Идея 13 Скочи вътре (игра за тактилно мислене) Практикуването на „тактилно мислене“ подсилва идеята за връзката между ума и тялото. То също така кара децата повече да осъзнават собственото си тяло и развива тяхната оценка за света наоколо. Веднъж след като сте използвали една картинка, за да си представят децата цветове и звуци, поискайте от тях мислено да „влязат“ в картинката, да „застанат“ на това място и да забележат някои нови неща. Искайки това, по този начин вие им помагате да изпитат друг аспект от своето въображение. Мнозина ще отговорят с впечатления за температура, текстура и мирис, често придружени с движение на тялото – едно дете може например да трепери и да прегръща себе си, докато ви казва, че на тази улица е студено. Друго би могло да бърчи нос, докато казва, че алеята мирише лошо.
Направете връзка между тактилното въображение от една страна и все по-нарастващото осъзнаване на чувствата и способността да ги описвате – от друга. Ако едно дете каже „Човекът се чувства нервен.“, попитайте: „Как усещаш в своето тяло чувството да бъдеш нервен?“ Донесете разнообразни предмети и материали, които децата да докоснат. Как биха описали тези текстури? По същия начин им дайте да помиришат различни билки и подправки. Как биха описали тези аромати на някого, който никога не ги е помирисвал? Идея 14 Цветът на казаното Кръстосаното съчетаване на сензорни впечатления бързо повишава способността на децата да описват много повече неща – гледки, звуци и текстури – по по-мощни и оригинални начини. Използвайте една черно-бяла картинка на сцена със запалени фойерверки на открито. Помолете класа да „скочи в картинката“ (вижте идея 13). Възможно е някое дете да каже, че подушва миризмата на фойерверки. Вие кажете: „Представи си, че никога досега не съм помирисвал/а фойерверки. Как би ми описал/а миризмата, така че да мога и аз да я помириша?“ Ако детето отговори, че това е „доста приятна миризма“, не се задоволявайте само с този отговор. Кажете: „Представи си, че можеш да докоснеш миризмата. Как я усещаш на пипане?“ Детето може да отвърне: „Мека и пухкава като памук.“ Накарайте го да си представи цвета на миризмата, а след това, че миризмата е звук. Накрая описанието може да бъде: „Фойерверките имат мека, пухкава, шептящо лека лилава миризма.“ Това е много по-жизнено ярък и оригинален отговор, отколкото „доста приятна“. Повечето деца бързо ще схванат трика как да описват едно сензорно впечатление, като използват речников запас, обикновено свързан с други сетива. Така или иначе, това се случва в нашия език, например когато винарските изби описват вкуса и миризмата на своите вина с думи като силно, голямо, шумящо, земно, твърдо, зелено, пивко, остро, копринено, с дъх на стомана, с приглушени нотки, и т.н. След като децата са научили есенцията на тази идея, техните писмени описания ще станат много по-експресивни и оригинални. Допълнителна работа
Пуснете някаква инструментална музика. Кажете на класа: „Ако тези звуци бяха човек, как би изглеждал той?“ След като децата отговорят, изсвирете я още веднъж и кажете: „Ако тази музика беше неговият характер, що за човек би бил той?“ Можете също така да покажете на класа някаква картина с абстрактно изкуство и да попитате: „Ако тази картина беше музика, какво бихте чули?“
0 Comments
Тънък щърколак само с един крак и той го е сврял в ботуш от метал. Дядо стана отзарана, за кривия врат го хвана и отиде с него той на пазар, тъй като тоз незнаен голищар, макар еднокрак, е силен и як, и като любезен юначага той на дяда из пътя помага. Що е то? Този як и сух дългун се казва б..............! /бастун/ Дъжд когато ме зашиба, крия се в една колиба, чийто покрив чудно лек пази ме и в летен пек. Дето аз и да се движа, с мен върви и мойта хижа, а когато пък река – свия си я ей така и я нося във ръка. Що е то? Петърчо, бъди добър и кажи, че е ч.............! /чадър/ На възглавка си нанка остроноса лисанка. Една ръка юнашка ѝ поставя опашка, па я погва на чупки пряко доли и дупки и тъй тая лисана със снага от стомана ти приготвя премяна. Що е то? Не бъхти си главата – това е и.............! /иглата/ Суха, суха госпожица, само кости – без кожица, а пък устата ѝ неми