От самото начало на обучението по съчиняване на различни истории децата трябва да бъдат запознати с две основни и абсолютно необходими в процеса на работа концепции, които ще им помогнат да се ориентират по-добре в поставените им задачи и ще доведат до прилични резултати. Когато ги представяте, погрижете се да скицирате или нарисувате предварително на дъската или компютърния екран концепциите, тъй като честото прилагане на визуално мислене и неговото непрекъснато развитие води до максимални резултати в ученето и в мисленето както при деца, така и при възрастни. Не трябва непременно да използвате моите скици по-долу - те са направени набързо и само за ваш ориентир, и не претендират за някаква художествена стойност. Художественото изпълнение изобщо не би трябвало да ви занимава, защото по-важното е децата да разберат концепцията и да започнат да я използват веднага. Ако разполагате с повече време, можете също да опитате и да им рисувате в момента, докато обяснявате. Първата концепция се отнася до измислянето на сценария, т. е. как ще се развива действието, какво ще се случи. За целта разгледайте скицата по-долу. Първите три реда илюстрират един неуспешен опит да се измисли история за момче и момиче, която, ако бъде написана, би изглеждала горе-долу така: „Срещнали се едно момче и едно момиче. Запознали се. Накрая се влюбили, оженили и заживели щастливо“. Забелязахте ли какъв е проблемът с тази история? Няма история! Нищо интересно няма в нея, което да грабне читателя, и нищо особено не се случва. Историята може да съществува само тогава, когато има някакъв проблем, пред който героят или героите са изправени и който трябва да разрешат някакси, ако искат да постигнат това, което им е нужно - щастие, равновесие или каквото ги засяга лично. За да го разрешат, ще им бъде необходимо да се преборят с нещо или някого, да станат по-добри в нещо, да изпълнят някакви условия. Може да успеят напълно или само частично, или изобщо да не успеят и да останат нещастни, но ако нямат никакъв проблем за разрешаване, не може да има и история, която да звучи правдоподобно и да бъде вълнуваща. Това е показано на най-долния ред в скицата, където съм представила проблема във вид на една символична зигзаговидна стена, изправена пред момчето и момичето, която ги разделя непреодолимо, и съм поставила в ръцете им символични инструменти, с чиято помощ те се борят да разрушат преградата помежду си и да могат да се съберат. В моята скица историята завършва щастливо с разрешаването на проблема и победа на любовта, но си спомнете как завършва историята на Ромео и Жулиета, както и проблемът, пред който са били изправени и който е довел до тяхната трагедия. Можете да разкажете на децата накратко тяхната история, за да илюстрирате идеята за проблема, и да вмъкнете още рисунки със стрелки на мястото, където е поставен проблема, за да видят, че проблемите и перипетиите могат да бъдат и повече от един. (Ако примерът с Ромео и Жулиета ви притеснява с това, че засяга темата за любовта между половете, можете да използвате като примери други произведения, но и този пример върши работа, ако не се впускате в ненужно фокусиране върху детайлите и насочите вниманието към структурата). Евентуалната намеса на други герои също може да бъде илюстрирана, за да се вижда как и на кое място те биха повлияли на хода на историята. Докато рисувате и обяснявате, не искайте от децата да рисуват заедно с вас, за да им дадете възможност да разберат концепцията, а когато свършите, им оставете време да си направят скицата самостоятелно, като обясните, че не е важно да рисуват красиво, а да се разбира идеята, която рисунката изразява. По същия начин постъпете и с разясняването на втората концепция, която се отнася до напрежението и развръзката в една история. Тя може да бъде илюстрирана със следващата скица: Без да се мъчите да разяснявате понятия от математиката за по-големи ученици, покажете, че по хоризонталата измервате времето, в което се развива случката, а по вертикалата - как се изменя напрежението/вълнението в течение на развитие на действието. Ако приемем, че разказът започва от точка А, с напредване на времето (часовете, дните, месеците) заедно с въвеждането на нови герои, описания и т. н. се заплитат и взаимоотношенията или проблемите на героите и напрежението, което читателят би трябвало да изпитва, започва да се покачва. Действието става все по-интересно и интензивно. Това плавно покачване преминава във все по-стръмна линия нагоре и продължава до един момент, в който настъпва развръзката, разрешаването на проблема, независимо дали щастливо или не (точка B), където напрежението е най-силно. След това следва по-рязък спад в напрежението и край на историята (точка C). За малки деца е препоръчително историите да имат щастлив завършек, но понякога за разнообразие можете да им покажете и някоя не толкова щастлива, а и за да разберат, че има и други варианти и структури при съчиняването на истории. Скицата ще им помогне и да осъзнаят, че не трябва да издават на читателя информацията за развръзката, преди да е дошъл точният момент за това, а също и че всяка информация трябва да бъде поставяна на нужното място в разказа, за да окаже търсеното въздействие и да изпълни предназначението си.
0 Comments
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|