Литературата е комуникация в нейната най-постоянна форма. Комуникативните умения - слушане, говорене, четене и писане - имат отношение към изучаването на литературата. Умения за слушане При най-малките деца учителите трябва да осигуряват първоначалните литературни преживявания чрез слушане. Слушането на творби е дейност, при която децата откликват и участват. Още при първия прочит на една история или стихотворение учителят би трябвало да предизвика отклик и пълно участие. Когато любимите им творби се прочитат за втори или трети път, децата проявяват една естествена тенденция да довършват изречения, да се присъединяват към някой рефрен или да правят предположения за римите. Учителите ще открият, че децата могат да запаметяват и да повтарят добрата литература също толкова бързо, колкото и търговските реклами по телевизията, ако учителят презентира литературните творби също толкова драматично и атрактивно. Сензорно-моторни преживявания Слушането е сензорно възхищение. Звуците на езика, които се откриват в литературата, имат една вътрешна красота. С малко окуражаване учителят може да подтикне надарените деца да внимават, за да откриват красиви езикови модели. Традиционните детски стихотворения са били повтаряни многократно на това сензорно ниво, като често пъти са изгубвали първоначалното си значение поради това, че са били предавани устно на следващите поколения. Основополагащите умения за слушане могат да бъдат развити чрез литературни изживявания. Способността за разграничаване и разпознаване на речевите звуци и модели се развива чрез излагане на въздействието на много сензорно-моторни преживявания. Детските стихотворения са едно начало, но за надареното дете тези преживявания могат да достигнат много по-дълбоко ниво. Малкото талантливо дете може да открие, че българският език има древен произход. В миналото много промени в произношението са се случили поради устното преразказване, което е довело до промени в оригиналните думи. Повишена чувствителност към заобикалящата среда може да бъде развита чрез литературни творби, които съдържат ономатопея, и чрез специално обръщане на внимание върху думи и особени словосъчетания, които помагат на децата да осъзнаят света и да употребяват думите правилно. Учителят може да използва картинки с текстови описания, например картинки на плодове, като към всеки плод има описание на неговия вкус, текстура, размер и т.н. Подобни дискусии помагат да се подобри речниковия запас на надареното дете (също и на надареното дете в неравностойно положение). Ролята на музиката Литературата и музиката са тясно свързани, защото много стихотворения са послужили като основа за написване на музика и са се превърнали в песни. Умението на детето да оцени историята и музиката е умение за слушане, директно свързано с изучаването на литературата. Изучаването на поезията може да започне и с пеене, при което думите, притежаващи голяма красота, се смесват с музиката, за да създадат настроения. Факт и измислица Разграничаването между факт и измислица е необходимо умение за малките деца и има отношение към развитието на уменията за запаметяване, които са важни за постиженията. Чрез дискусии децата също могат да развият и критерии за оценяване. Умения за говорене Езиковите модели съществуват в литературата в безкрайно разнообразие, затова чрез нейното изучаване малкото надарено дете има възможността да увеличи своя речников запас и да се научи да говори и мисли гладко. Типове умения Речевите умения са идентифицирани, както следва: 1) компетентност в употребата на ресурси, които самият човек притежава по естествен път; 2) компетентност по отношение на слухови кодове; 3) компетентност в развитието на адекватни вербални съобщения (изказвания). Самостоятелно подобряване. Изучаването на литературата по традиция е част от речевата програма и по-конкретно спомага за изграждане на собствените ресурси на човека. Малкото надарено дете откликва на стила на най-добрите автори. То абсорбира речника спонтанно. Вместо да го остави да изкопира езика на популярните медии, от които децата научават рекламните фрази и лозунги, учителят може да осигури набор от литературни произведения на най-добрите български автори. Слухови кодове. Когато учителят чете на глас пред класа, той презентира един модел на приемливи слухови кодове. По време на участието на учениците тези слухови кодове се възпроизвеждат, като по този начин развиват детската компетентност. Това не е еквивалент на папагалско копиране. Децата би трябвало да бъдат окуражавани да се присъединят към учителя не само в пеенето, но и при довършването на част от една история или стихотворение. По този начин те развиват своите речеви умения и важната креативна способност за бързо приключване на дебат или дискусия. Вербални съобщения. Развиването на адекватни вербални съобщения става естествено за децата, които