна мисъл. Децата може да бъдат окуражавани да правят заключения в резултат от разглежданите причини, следствия и доказателства, за да четат „между редовете“. Учителите би трябвало да окуражават и извличат отговори със заключения. Стилът на авторите трябва да бъде свободно дискутиран. Децата започват да мислят как един автор постига различни ефекти. Докато децата започват да разбират елементите на стила, те развиват свои собствени стилове. Цели на обучението
Целите на изучаване на литературата от надарените деца в началните класове са да може надареното дете да:
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|