/Продължение от м. септември 2018 год./ Защо сега Иво полага повече усилия „До началото на осми клас Иво имаше средни, дори посредствени резултати. Вкъщи постоянно му сочеха за пример неговия по-голям брат, който беше ученик в 11 кл в гимназията. В крайна сметка тази ситуация доведе до това, че всичко, което се отнасяше до училището, беше изоставено настрана от Иво. Той не подготвяше домашните си упражнения, не учеше, беше невнимателен в часовете и т. н. Заедно със своите колеги класната ръководителка търсеше възможност да му създаде мотиви за учене. Възлагаха му малки задачи из областта на неговите интереси. Скоро получи похвала от директора на училището за добре проведено дежурство в училищния двор. Последваха и други подобни поръчения, които също бяха изпълнени добре. Иво беше много горд от похвалите на учителите. Аз също се опитах да направя нещо - за моя час той трябваше да подготви кратко есе, което беше оценено с петица. Постепенно радостта от ученето се завръщаше, така че Иво подобри успеха си, дори по някои предмети получи добри и много добри резултати“. Стажант-учителката, която описва този случай, заключава: „Естествено, всичко това не стана изведнъж, а продължи доста дълго време“. Забелязахте ли как се е осъществило развитие чрез действията и реакциите на детето и стажантката? След толкова унижения вкъщи сега Иво получава похвали и има успех. Това повишава радостта му от ученето и той влага повече усилия. Те водят до добри резултати, за които получава нови похвали. Сега само трябва някой, който да приведе в движение този кръговрат. В случая това е била класната ръководителка. При друг случай родителите ще дадат тласък, стига да разберат същността на нещата. Една друга бъдеща учителка посочва как първоначалният малък успех може да се развие до стабилен и общественозначим мотив. „Като ученичка в 4 и 5 кл обичах да играя вкъщи с по-малките си брат и сестра на „училище“. Ние използвахме тази игра, за да попълним пропуснатите знания по някои предмети. Това означаваше, че трябваше да се занимавам упорито с материала, който брат ми и сестра ми учеха в момента. Това ми доставяше удоволствие, тъй като натрупвах опит как се преподават знанията. По-късно, когато бях вече в 8 кл, ми възложиха да помагам на ученик, застрашен от повтаряне на класа. Двамата работихме доста усилено и той успя да премине в следващия клас. Именно това стана причина за моя избор на професия. Сега следвам педагогика.“ Върховете се достигат с мъка Всички познаваме хора, които бързо се въодушевяват, предприемат големи начинания, дават „тържествени“ обещания, имат искрени намерения, но след известно време говорят вече по-спокойно за задачата, а впоследствие дори се отказват от нея. Едно е да предприемеш нещо, друго е да го доведеш докрай, въпреки всички пречки. Тъкмо такива качества са необходими в училище, а и не само там. Също така силата на волята трябва да се упражнява, а тя може и да се формира. Тук най-важната задача е за родителите. Как може да се упражнява волята? Излизаме пак от нашите основни принципи: - никакви временни мерки за възпитание; - никакви допълнителни мерки; - възпитанието трябва да започва от нормалния, всекидневен живот в семейството. В процеса на възпитание в труд в семейството съществува най-добрата възможност за формиране на търпение, съобразителност, чувство за отговорност. Родителите са на различни мнения по въпроса дали нашите деца би трябвало да правят повече от това, което им дават в училище. Някои майки биха искали да отговорят отрицателно на този въпрос, както се вижда от писмото на една майка: „Аз съм домакиня, но и по-късно ще работя само на половин ден, за да могат нашите две деца да имат слънчево детство и преди всичко да имат родители до себе си. Вярвам, че децата се нуждаят най-много от любов, топлина и уют и това е най-важното, което трябва да им осигурим. Моето поколение, а и предишните поколения съвсем не са били мързеливи. По-рано обаче ние нямахме точно определени задължения, а помагахме отвреме навреме. Затова не съм съгласна децата да поемат домашната работа на родителите. В повечето семейства двамата родители работят не толкова за прехраната, а за да могат да си осигурят по-голям лукс. Може би е по-добре още преди да се родят децата да решим: да водим един разкошен живот или да възпитаваме хора? Имам впечатлението, че родители, които са изцяло ангажирани в своята професия, имат нужда от прислужница. Тъй като нямат такава, те впрягат децата за всичко, но под знака на добре звучащото понятие възпитание.“ Тук става въпрос за майка, която мисли доброто на своите деца и в някои отношения има право. Поради това, че трудът на наемния работник е експлоатиран, по своята интензивност и едностранчивост той би допринесъл за телесното и умственото увреждане на децата. Но трудът е съществен фактор във възпитанието, тъй като приучва към чувство за отговорност, и ние трябва да запознаваме във възможно най-ранна възраст децата с него. Майката пише, че любовта, топлината и уютът са най-важните неща, които трябва да се дадат на детето. Но изключва ли това труда? Едно деветгодишно дете би могло да помага за разпъването на палатката, когато е отишло със семейството си на къмпинг, вместо отегчено да играе до колата и да върши глупости, оставено без контрол. Защо да не участва при избора на място за палатката? Защо дори не го питат за мнението му? Може да помага при разтоварване на колата, да