91. Нищо, че решавате задачи с хиксове и с разкриване на скоби. Никога няма да разкриете как изчезнаха многоглавите лами. Това не може да го направи дори електронна машина. Защото гледайте сега. Ламята е имала девет глави, нали. Идва юнакът с меча, който ще отсече последователно деветте ѝ глави. Обаче нали на мястото на всяка отсечена глава на ламята ѝ покарват три нови. Три по девет двайсет и седем. При първата сеч деветоглавата ламя става двайсет и седем-глава. Юнакът, естествено, продължава да сече. На мястото на всяка отсечена глава порастват нови три, бълват огън из ноздрите си и тъй нататък. Или три по двайсет и седем равно на осемдесет и едно. Юнакът точи нови мечове и сече ли, сече. Нови глави на ламята никнат ли, никнат. На юнака може да му е трудно да сече по-нататък, но и на нас няма да ни е лесно да умножаваме по три новите многобройни глави. Край няма да има. Юнакът ще си сече, а главите ще си се утрояват. Добре, ама ламите изчезнаха и те като динозаврите. Как стана тая работа? (Марко Ганчев) Открийте: а) числителните имена. Какъв вид са? б) прилагателните имена, образувани от числителни имена; в) глагола, образуван от числително име. С кого разговаря писателят? Кои изречения и думи правят текста да прилича на разговор? Прочетете го на глас, като спазите тази негова особеност. 92. Тъй тихо е сега на двора, че малкото момче усеща как първата снежинка пада над покривите на града. Тя плавно-плавно приближава, пълзи по бузата гореща и в синкавия здрач блещука, като звезда. Това е първата снежинка, която всички изпревари, и ето, бърза първа-първа да го целуне в утринта. Преди момчето да се скрие сред преспите на януари, по бузата му се търкулва и капва тя. (Иван Цанев) С каква цел е повторено числителното име? 93. четиригодишен, пететажен, двулитров, седмица, двояк, еднократен Съществителни, прилагателни или числителни имена са това? 94. Котенца вървели трички – едно братче, две сестрички. Срещнали след десет крачки две мишленца със мустачки. (Атанас Душков) Едното събираемо е 15, а другото – 4. Намерете сбора на числата. Единият множител е 7, а другият – 6. Намерете произведението. В една кутия има 6 боички. Колко боички има в 2, 5, 9 кутии? Хубавелка гиздавелка – с тия пусти триста фусти. Що е то? (Зелка) Ботев, съпроводен от 5-6 четници, се запъти към капитана на парахода, който на първо време се изплаши. Един четник извади зелено копринено знаме с лъвче, прикачи го на дълъг прът и високо го развя. Някога, в стари времена, планината Хем родила два потока. Родения през деня тя нарекла Бели Осъм, а родения през нощта – Черни Осъм. – Деца – казала веднъж планината, – аз съм вече стара, нямам сили да ви храня и двамата. Съдено е един от двамата да загине. Тръгнете на север. Който пръв стигне Дунава и потопи чело във водите му, той ще остане да живее. (Георги Мишев) Колко числителни имена откривате в тези текстове? Разкажете всичко, което знаете за числителните имена. 95. Най-едрият полезен дивеч из нашите гори е благородният елен. Той с право се нарича красавец на нашите планини, защото се отличава със стройно тяло, величествена и горда осанка. Мъжкият елен се нарича рогач. Той достига на тежина до 300 кг. Женските се наричат кошути. Те са по-малки. Тялото на елените е покрито със сивокафява козина. Тя се сменя на два пъти през годината – пролет и есен. Обикновено през май женската ражда по едно еленче. То се нарича теленце и още на втория ден започва да ходи с майка си. (По детско албумче) Кои думи заместват личните местоимения в текста? Защо са употребени? 