цяла педя са големи и като намерят плат, разпокъсват го със яд – затуй тая голишарка на шивача е другарка. Що е то? Кой не знае, че тая госпожица се нарича н..............! /ножица/ Зъбльо е, мой любезни, със трийсет зъба железни. Зъбльо си ходи, та шета, яде греди и дървета, ала си стои все малък, че не поглъща ни залък. Що е то? Всеки дънер, всеки клон с ужас шепнат ви: т...........! /трион/ Погледай сред полето бяло – минава там едно орало. Но где волове? – Няма негли, и то от дръжката се тегли. И още нещо чудно има: държат го за гърба петима, пък и полето наше тука не е от пръст, а е от бука. Що е то? Познайте де, че е р..........! /ренде/ Имам дървена сестрица с малка бронзова ръчица, ида ли си у дома, в ясен ден или в тъма, още щом се допилея, здрасти правя първом с нея, а излизам ли навън, пак събуждам я от сън и за сбогом със десница стисвам нейната ръчица. Що е то? Тук сестрата е в..............! /вратата/ Аз не светя, не сияя, нямам течност, нито жица, но без мене всяка стая се превръща на тъмница. И да знайте, че на вид съм, да кажем, четвъртит. Имате ме и у вас – е, тогава кой съм аз? Тоя мракоборец казва се п................! /прозорец/ Една ламя, прилична на къща, хора гълта и хора повръща, из града лети със всички сили, спира, тръгва и тревожно цвили. Тя на глава носи чудна вила и от нея взема свойта сила, и тъй тръпне в ярост непозната, че искри и светкавици мята, но не смей да стъпи по земята, защото е от ония хали, дето ходят само по метали. Що е то? А че то излезе май – т................! /трамвай/ Особен род параход със един жълт комин. Без да пуфка, без да пуши, броди по води и суши, а понявга за защита и в небето той полита. И навсъде, за да се не сблъска, той не свири, ами само съска. Пък на суша му служи за стол често пъти само един кол. Що е то? Имаш половин секунда срок да познаеш, че туй е г...........! /гъсок/ Тук на тая трънка си оскуба и си скъса хубавата шуба един важен господин. Зиме той разхожда се във мрака, очи блещи и със зъби трака, и тъй грозно пее и протака, че в кошарата овцата жална, понеже е много музикална, люшка глава и в тъмното свита, ушите си запушва с копита. Що е то? Който знае, негов дълг е да каже, че е в.........! /вълк/ Сега ще ви представя аз един прославен водолаз. Със яка броня на гърди той броди в тъмните води и срещне ли те, стой далеч – защото носи остър меч и като щурмовак калѐн със ножици е той снабден. Но чудно – тоя воин млад настъпва винаги назад. Е, тогава как зовем ний тоя щурмовак? – Р.....! /рак/ Сетиха се Вачо, па и Начо, че това е р........ /рачо/ осмокрачо! Тая черна самодива денем дреме и се свива, ала вечер тя си взема малко огън във корема, па подскоква над земята, гунята си в миг отмята и сред сънената гледка тя лети, лети и светка. Що е то? Таз огнена булка се казва с...............! /светулка/ Котаран-бърборан с дълга, дълга шия, цял метър, кажи я. Спи уж като пън, па изкряска: „Дрррън!“ – ставай, тичай даже, че бърза, защото има да ти каже нещо на ухото. Що е то? Говори все на нисък тон и се нарича т................! /телефон/ В тъмен затвор – юнаци със кафяви калпаци. Тъмничаря бай Влади един от тях извади, па му тръкна главата на затвора в стената и юнака тогава стана плам и жарава. Що е то? Затворът е в джоба ми скрит, отговорът е, значи, к............! /кибрит/ Хубавичко гледай ти тоя бивол, що пъхти! Той рогове криви няма, не яде сено, ни слама, а сегиз-тогиз изпива буре течност миризлива, но оре, та вдига пара и по три бразди ми кара. Що е то? Чукнеш ли на пода с ток, чуваш първия му слог...! /трактор/ Знам един зелен юнак с един-единствен крак. Той стои си нощ и ден там, където е роден. Ще познайте що е то по главата от злато – тя е жълта и красива и полека се извива: заран смей се към зората бледа, а пък вечер къмто запад гледа. Що е то? Този юнак е познат навред и зовем го ние с...................! /слънчоглед/ Гиздав юнак стои пред нивята
на краченце, побито в земята. Главата му е първом зелена, но се счупва, та става червена, а пък сетне оголей, па вземе, та се стори на бъчва със семе. Що е то? Този млад юнак ний зовем го м......! /мак/ |
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|