имат широк опит в слушането на думите на най-добрите автори. Всеки автор внася своя собствен произход и речник във всяка от своите творби, освен ако не се опитва да се самоограничи до един базов списък от думи. Вдървената изкуствена фразеология на обичайните текстове за четене в началните класове може да предложи твърде малко на надарените деца в тяхното развиване на адекватни вербални съобщения. Ограниченият базов речник има обезсилващ ефект върху изразяването на идеи. Някои книги са пълни с идеи, докато в други идеите се изгубват в психолингвистичния подход на използването на един лесен за четене речник от думи. Този подход може да действа като усмирителна риза върху надарените деца, които четат, за да търсят идеи. Речникът на надареното дете се обогатява чрез слушане на литературни творби и то придобива усещане за синтаксиса на езика. Експериментални проучвания показват, че децата с по-високо IQ се научават да четат по-добре чрез метода за разпознаване на думи, докато по-бавните деца учат по-добре чрез фонетичния метод. Умения за четене Уменията за четене, които трябва да бъдат развивани чрез изучаването на литературата, са свързани с възприемането, разбирането, развиването и предаването на идеи. Авторите на добра литература са създали модели на начини, по които идеите могат да бъдат изразени. Устно четене Първото запознаване на надареното дете с литературата започва, когато един възрастен му чете, използвайки тона, височината на гласа, интонацията и не на последно място ентусиазъм, за да разкрие скритите значения на напечатаните думи. Първото въведение не е нужно да бъде дълго. На практика, когато учителят работи с деца, които четат с лекота, той може да чете на глас тъкмо колкото да развълнува въображението на своите ученици, и после да каже: „Кой би искал да вземе книгата назаем, за да довърши историята?“ Когато чете на глас, учителят би трябвало да бъде модел за изразително четене. Безсмислено е да насочвате децата да четат изразително, ако те не са имали възможност да слушат някого, който има тази способност. Потокът и ритъмът на поезията винаги трябва да бъдат въвеждани от учителя чрез устно четене. Участието на учениците може да бъде окуражавано, особено при изучаването на поезията, като позволите на децата да повтарят рефрени, да довършват римуващи се фрази, а по-късно и като четат стиховете съвместно в хор. Четенето на глас мотивира верига от креативни отговори и отклик. Подбор на литература Още една стратегия за развиване на концепцията за четенето за идеи е учителят да подбере литература, която е от специален интерес за едно конкретно надарено дете. Учителят може да обясни на детето примерно така: „Когато видях тази книга, си помислих за теб. Мисля, че тя ще ти хареса.“ Следващото средство за мотивиране е една кратка дискусия за важните идеи. На детето трябва да му се каже защо идеите в тази книга би трябвало да „говорят“ на неговите конкретни интереси. Целият подход към четенето на литература трябва да минава през предизвикателството на идеите. Един „урок по четене“, който се преподава, за да подчертае механиката на четенето, никога не би трябвало да бъде объркван с изучаването на литературата, която поставя ударението върху идеите, нито да бъде добавка към урока за изучаване на литературата. Не е важно в кой клас е детето, най-важното трябва да бъдат интересът и ентусиазмът. Дори и на най-малкото талантливо дете се харесва да избира една история от масата с книги или от библиотеката. Сътрудничеството на родителите може да се използва, за да се помогне на детето да изгради лична библиотека. Родителите желаят да помагат, но се нуждаят от напътствие. Някои издатели предлагат комплекти от класически творби за деца, които са понякога с ниско качество и със стойност под въпрос. Внимателният учител може да предложи заглавия, подходящи за конкретния надарен ученик. Някои училища организират панаир на книгата за Коледа, на който се прави изложение на голям набор от книги, така че родителите могат да помогнат на детето да изгради библиотека по свой избор. Обобщение В изучаването на литературата надарените деца от началните класове би трябвало да могат:
Умения за писане Малките деца осъзнават стила чрез изучаване на литературата, която осигурява модели за дискусия и сравнение. Надарените деца е много вероятно да отразяват в своето собствено творческо писане част от речника, който се среща в техните любими истории. Те обичат до някаква ограничена степен и биографии на любимите си автори. Великите автори имат лична история, богата на литература, която предшества тяхната. Алюзиите към литературата от миналото толкова често се срещат в днешните творби, че началните класове предлагат добри възможности да започнете да градите този резервоар от знание за надарените деца, някои от които може да бъдат авторите на утрешния ден. Следва...
