Зайовата булка Търкул-търкул-търкулка, тръгна Зайо за булка. Искаше я с прикица, с кош зелена тревица, с триста листи букови, с триста глави лукови. Срещна Зайо в нивята костенурка гърбата – на крака ѝ цървулки, на гушка ѝ висулки, на главица косица от зелена тревица, на кръст пъстра хурчица, а на гръб къщурчица. Търкул-търкул-търкулка, взе я Зайо за булка, че забрави прикята, щом ѝ видя косата, че му пламна сърцето, щом я зърна в лицето. Врабчето пее Врабчето пее: „Чик-чи-рик, юначе, дай ми ечемик!“ Гълъбът гука: „Гу-гу-гук, мойта колибка е от бук!“ Враната граче: „Гра-гра-гра, пусни ме, майко, на игра!“ Жабата кряка: „Ква-ква-квак, желая да пътувам с влак!“ Кълвачът чука: „Чук-чук-чук, дайте ми мравки с пресен лук!“ Патокът квака: „Ква-ква-квак, уплаших пак един котак, ще се запиша за юнак!“ Дядо Бухал Дядо Бухал снощи жито грухал, та се свили вратните му жили и сегичка го боли главичка, има хрема, свива го корема, но най страда, дето го пробада – два-три пръста отстрани на кръста. Баба Бухла ще натопли тухла – да му пари кокалите стари. Залъгалка Косът свири сред чаири, той събира бригадири, той събира чета боса от хиляда черни коса, за да чистят ечемици, ръженици и пшеници от мухи и гъсеници! Страхливите калинки Събрали се веднъж във една нива със ръж две калинки със продънени кринки и две мушички със пробити торбички. – Махайте се, туй зърно е за нас! – извикали в един глас двете калинки със продънените кринки. – Инак ще ви пернем със нашите плочки на точки. – Млък! – бръмнали двете мушички със пробитите торбички. – Че издадете ли още един звук, ще ви търкулнем ей тук, па ще ви отрежем със нашите пилички черните ушички и ще ви сложим още точки на вашите плочки! Уплашили се двете калинки със продънените кринки, па избягали и се скрили зад зелените могили. Гатанка Пет братлета без нослета дружно работят и спят, на едничък стол седят. Почнат трите да пишат, двете други не дишат, само гледат смирени – че те не са учени. Ти си силен и голям, знаеш вече всичко сам, но без тая дружина трудно можеш помина. Що е то? /пръстите на ръката/ Гатанка Пасла свинка в градинка, пасла, та ми порасла с крива, бяла гърбина, а пък жълта сланина. Не търсете ушета, не търсете крачета, ни пък остра четина по гладката гърбина – наша свинка юнашка има само опашка. Що е то? /тиква/ Гатанка Ти си вакло момче, то е бяло жребче, ти го държиш през кръста със два или с три пръста и то тича, опаш вири и оставя бели дири по черна поляна, от дърво скована. Как се казва, момченце, това бяло жребченце? Сети ли се най-подир, че това е т.................? /тебешир/ Цар Жабокряк Цар Жабокряк седи на бряг и тупа крак: „Квак! От яд сърцето ми се пука, събирайте се скоро тука, жабоци с тънки саби и сладкогласни жаби, и вие всички, попови лъжички! Обиди ме един врабец и каза, че не съм певец, че бил съм слаб и малък като залък! Кажете ми да знам: не е ли той лъжец без срам?“ „Обидата му е жестока – отвръщат сто жабока, – по песни вий в света сте пръв: ревете като лъв и свирите през нос като кос!“ „О, нашите гърла са слаби – подемат двесте жаби, – не могат каза с ква-ква-квак, какъв сте вий голям юнак и как сте смел като орел, и имате сила на горила!“ А триста попови лъжички смирено се навеждат всички: „Поклон, поклон пред твоя трон! Ти знаеш сам, че лъже той без срам, когато казва, че не си голям. Поклон, поклон пред твоя трон, голям си – като слон!“ Цар Гого Ако нявга стана цар и на всичко господар, ще премина по земята със корона на главата – и сред някой чуден град ще си дигна бял палат. Още с първата зора злите хора ще сбера и ще ги изгледам строго... Те ще писнат: „Милост, Гого!...“ „Хайде – прошка! Но от днес да живейте в мир и чест!“ Посред тесен камен двор ще издигна як затвор – но във него ще заключа само Радкиното куче, дето цял ден вий и лай и да хапе само знай. Ще отида след това, сто слугини ще главя – да извеждат на разходка лелината кротка котка, да ѝ скачат вси на крак, щом помръдне тя мустак. И неседнал в своя трон сред съвета, ей с поклон и с усмивчица слугата ще ми каже шепнешката: „Дойдоха от Цариград два вагона шоколад!“ Ще се сепна аз: „Ах, дааа...“ И ще скокна: „Господа, пуста тайна политика незабавно вън ме вика! Потърпете четвърт час – няма да се бавя аз!