Един хубав ден заекът срещнал жабата. – Къде, Жабке? – Тръгнала съм на разходка. – Добре си сторила. И аз излязох да се поразходя. – Знаеш ли какво, Зайо? – Ще кажеш, Жабке. – Не е зле, преди да дойде зимата, да се посъберем, да се повеселим, да похапнем и да посръбнем. Речено, сторено. Те взели брашно и захар. Месили сладки питки. (Ран Босилек) Днеска самичък вървях из гората. Гледам скорецът си роши перата. Кресна ми сойката. Грак се разграчи. Поздрав да стори кълвачът не рачи. Гълъбът Гу надалеч отлетя. Гледам гората това ли е тя? (Цветан Ангелов) Лампата в стаята още свети и Лили не заспива. Чака своята приказка. Виждам я в огледалото как се върти нетърпеливо и сядам до креватчето ѝ. Тя се усмихва блажено. Започвам. Нали го знаеш котарака Васко? – Погледни Васко и се засрами! – мърмори майката на омърлушения мърльо, докато му зашива за тридесет и трети път скъсаните джобове. – Виждал ли си някога Васко изплескан до кръста с кал? Или с пробити лакти на жилетката? Кога ще се научиш и ти най-после като Васко да си миеш поне веднъж на седмицата ушите? (Петя Александрова) Де се е чуло и видяло такова нещо? Но ти разваляш цялата приказка. Майчице, за пръв път срещам такъв безумен вълк! По-добре хич да те няма на света, щом като можеш да объркаш една от най-хубавите детски приказки! (Ангел Каралийчев) Накрай гората имаше една къщурка. В къщурката живееха мъж и жена. Те имаха дъщеричка, която се казваше Маша. Веднъж Ма̀шините другарки се сговориха да навлязат навътре в гората и да наберат гъби червенушки с бели крачета. Поканиха и Маша. (Руска народна приказка) Ако излъжеш един път, не ти вярват до век. Бърз кон се стига, бърза дума – не може. Който не работи, не трябва да яде. Който мисли, не пие, който пие, не мисли. Лозето не ще молитва, а иска мотика. Спънало се юначе с накривено калпаче. Простряло се сред двора. Започнало да плаче. Баща му го раздумвал: – Стани, сине, не плачи! Заприпкай се радостно като това пиленце, дето тича из двора и си търси храница. Виж колко е мъничко! Но ще стане кокошка. Тя ще снесе яйца. Ще излюпи пиленца. Те ще раснат, пораснат. Кокошарник ще вдигнем. Охранени кокошки на пазара ще носим. Ще съберем парички. Магаричка ще купим с магаренце сивичко, като тебе ревливичко. После ще го продадем. (Ран Босилек) Студени ветрове свистяха, валеше ситен сняг по керемидената стряха, край дървения праг. Но бурята нощес премина. И гледай – в утринта протяга се една пъртина пред къщната врата. Прегазва пряспата дебела в притихналия двор и хуква през глава, поела към белия простор. (Иван Цанев) Мъжът влязъл вкъщи, вързал шарена престилка, запретнал ръкави и се заловил за работа. Най-напред рекъл да накладе огъня. Палил го оттук, мушил го оттам, задавил се от дима и все не могъл да го разпали хубаво. В това време говедарят минал и заминал. Сетил се мъжът за кравите, оставил огъня недоразпален и хукнал да догонва говедаря, но не го догонил. Върнал се пак вкъщи. Докато изкарвал кравите, огънят тъй силно се разгорял, че малко останало да запали къщата. (Ран Босилек) В малкия град пристигна цирк и всички деца хукнаха при своите майки и татковци и заврънкаха да ги пуснат на представление. Томи и Аника направиха същото и техният добър татко веднага извади няколко лъскави сребърни монети и им ги даде. Стиснали здраво в длани парите, те нахълтаха у Пипи. Тя беше на верандата при коня и сплиташе опашката му на тънки плитчици, които кичеше с червени панделки. – Днес той има рожден ден, ако не се лъжа – каза им тя. – И затова трябва да е докаран. – Пипи – каза задъхано Томи, защото беше тичал много бързо. – Пипи, искаш ли да дойдеш с нас на цирк? (Астрид Линдгрен)
2 Comments
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|