0 Comments
Когато децата развиват по-акуратни концепции чрез изучаване на литературата, те започват да забелязват взаимоотношения и да правят обобщения. Учителите могат да окуражават тези открития чрез дискусии. Но и самите деца в процеса на наслаждение на литературните творби ще забележат някои прилики, категории и следствия. Когато едно дете направи откритие по време на дискусията посредством сетивата си, учителят би трябвало да запише откритието като обобщение. Примери за обобщения: 1. Поради факта, че детските стихчета са много древни, някои от тях са си променили смисъла, защото са били преразказвани устно. 2. Един отделен автор обикновено пише много книги, които имат подобни характеристики, следователно, ако читателят харесва една от книгите му, той вероятно ще хареса и другите. 3. Много от авторите през вековете още от времето на Езоп са използвали говорещи животни, за да научат хората на морални ценности. 4. В историите с говорещи животни всяко животно представя (представлява) една човешка черта, например хитрата лисица, глупавото магаре, благородният лъв, жестокият вълк, бъбривата маймунка, и т.н. Децата правят дори по-добри обобщения. Учителят трябва постоянно да слуша, не само по време на дискусията, а и по всяко друго време - на детската площадка за игра и в неофициални разговори - и да подсилва техните обобщения. Той може да им каже, че дадена идея е добра, и да я запише в предвидена за целта таблица. Така децата ще бъдат мотивирани да мислят и за други обобщения. За надареното дете този вид мотивация е много по-важна, отколкото да има учител, който да му предначертае своите собствени обобщения, извлечени от зададени на учениците насочващи въпроси. Таблицата с обобщенията на децата би трябвало да стои в класната стая. Тя може да бъде озаглавена „Нашите идеи за литературата“. Учителят трябва да следи тя да бъде актуална по всяко време и да е едно непрекъснато описание на все по-увеличаващото се осъзнаване на базовите обобщения за литературата от децата. Развиване на конвергентното мислене Обобщенията са резултат от конвергентно мислене (мислене, при което отделни възгледи, мнения, идеи, изводи или информация се срещат и събират в една точка) - децата събират данни от много източници, виждат взаимоотношенията (взаимните връзки) и правят обобщения. Учителите могат да подготвят обстановката за развитието на обобщенията, като организират презентация в учебния период за четене на глас или на разказване на истории. Няколко дни могат да бъдат посветени на истории за говорещи животни, написани от много различни автори. Дискусиите за приликите и разликите ще помогнат идеите на децата да изкристализират. Обобщенията за митологията могат да се развият, след като децата чуят паралелни концепции, обяснени в гръцките, северните, азиатските митове и митовете на американските индианци. Някои от тези обяснения могат да разглеждат въпроса как хората са се появили на Земята, как човекът е открил огъня и какво предизвиква гръмотевиците и светкавиците. Едно сравнение между истории за митични говорещи животни и истории за истински животни илюстрира разликата между стереотипи и обобщения. Говорещите животни изобразяват стереотипи. В историите за истински животни литературата изважда на показ много качества относно тези животни, така че едно обобщение за тях трябва да отчита много измерения. Развиване на разбирането Изучаването на литературата включва философия, психология и социология. Надареното дете може да преживее във въображението си проблемите на образите от книгите, които чете. По този начин то може да намери разрешение на някои от своите собствени фрустрации. То може също да излезе извън своята собствена етническа група и да се пренесе в света на някой друг. Така може да придобие разбиране за проблемите, пред които другите хора са изправени, например проблеми с външния вид, физически недъзи, дефекти на характера и личността, нестабилна обкръжаваща среда, чуждестранен произход и различни фрустрации. Четене на примери от литературата Учителите могат да потърсят книги, които да развият точно определени знания и разбиране у децата, например книга със серия от регионални истории, чрез които децата могат да научат за житейските ситуации в различните части на страната. Създадени са библиографии, чиято цел е да улеснят учителите в избора на книги, които ще помогнат да се развие детското разбиране, например посветени на поведенческите модели в детските книги. По преценка на учителя могат да бъдат развивани разбиранията на децата за: 1. Какво е да растеш 2. Отделният човек и групата 3. Търсенето на ценности 4. Усещането у дома: а/ в нашата страна б/ в други страни 5. Да живеем с промяната 6. Да живеем като свободни хора и др. Факт и фантазия Разликата между факт и фантазия е важно разбиране за малките деца. Голяма част от детската литература принадлежи към категорията на фантазията, даже на безсмислицата. Но за децата в началните класове границата между реалност и измислица е размита. Дали кравата е прескочила луната? Ще обикалят ли и астронавтите около луната? Надарените деца могат по-добре да разберат разликата между факт и фантазия, ако в своето изучаване на литературата развият критерии за отличаване на реализма от игривите, хумористични фантазии. Момчетата особено е вероятно да отхвърлят цялата област на литературата, ако изучават само приказки с фантазии, затова за малките деца може да бъде въведено някакво разбиране на философията, психологията и социологията чрез литературата. Личните проблеми и човешките взаимоотношения могат да бъдат разбрани чрез четене на подходящо подбрани книги. Обобщение Децата могат да започнат да разбират взаимоотношението между факт и фантазия чрез литературно изследване. Надареното дете, което се характеризира с интелектуално любопитство, може да намери някакво удовлетворение чрез въображаемите преживявания, осигурени от добрата литература. Тя може да отговори на някои от неговите въпроси. Но някои от важните цели на изучаването на литературата са да бъде стимулирано детето да задава повече въпроси, да го накара да се чуди и да желае повече знание. Четене за идеи Идеите са първата и главна цел и задача на литературните програми за даровити деца. Докато обичайните програми поставят ударението върху уменията за четене и работата с думи (т.