Край, концертът свърши. По-точно трябваше да свърши, но сигурно ще продължи още малко, понеже хората не си тръгват и ръкопляскат на пианиста, за да изсвири още нещо. Той сигурно ще изсвири. Нали знаеш, когато сладкишите се усладят на гостите, мама се радва и им слага още в чинийките. Така е! Когато концертът свърши, а на хората не им се иска да си отиват вкъщи, артистът е толкова щастлив, че е готов да свири до сутринта. Преди малко беше много изморен, но сега отново силите му се върнаха. Ах, момчето ми, ти още не знаеш каква радост е това, когато човек се труди, труди и когато разбере, че хората ценят труда му и че го обичат заради този труд. (Иля Хурник) Откъм върбите долетя гарван. Той видя щъркела и кацна до него. Белодрешко го изгледа и кимна с глава вместо поздрав. – Какво си останал така? – попита гарванът. – Защо не си заминал? – Останах – отвърна тъжно щъркелът. Гарванът погледна към кравите, отърси се и дрезгаво каза: – И аз съм вече стар. Тая пролет навърших 102 години, но все имам сили. Колко много неща съм видял през живота си!... – Ти стоиш все тук и какво ново си видял? – забеляза щъркелът и се пооживи. – Пък аз съм пропътувал вече двадесет пъти половината земя. (Емилиян Станев) – Бабо, защо са ти толкова големи ръцете? – За да те прегръщам по-добре, внучето ми. – Бабо, защо са ти толкова големи краката? – За да тичам по-добре, детето ми. – Бабо, защо са ти толкова големи ушите? – За да чувам по-добре, детето ми. – Бабо, защо са ти толкова големи очите? – За да виждам по-добре, детето ми. – Бабо, защо са ти толкова големи зъбите? – За да те изям. (Шарл Перо) В къщата е топло, лампата гори. Легнах си и изведнъж се събудих.
– Къде е моята майка? Мамо! – Много дълго спиш. Ставай. – Защо дълго? Само една минутка съм спала. А принцесата ми каза, че съм хубава. – Хубав сън си сънувала. – Как тъй? Нали пътувахме с шейната. Къде е брат ми? Не се ли върна? Ала аз как се върнах? А къде е куклата, дето ми я подари принцесата? – Май че сънуваш още? Събуди се. (Дора Габе) Поканили един селянин на сватба. Сватбарите поискали да си направят смях с него. Колкото мисирчи и кокоши кокали огризвали, полекичка ги хвърляли пред селянина. Като се наяли, всички извикали: – Тъй! Гледайте колко е лаком този гостенин! Цял куп кокали напреде му! – Ех, братя! – рекъл гостенинът. – Аз като човек, огризах месото, а кокалите оставих. Пък вие, като кучета, месото заедно с кокалите сте изяли! (Народна приказка) Из стаята се носи вече тихата песен на щурчето. Тя е ту весела, ту тъжна, ту присмехулна, ту кротка! И децата слушат като омаяни. – Кри-кри... кри-кри! – казва песента. Ние сме само двама в света: моят брат в полето и аз тука вкъщи. Ние сме мънички, но виждаме и знаем всичко. Ние пеем най-хубавите песни. Знаем най-чудните приказки. Защото никого не мразим. Всички обичаме. И на всички носим радост и утеха. Кри-кри... кри-кри... В тревата или в огнището – нашата песен все така звучи. Тиха и радостна. Тиха и кротка. Тиха и приспивна. Спри – и чуй! Спри – и чуй! И ти... и ти... и ти... кри-кри... кри-кри... кри-кри! (Константин Константинов)
3 Comments
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|