подава колчетата и да участва в подреждането. Защо общата радост от предстоящата отпуска да не е и негова? Това е всъщност част от възпитанието в труд и същевременно означава любов и топлина. Друг пример: родителите биха могли да дадат личен пример и да подобрят нещо от околната среда в непосредствена близост до дома си, а на децата си могат да помогнат да засадят цветя, да посеят трева, по-късно да я косят и поливат. Това би било радост за децата, която те ще изпитат заедно с родителите си. Възпитанието в труд възниква в процеса на нормалната равноправна дейност в семейството, в която всеки допринася по свой начин за общото дело и доколкото е възможно, се вземат под внимание и личните желания на всеки член. Например в края на седмицата се обсъждат по-големите работи, които предстоят, и кой ще ги извърши. Всичко по почистването на дома и други подобни се извършва заедно, групово. Именно на това би трябвало да обърнете внимание. Първо, общата дейност най-често е по-ефективна (докато един почисти всичките стаи с прахосмукачката, друг забърсва праха и пр.), а от друга страна, е удоволствие да се работи самостоятелно. Така контактът между родители и деца е много по-близък. Необходимостта от прислуга, посочена в писмото по-горе, изчезва, а и по този начин може да се влияе по-добре върху формирането на сръчности. Естествено, има дейности, които се извършват самостоятелно, и такива, които по принцип винаги се извършват само от един човек, както например храненето на едно животно. Има и дейности, които понякога възникват неочаквано. С други думи, трудът трябва да отразява нормалния живот с всичко, което е запланувано, непредвидено, съвместно и индивидуално. Продължителността на всекидневния труд трябва да бъде така дозирана, че да се постигне въздействие върху характера. Поради това в зависимост от възрастта трябва да се изискват разнообразни умения. При по-малките деца - застилане на масата за хранене и разтребване, оправяне на леглата. При по-големите - приготвяне на храна, извършване на малки ремонти, пазаруване, почистване и т. н. Отклонихме ли се от темата - можем ли да помагаме на детето при ученето? Има ли нещо общо между застилането на масата и подготовката за училище? Или пък разликата е само дотолкова, доколкото да отклони децата от ученето? Това обаче не е така! Но не става въпрос за това. Съгласни сме, че в някои случаи от децата се изискват преждевременно някои дейности, те се претоварват и даже се излагат на опасност. Разбира се, те трябва да бъдат застраховани от такива случаи. Също така трябва да избягваме честите и големи неуспехи, тъй като те по-скоро задържат развитието, отколкото го подпомагат. Обаче можем ли да определим точно кога една дейност се изисква преждевременно, навреме или пък със закъснение? Този момент се определя в значителна степен от възпитанието. С това стигаме до нашето второ изискване за развитие характера на детето. Самостоятелност „Моят син като малък се интересуваше от работата ми в кухнята. Той искаше да помага при приготвянето на пудинга, печенето на сладкишите, бъркането на яйцата и други. Много скоро започна да не се задоволява с оказване на помощ, а искаше сам да готви. Получи се така, че скоро се научи как трябва да се пуска внимателно газта. Отначало му позволявах в мое присъствие да запалва газовия котлон. Тъй като той не успяваше да се справи със старата запалка за газта, купихме нова, с дълга дръжка, чрез която се осигуряваше достатъчно разстояние между пръстите на Мартин и горящия пламък. След като тренирахме много пъти самото запалване, той вече можеше да регулира и големината на пламъка. Аз му разрешавах да върши това само когато бях наоколо. Същевременно му обяснявах много, че трябва да внимава при намаляване на пламъка, за да не го изгаси или пък защото изтичащият газ е опасен. По-нататък му предоставих по-голяма самостоятелност. Мартин можеше вече да домакинства сам в кухнята и да изпържи яйца на очи, картофи, докато аз бях заета с нещо в хола. По този начин винаги можех да хвърлям поглед дали той правилно пуска газовото кранче. Междувременно Мартин вече беше толкова свикнал, че аз можех „да рискувам“, като го оставям без контрол при боравенето с газовия котлон“. Тази майка правилно е възпитала в своя син самостоятелност, тъй като: - тя е удовлетворила и поощрила стремежа на детето към самостоятелна дейност (не е казала: „за това си още малък“); - налице е благоприятна мотивировка - детето е искало да се прояви, да овладее нови области; - майката е показала много подробно съставките на действието; - първоначално тя е контролирала всичко често и точно, а след това по-рядко изпълнението на действието; - постепенно е увеличавала трудността и обхвата на това действие. Най-важното средство за създаване на самостоятелно мислещи и действащи хора, които се заемат с дадена работа и я довеждат докрай, издържат на продължителна, а понякога и на монотонна дейност, е възпитаването в труд и самостоятелност. Как трябва да помагаме на нашите деца при подготовката на домашните работи Помощта, която можем да окажем за правилното изпълнение на домашните работи, не се различава много от действията на майката, която е запознала своето дете с готвенето. Необходимо е предварително да се прецени какви трудности среща детето, а след това то да се упражнява систематично за тяхното преодоляване. Следва...
0 Comments
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|