96. – Къде ще нощуваш тая нощ? – попита гарванът с участие. – Къде? Пак на старата върба, край селската улица. – Ех, съдба! – въздъхна гарванът. – И аз ще отида в моето гнездо. Може и вън да спя, ей там под върбите. Свикнал съм на студа. – Аз не мисля за себе си – каза щъркелът, като отпусна свития си крак. – Аз мисля за другарите си. Къде ли са те сега? И дали напролет ще ги видя отново? Все пак ще умра спокойно, защото знам, че те ще се завърнат задружно. Аз живея чрез тях, а ти си съвсем сам. – Да, прав си. Ние не живеем задружно и това ни прави самотни и нещастни. Ето на, няма при кого да отида, пък и никой не ще се загрижи за мен. (Емилиян Станев) Миналото лято ние – татко, мама и аз, направихме незабравима екскурзия из Пирин планина. Татко е опитен турист. Той ни е водач. И мама е добра планинарка. Тя ми показва различни билки. Берем ги и през зимата си правим чай от тях. Те ухаят и ни напомнят за лятото, а в планината то е прекрасно! Идете и вие в планината и ще се уверите. Подредете местоименията според лицето и числото им. Добавете тези, които не се срещат в текста. 97. Върбата се разлиства в ранна пролет. Заедно с листата на върбата се появяват и цветовете ѝ. Цветовете ѝ са събрани в реси. Цветовете ѝ издават приятна миризма и имат сладък сок. Така цветовете ѝ привличат пчелите. Върбата расте край реките, заблатените места, потоците. Върбата се среща и по планините. Върбата живее до сто години. От младите клонки на върбата се получава веществото салицил, от което се получава аспирин. (По детско албумче) Редактирайте текста. Ще си послужите ли с местоимения? Какъв тип е този текст? Поставете му заглавие. 98. Слънчо грее силно. Гората е забулена в сребриста мъгла. Но ето към слънцето полази черен облак. Облакът хвана един лъч от есенното слънце. Каза: – Сега хванах ли те? – рече той. Сърцето на Слънчо се разтрепери. То молеше да го пусне. Облакът бързо покри слънцето. След час облакът се разкъса. Слънчо пак грейна. Редактирайте текста на ваше другарче. Обяснете защо се налага подобряването му. 99. В нашия клас дойде нова ученичка. Учителката я представи и добави: – Съученичката ви идва от Ихтиман. Има познато момиче във вашия клас и пожела да са заедно. Петър помоли: – Госпожо Стоянова, моля ви запишете още едно дете – мой приятел. Скоро ще се преместят да живеят в нашия квартал. Казах му, че ще помоля за Вашето съгласие. Правилно ли са написани личните местоимения? Обосновете се. 100. – Спиш ли? – Не спя. – И аз не спя. Балан лае при хамбарите. Мама ей сега ще се върне. Завивам се през глава и не дишам. Страшно ми е. Вратата ей сега ще се отвори. Мама ще влезе. (Дора Габе) Кои глаголи са в сегашно и кои глаголи са в бъдеще време? Защо? В кое лице и число са? Напишете текста. Какво знаете за правописа на частиците НЕ, ЛИ, ЩЕ и на думата СЕ? 101. Баба все плете, плете, плете. Котето ѝ плетката разплита. Петьо все чете, чете, чете, а си мисли топка как ще рита. (Радой Киров) С каква цел са употребени повторенията на глаголите? В кое време са глаголите? Кой заслужава по-голям упрек – котето или Петьо? 102. Сама на края на квартала – тя цялата е побеляла, защото сняг навън вали, вали, вали. Децата рано се прибраха, а над затрупаната стряха коминът черен все дими, дими, дими. Будилникът в кухнята тиктака, но котката усърдно в мрака преде със нос за лека нощ, за лека нощ. Звъни далеч трамваят сетен и все тъй тих и неусетен изкачва стълбите сънят, сънят, сънят. (Иван Цанев) В кое време са глаголите? Докажете. Какво настроение създава у вас стихотворението? Как помагат за това повторенията в края на всеки куплет? Прочетете го на глас така, че да предадете това настроение. Кои други думи освен повторенията ще ви помогнат за това? Как е образуван глаголът „тиктака“? 103. Вчера Петър донесе зайче. Децата се събраха около него. Милка му говореше и галеше. Днес зайчето хрупка зеле. Гризе много интересно. Помръдва устни и мустачки, оглежда се и пак хрупка. Утре ще отида за тревица и млади клончета. Ще потърся и морковчета. Ще сипя на зайчето прясна водица. След това ще го гледам и ще му се радвам. Напишете в колонки глаголите според времето, което означават. Обосновете се. С какво чувство разказва детето за зайчето? Как разбрахте? Как е образуван глаголът „хрупка“? 