нар. „атака“ на думите), талантливото дете се нуждае от специална програма, която да отвори за него света на идеите чрез литературата. Много от талантливите деца се научават да четат преди да тръгнат на училище. Тези, които не са се научили да четат, намират мотивация да се научат чрез слушане на устни презентации на добър подбор от творби и автори, които повишават тяхната осъзнатост и разширяват хоризонтите им. Четенето за идеи би трябвало да бъде признато за единственото истинско четене. Книгите за надарени деца трябва да бъдат избирани на тази основа вместо въз основа на това, че съдържат базови думи от речниковия запас, които се повтарят постоянно. Поради това, че изкуството също комуникира, илюстрациите в творбите би трябвало да бъдат цветни и креативни и да отразяват настроението на историята или стихотворението. Умно подбраната литература отваря за надарените деца вратата към философията, психологията, историята, драмата, социологията, географията и антропологията. Вечните идеи, които са характеристика на литературата, съдържат елементи от всички тези дисциплини. Идеите в литературата не са представени чрез „схванат“ и ограничен речников запас, а чрез потока и ритъма на възможно най-добрите думи, които дават много измерения на добрата проза или поезия. Идеите би трябвало да са толкова ярки, че детският ум да очаква и предчувства следващите пасажи, но да е възхитен, когато авторът го изненада. Литературата наистина е една машина за пътуване във времето и пространството, която може да донесе до читателя идеите и интимните мисли на хората, живели в други векове и на други континенти. Обикновено надареното дете се удивлява от идеите на конкретен автор и може да избира книга след книга, написани от този автор. Метод на преподаване на литература Съществено важните елементи на преподаването на литература на надареното дете са: (1) идеите; (2) потокът и ритъмът на добре написаната творба; (3) личността на автора/авторите; (4) разширяването на нови хоризонти. Още едно много важно нещо е един ентусиазиран учител, който също обича литературата. Тоталната концепция Психологическите проучвания и изследвания на когнитивното развитие на децата осигуряват на преподавателите разбиране за начина, по който детето осъзнава едно измерение и после друго, докато развие една тотална концепция от фрагментите на сензорните стимули. Първоначалният стимул в реалността на литературата са индивидуалните стихотворения, стихчетата от детската градина и историите, които детето чува и харесва. Ранният опит в слушане и оценяване на творби би трябвало да е придобит далеч преди първи клас. Но надарените деца в неравностойно положение вероятно не са имали този опит, затова учителите, които установят това, ще трябва да осигурят такива преживявания за тези ученици. Влиянието на поезията Многоизмерното влияние на поезията по традиция е първото въведение на малкото дете в света на литературата. Звънливите детски стихчета осигуряват модели на ритъм, рима и често пъти ономатопея, за да възхитят детето изцяло на сензорно ниво. Повтарящите се безсмислени срички помагат за развитието на речта. Те винаги са свързани с една позната за детето идея и то може да се наслади на нарисуваната с думи картина и на удивителните срички на рефрена. Учителят на надареното дете би трябвало да изследва целия спектър на поезията. Луис Карол демонстрира, че идеите, емоцията и сензорното възхищение могат да бъдат предадени, без значение с какви думи, дори с безсмислени или измислени. Алитерацията осигурява също сензорен стимул, когато не е изгубена в превода. Децата обичат четене на стихове с алитерация. Литературата предлага много пасажи, които текат плавно, търкалят се грандиозно или лекичко се препъват. Нива на наслаждение Първото ниво на наслаждение от литературата би трябвало да бъде сензорно и емоционално за всяко дете. Най-напред възрастният, който чете на глас, трябва да се наслаждава на творбата и да предаде своя ентусиазъм на надареното дете. Понастоящем съществува много изящна съвременна литература за деца. Списъците на издателите би трябвало постоянно да бъдат изследвани за нови попълнения. Античността също ни е оставила литературно наследство, с което даровитите деца могат да бъдат запознати, стига идеите в него да съответстват на тяхното ежедневие. На талантливото дете ще му бъде приятно да научи нещо ново, например, че сутрешните физически упражнения в неговото училище се прилагат като занимание и в много други култури от доста дълго време. Някои творби достигат до нас от други континенти. Други са били преведени от езици, които вече не се говорят, и са написани от хора, чиято история е била изтрита от времето. Но идеите в тези творби са все още актуални за едно дете, което тъкмо започва да разбира значението на думите вчера, днес и утре. Второто ниво в подбора на литературата за което и да било дете е доколко тя съответства на неговия свят. За надареното дете това съответствие се простира отвъд традиционните книги за деца, в реалността на чудото. Следва...
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|