(Продължение от м. август 2018 год.) Качества, които са задължителни за успех при ученето Досега се опитвахме да покажем как и с какво вие като родители допринасяте за успеха или неуспеха на вашето дете в училище. Успехът при ученето зависи от това дали то се извършва по един привлекателен начин, от радостната атмосфера на признание и поощрение, изразяваща се в положителни емоции, както и от това, дали детето получава духовни стимули извън учебната материя. Но това е само наполовина вярно. Сигурно има много други семейства с такива добри условия, но само те не са достатъчни, за да се развиват нашите деца оптимално. Действително няма добър ученик, който да не притежава поне три качества, с които по-късно се отличава и добрият в работата си човек: - трябва да има силна воля за преодоляване на трудностите и да може да се концентрира; - трябва да може да работи самостоятелно; - трябва да има вяра в себе си и в своите възможности. По правило тези три качества се обуславят взаимно. Ако родители и учители особено много се оплакват от ученето на децата, често откриваме, че тези качества не са развити достатъчно. Да вземем за пример ученика Х. Той полага твърде малко усилия за участие в учебния процес. Рядко се включва в урока, без да бъде подканен. Много е неорганизиран, нередовен и е небрежен с домашните си работи. Често е без домашна работа. Трудно му е да се концентрира за по-продължително време. Много лесно се разсейва. Често се държи недисциплинирано и получава забележки. В отношенията си с учителите понякога се държи нахално и не признава никакви граници. В същото време няма желание и интерес да помага у дома с домакинската работа. Лъже родителите си, не показва слабите си оценки и премълчава забележките. Х. няма никакви постоянни задължения вкъщи. Освен изискванията си за добър успех в училище неговите родители не му поставят никакви други изисквания. Те не контролират и изпълнението на домашните работи. Също така нямат търпение да му обяснят нещо, а очакват той веднага да направи всичко. Тъй като той не е в състояние да го направи, често го нагрубяват. При едно посещение вкъщи той получава плесница в присъствието на учителя, което изглежда не е изключение. Тези родители вече са загубили доверие в сина си, а и той не иска да остава по-дълго време с тях. Обаче Х. има в стаята си телевизор, аудио система, компютър, достатъчно джобни пари, даже получава и допълнително, и дори му е позволено да консумира алкохол вкъщи и да пуши. Успехът му е между тройка и двойка, само по физкултура и по технологии и предприемачество има шестици. Ясно е, че момчето и неговите родители се намират в един „дяволски кръг“. Атмосферата е особено тежка и ако родителите не потърсят някакъв обрат, тя ще се влоши още повече. Най-важната причина за негативното развитие на Х. без съмнение е липсата на ангажираност, както и слабата му воля. Има много такива деца и младежи, които нямат сили да се съсредоточат върху осъзнатата като правилна цел, да преодолеят трудните „етапи на лишения“. Те се разсейват много лесно при всяко дразнене, все нещо трябва да съобщят на съученика по чин, предават се при най-малката трудност: „Не знам това, не мога, забравих го.“ И вкъщи, при подготовката на домашните работи, положението не е по-различно. Филмът по телевизията е интересен и трябва да се изгледа, след това пък позвънява приятел...и все се намира нещо по-важно. А домашните работи, които са толкова неприятни, все се отлагат. Може би при такава картина ще си представите родители, които твърдят, че децата са мързеливи и не искат да учат. При случая с Х. няма ли да сме склонни да се съгласим с тях? Нека разгледаме този тежък проблем по-цялостно, за да стигнем до верни заключения. Когато някои ученици имат незадоволителни резултати, често от страна на родителите или на училището се подема инициативата за допълнителна помощ и подкрепа. Може ли обаче при такива деца като Х. това да доведе до видими резултати? Най-напред и преди всичко те трябва да формират волевите си качества (в смисъл да издържат на трудности и на еднообразие), самостоятелност и вяра в себе си. Би било особено полезно, ако тези качества се формират в учебната дейност, макар че родителите не винаги са в състояние да я организират. В крайна сметка психичните качества са модел на действие, който използваме за удовлетворяване на определени изисквания. Така например едно дете, когато срещне определени трудности, ще предпочете следния модел на поведение: „Ще бъде просто смешно, ако не успея да го направя! Това все някак трябва да стане, дори да се мъча до вечерта!“ Това наричаме силна воля, самостоятелност, вяра в себе си. Друго дете обаче е убедено: „Няма да успея! Никога няма да го направя! Някой трябва да ми помогне!“ Формирането на такова отношение, както и на някои техники при изпълнение на определени изисквания могат да станат при други случаи, при други ситуации. По-нататък ще потърсим такива възможности. Воля и концентрация Как да накараме детето да стои спокойно пет пъти по-дълго време? Дълъг и мъчителен е пътят във възпитанието и самовъзпитанието, за да може един човек да се съсредоточи с часове върху една трудна работа. Всяка детска учителка знае колко е трудно да се запази тишина сред чуруликащото ято, тъй като за малките деца е още много трудно да стоят по-дълго време тихо, неподвижно. Специални изследвания показват следните осреднени стойности: - Деца от три до четири години стоят неподвижно 12 сек. - Деца от четири до пет години стоят неподвижно 41 сек. - Деца от пет до шест години стоят неподвижно 175 сек. - Деца от шест до седем години стоят неподвижно 660 сек. При един експеримент изискването да се стои мирно било включено в игра. Например: „Видяхте как почетната стража стои на пост пред паметника като вкаменена. Можете ли и вие да стоите така?