104. Късно през нощта синът на ковача стигна планината. Още отдалече съзря вълшебната пещера, пред която гореше грамаден огън. Той пропълзя по скалите и когато беше вече близо до огъня, чу изведнъж грозен рев, който отекна из планинските усои като страховита гръмотевица. Юнакът се изправи и видя на две крачки от себе си крилатия змей. Из раззиналата уста на чудовището изригваха зелени пламъци, а в големите му очи лъщеше вампирска стръв. (Светослав Минков) Определете времето на глаголите и докажете, че сте прави. Напишете думите, в които може да се допусне правописна грешка. 105. – Слушай – му каза чичо Васил, – нивите слушай! Тия ниви! Ечемиците лъкатушат. Окото трепери, като ги гледа, и вятърът тича по тях. Вятърът е весел и ляга по гръб, влачи се по зелената черга. Дига се, хуква, размята зеления цвят на най-далечната нива, чак оттатък белите облачни кълба. Петьо си затвори очите. Нивите пеят. Всяко стръкче си излива гласа, а вятърът грабва песента. Той ще я носи из цялата земя. (Дора Габе) Открийте глаголите и определете времето им. Защо е различно? Защо си представяме вятъра като игриво, палаво момче? По какъв начин нивите са представени като живи? 106. Децата се смълчаха, после някой плахо попита: – Господин учителю, Пе Ке Яворов човек ли е? – Да, деца. Името му е Пейо Крачолов Яворов. Аз отново вдигам ръка: – И писателите са хора. Нали, учителю? Те пишат книгите. Като порасна, и аз ще стана писател... – Защо не, защо не! – кима усмихнат учителят. – Ако си все тъй любознателен и буден, защо не! Колко е добър учителят Илия! Винаги ще те похвали, ще те насърчи. И всичко знае! Почти като моята майка... (Георги Мишев) Напишете в съответната последователност формите на спомагателния глагол СЪМ, които откривате в текста. Добавете липсващите. 107. Слънцето току-що е изгряло. Скачам от леглото. Отворих прозореца. В стаята лъхна чист въздух. Чува се шумът на концерта на стотици птици. Вдъхвам аромата на цъфналите цветя. Не ме сдържа, облякох се и излязох навън. Редактирайте текста на ваш приятел, като прецените: а) правилна ли е употребата на глаголи в различно време; б) коя дума в петото изречение е излишна? 108. В ранните часове четеме и пишеме, а по-късно рисуваме и играеме. Когато децата отидат на море ще направиме ремонта на къщата. Пътуваме с кораба и през цялото време говориме за родния дом. Какви грешки са допуснати в изреченията? Поправете ги. 109. Децата ще _красят стаята за празника. Момичетата ще плет_ _ венец. Момчетата ще _тив_ _ на театър. Дъждовете п_лив_ _ тревата и _мив_ _ праха от листата на дърветата. Ние се катери_ по сипеите, търси_ изворчета и бере_ цветя по поляните. Напишете пропуснатите букви. 110. Вятър сърдито свири в гората; бавно, безшумно капят листата! В голи клонища дремят гнездата; бягайте, птички, капят листата! Пусто и тъжно вред на земята; есен е вече – капят листата! (Стоян Дринов) Близо до селото, недалеч от гората, гъстите легнали тръни предлагаха много удобство и под тях от незапомнени времена имаше зайци. Дремеха денем – свити на топки – вечер се измъкваха тихо и тръгваха да си търсят храната. Искаш ли зелка да хрупнеш – хайде надолу из бахчите. Искаш ли сладка и сочна люцерна – само на сто метра от овеса. Прясна водица в дерето, мека тревица край него – тук беше истински рай за ушатото племе. (Дончо Цончев) Открийте наречията. Какво изразява авторът чрез тях? 111. Ето там, из сянката на някаква дупка, образувана от балваните, една мечка излаза и тръгва бавно нанякъде. Види се, тя не е още умъртвена от зимния си сън.
Тя се движи тежко, лениво по заслепителната белина на снега и образува там черно петно. Но след малко се връща в бърлогата си. Какво се изразява чрез наречията?
0 Comments
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|