“ Мецанината премяна Повея ветрец от чука, довея листец от бука. Намери си го Мецана, проводи бърза покана до трима тънки шивачи – черни бръмбари-рогачи. Дойдоха те при Мецана – да ѝ ушият премяна. Седнаха турски на сянка под една гранка от джанка, три дена пяха и шиха – премяната ѝ ушиха. Пуста премяна зелена – нещо бе лошо скроена. Кога я Меца надяна – много ѝ дълъг сукмана: през три се дола простира, всичкия репей събира. Гатанка Намери момченце зелено гърненце, под син връшник опечено, за трапеза наречено. В гърненцето червена чорбица, която се не яде с лъжица, а във нея – бобчета, черни като копчета. Туй гърненце е голямо колкото глава, помислете малко само – що ли е това? /диня/ Гатанка Завивам с черга бяла земята погрозняла. Сковавам аз реките и помрачавам дните. Но пак съм ви любима. Наричате ме? – З........! /зима/ От мойте бодри стъпки се пукат всички пъпки. Затоплям аз земята. Поливам ви житата. Игрив е моят полет. Наричате ме? – П............! /пролет/ Аз водя дните жарки, довеждам ви жетварки. И стоплям ви водите, та в тях да се топите. Добре съм ви познато. Наричате ме? – Л.........! /лято/ Пък аз ора полята. Зова на труд децата. Обирам плодовете. Събличам лесовете. Не чувам птича песен. Наричате ме? – Е.........! /есен/ Залъгалка Зелено раче-осмокраче пред царя на водите плаче: „Ох, чуй ме, татко-белобрадко, що под водата дремеш сладко, благослови ти мен, сирака, и дай ми още два-три крака – да се тренирам за бегач при всеки наш подводен мач, та в близката Балканиада да взема първата награда: едно стъкло със лимонада!“ Мартина шетня Тежко иде през полята баба Марта със лопата – да разрине снеговете, да разчупи ледовете, да разчисти долините, да отърси планините, та да тръгнат по нивята орачите с оралата, овчарите със стадата, та да пръпнат по лозята девойките с копачките и момците с резачките, и когато ветрец вее, ясна песен да люлее, да люлее по чукари златоглави минзухари, белолики кокичета, синеоки помничета. Храбрата баба В село слезли девет мечки да си сбират сухи клечки, буен огън да кладат, стари баби да ядат. Погнала ги баба зла със костура във ръка, хукнали ми мецаните, върнали се в балканите. Светулки Нощта приспа навред човеците, смири и зайците, и меците, и всички мънички души. Прикотка тя дори звездичките, покри им с облаци очичките и ручеите заглуши. Сноват сега едни светулките и люшкат си в нощта качулките, и святкат в сънения мрак, и бдят със жълтите фенерчета – запрени ли са всички зверчета, завито ли е всичко пак. Но щом далеч избий зорницата – то всяка ще си свий свещицата, ще спре под горските липи, па ще си тури за възглавниче издута пъпка от изтравниче и ще въздъхне и заспи. Бързите комари Имало едно време сто комара, които решили да отидат на пазара, за да си купят иглички за тънките зурлички. Обули си те белите панталони от макарони, облекли си зелените фанелки от зелки, нахлузили си червените ботушки от чушки, наложили си рунтавите калпаци от котараци и тръгнали като истински юнаци. Вървели, вървели, стигнали до една сливка, па спрели да си направят почивка. Събули си тогава белите панталони от макарони, съблекли си зелените фанелки от зелки, изхлузили си червените ботушки от чушки, отложили си рунтавите калпаци от котараци и легнали на сто меки дюшечета от мечета. Лежали, лежали, починали си, па станали, обули си пак белите панталони от макарони, облекли си зелените фанелки от зелки, нахлузили си червените ботушки от чушки, наложили си рунтавите калпаци от котараци и тръгнали като истински юнаци. Вървели, вървели, стигнали до втора сливка, па спрели пак да си направят почивка. Събули си пак белите панталони от макарони, съблекли си зелените фанелки от зелки, изхлузили си чевените ботушки от чушки, отложили си рунтавите калпаци от котараци и легнали на сто меки дюшечета от мечета. Лежали, лежали, починали си, па станали, обули си пак белите панталони от макарони, облекли си зелените фанелки от зелки, нахлузили си червените ботушки от чушки, наложили си рунтавите калпаци от котараци и тръгнали като истински юнаци. Вървели, вървели, стигнали до трета сливка, па спрели пак да си направят почивка – и тъй като по пътя имало много, много сливки за почивки, нашите комари, за тяхна беда, още не са пристигнали във града. Гатанка Трудно можем на света прекара, ако не е таз кърмачка стара. Зиме бяла, пролет пременена във премяна нова и зелена, лете тя е златна, та жълтава, а пък есен просто черна става. Ала ще ви кажа без измама – тя е мъртва и така голяма, че се не събира даже в двора, та лежи простряна под простора. Що е то? Досеща се даже и детето, че това, дечица, е п............! /полето/ Мецанино хоро Хопа-хепа-хопа, пуста дълга сопа! Петимна съм тука за зелена бука, за мравушки сиви, за пчелини диви! Данго-динго-данго, да ми паднеш, Манго, там на планината, сам-самин в гората – аз да ти попея за Горянин Змея! Хеца-хоца-хеца, да погледа Меца как замръзнал тамо ми се пулиш само и трептят на гънки гащите ти тънки... Труста-троста-труста, ех ти, мъка пуста! Гатанка
Пропукна се бял камък, не бе вода, ни пламък – най излезе юначе с накривено калпаче: сабя носи в устата, боздуганче в краката, сутрин вика по двора: – Дигайте се бре, хора! Що е то? /петел/
0 Comments
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|