“ В тази игрова ситуация стойностите станали, както следва: - При три- и четиригодишните те нараснали 7,33 пъти. - При четири- и петгодишните - около 6,27 пъти. - При пет- и шестгодишните - 3,15 пъти. - При шест- и седемгодишните - 1,09 пъти. Как е постигнато това? За децата тази дейност е имала смисъл, те са имали мотив за изискваната дейност, в случая да стоят мирно. Без мотивация не е възможна никаква концентрация, никаква воля, а така също и никакво учене. В думата „мотив“ се съдържа латинският глагол „movere“ - движа се. Ако едно дете не учи, не може да се съсредоточи, би следвало най-напред да се предположи, че му липсват мотиви за учене. То няма причина „да се движи“, няма подтик за усилия в една или друга област. Често в характеристиката на ученици се срещат изречения като: „Възможностите му са много по-големи от постигнатите резултати“, „При повече старание би могъл да постигне много по-добри резултати“ и т. н. Какво е искал да каже учителят? Тези ученици владеят адекватните за възрастта си умствени операции като сравняване, обобщаване и други, но им липсват някои знания, тъй като в часовете са били разсеяни или не са подготвяли домашните си работи. А защо? Те нямат интерес да учат, липсва им съответна потребност. Но нали основа за всяка дейност е задоволяването на някаква потребност. (При това желанието да се избегне нещо, например наказание, компрометиране, също може да бъде своеобразна потребност.) Поради тези причини от особено значение е въпросът защо учат нашите деца, какви потребности задоволяват. Как бихме могли да помогнем за формирането и използването на положителни мотиви у децата? Психологът В. Хенинг е установил при ученици от шести клас седем групи мотиви, подредени тук според честотата на посочването им. На първо място стои познавателният мотив. Учениците желаят за усвоят знания и умения, да навлязат в научни области съобразно познанията си, да могат да действат практически. На второ място е родителският мотив. Тези ученици имат желание да оправдаят очакванията на родителите си, т. е. да не ги разочароват. На трето място е общественозначимият мотив. Ученето се възприема като подготовка за бъдещия живот и като дълг на младия гражданин. На четвърто място е мотивът, свързан с учителите. Тези ученици се стремят да следват общите изисквания на учителите за правилно учене и за постигане на високи резултати. Следва мотивът на преживяването. Учениците учат, когато материята е разнообразна и е поднесена забавно. (Често това са ученици, оценките на които се колебаят през учебната година между шестица и двойка.) Следващо, също така средно място през всичките учебни години заема „материалният“ мотив, т. е. ученето като предпоставка за добър материален статус в живота. (В българските училища учителите по неволя елиминират този мотив у мнозинството от своите ученици поради факта, че са първият и значим в живота им пример за нисък материален статус на хора с образование.) Редицата завършва с рядко посочвания мотив за изява и признание, с потребността да се постигне или запази уважението на съучениците. Важно е да се знае кой мотив за учене преобладава у вашето дете, тъй като отделните мотиви влияят върху поведението по различен начин. Например при ученици от осми клас с преобладаващи общественозначими мотиви се забелязва, че те редовно подготвят домашните си работи, внимателни и прилежни са по време на часа и поддържат висок темп на работа. В същото време ученици с подчертани мотиви за признание са показали отрицателно поведение в посочените области. Не би било правилно да класифицираме мотивите според тяхната нравствена стойност на „добри“ и „лоши“. Важното е как даден мотив влияе в определена ситуация при добросъвестно изпълнение на училищните изисквания. За щастие в практиката действа комплекс от мотиви, при което може да преобладава само един от тях. Задачата ни като родители е да помагаме на нашите деца така, че ученето като главна дейност да придобие за тях смисъл. За ученик от първи клас например е съвсем правилно, ако той учи, за да достави радост на своята майка и на своята учителка, които пък от своя страна би трябвало да показват радостта си по-често. За учениците от по-горните класове тези мотиви също така биха могли да съществуват, макар че с оглед на по-високите изисквания те вече не са достатъчни. Тук трябва да доминират, всъщност както е и в живота, общественозначимите и познавателните мотиви. За успеха в ученето е важно ученикът да не напусне полесражението дори и тогава, когато тази дейност му изглежда скучна, тежка, или пък ако телевизионната програма е хубава, или с приятеля е по-интересно. Ние наричаме волеви хора онези, които не се разсейват. Но каква е основата на тяхната силна воля? Най-напред това са съответните мотиви и потребности, а след това постоянството на навиците. Ако ученикът има вътрешен интерес към определена учебна дейност, то това му помага да преодолее всички трудности. Следва...
0 Comments
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|