С наближаването на новата учебна година много родители спорят разгорещено в социалните мрежи дали децата им би трябвало да продължат да се обучават онлайн в условията на епидемия или не. Каквото и да реши министерството на образованието, то ще трябва да се съобрази с нуждите на максимален брой хора, с епидемиологичната обстановка, с политическата обстановка в страната и с ограничените ресурси, като например липсата на лаптопи, таблети и интернет в домовете в цели области на страната. Защо смятам, че онлайн обучението трябва не само да продължи сега, а и да се развива като форма на обучение? Първо, епидемията не си е отишла, няма изгледи скоро да си отиде и съвсем не е истина, че децата не боледуват от тази болест. Никой родител не би искал да изложи на неоправдан риск детето си. Опасността е и за учителите и техните деца. По последна информация в медиите имунитетът на прекаралите болестта започва да изчезва след три месеца и става възможно те повторно да се заразят. Може би е време да си припомним далечните времена на стоково производство в домашната ферма и домакинство, когато майката четяла книги на глас пред своите 7-8 деца, докато те работели в домашното производство за изкарване на прехраната. Време и пари за ходене на училище нямало, но неграмотни също нямало. Всяко семейство само се грижело за това. Практически грамотността сред населението процентно била по-висока, отколкото сега. Второ, прави ми впечатление напоследък, че в групите за учители в социалните мрежи се появиха хора с профили на младежи и на млади учители, които открито и агресивно подстрекават учителите да не спазват мерките за защита срещу вируса, да не слагат маските, убеждават, че вирусът бил измислица и правителството ни лъже за него, че не трябва маските да се носят, за да падне правителството! Не допускам, че хората, които подстрекават към бунт, размирици и революции в училищата, са в действителност учители, но виждам в това опит да се използва епидемията за политически цели и мисля, че децата в училищата могат да станат обект на атака и умишлено разпространяване на заразата. Много родители, учители и училищни директори дори не осъзнават сценария, който може да им бъде сервиран. Също така няма гаранции, че в бъдеще няма да има подобни сценарии, и е добре всички да бъдат по принцип подготвени. Трето, мнозинството родители се страхуват от онлайн обучението и го смятат за неефективно, тъй като очевидно не са получили необходимата им информация какво и как точно да правят, за да помагат на децата си в процеса и нещата да протичат гладко. Част от тях смятат, че те трябва едва ли не да вършат работата на учителите и негодуват, защото не знаят точно кои задължения са техни и кои - на учителя. Има много и различни начини на обучение онлайн, но един от най-лесните е следният: учителят записва най-важното от новия урок на видео с продължителност около 3-10 мин. и го качва на подходяща и лесна за ползване онлайн платформа, като например www.padlet.com, учениците го гледат колкото пъти им е нужно, а след това се упражняват самостоятелно в тетрадките си, с помагала от книжарницата, книги от библиотеките и онлайн учебни материали; впоследствие учителят може да ги изпита с Гугъл формуляри, приготвени от него, или през платформата, в която се вижда от всички участници в реално време кой какъв отговор поства, а също могат да бъдат съхранени отговорите и цялата работа на класа. За такава работа се изисква много малко помощ от страна на родителите - да научат детето да пуска само компютъра, да му бъде показано как да ползва платформата и как да праща домашните и контролните работи. Ако детето е първолак или не се справя, техническата страна може да бъде поета от родителите, които след работа могат да му пуснат да изгледа видеата, а когато то напише домашните си, да ги заснемат и изпратят. Помагалата за самостоятелна работа са скъпи, но едно възможно решение е всеки родител да купи само по едно помагало, след което всички помагала да се сканират или преснимат и качат в платформата, за да ги ползва целият клас. Задълженията на родителите се свеждат до това да помагат на децата с техническата страна на онлайн обучението и да гарантират, че задачите ще бъдат изпълнени. Ако родителят чувства, че детето му има нужда от допълнителна помощ, може да прочете как се прави това в серията от постове, които разясняват как вие сами можете да помогнете. Имайте предвид, че съвременните методи на обучение изискват и налагат повече инициатива в ученето от страна на ученика и по-малко намеса от страна на учителя, който е по-скоро един съветник в ученето, един ментор, отколкото този, който „налива“ знания. Това важи еднакво както за присъствената форма на обучение, така и за онлайн обучението. Учителят отдавна не е единственият източник на знания и дори не най-информираният. Ученикът трябва сам да издирва учебни материали, да проучва и анализира, да води дневник за наученото, да работи в групи, с които да обменя знания и информация, да докладва пред класа за интересните нови неща, които е научил, да оценява своята работа и работата на съучениците си. За всичко това учителят би трябвало да му дава указания и съвети кое как да бъде извършено, например как да търси, какво и как да анализира, за да достигне сам до знанието, а не да му дава готови знания и отговори, без да изисква никаква самостоятелна дейност и усилие. Затова онлайн обучението не означава по-непълноценно обучение, тъкмо обратно, дава повече простор за самоинициатива, самообучение и сътрудничество, както и възможности за ползване на повече източници на знание. То не означава и че цялото обучение трябва да бъде пред екрана на компютъра. Четвърто, онлайн обучението предоставя уникалната възможност за тези, които наистина желаят да учат и полагат много усилия, да учат на спокойствие, в атмосфера без дразнители. Често пъти работата на учителя бива прекъсвана и буквално възпрепятствана поради проблеми с дисциплината в клас, а също и поради много други причини. Бумащината в училище оставя крайно недостатъчно време за истинско преподаване и учене. Това налага уроците да бъдат гледани и заучавани у дома на спокойствие, проучванията да се извършват също от вкъщи и самостоятелно, а в училище да се извършва предимно груповата работа и работата по проекти. При онлайн обучението последните две също могат успешно да бъдат извършвани онлайн, както и всичко останало. След като главната отговорност и грижа за ученето вече е на ученика, и след като ученето в основната си част се извършва самостоятелно у дома или в библиотеките, нежелаещите да учат и да спазват дисциплината в традиционното училище са лишени от възможността с поведението си да пречат на когото и да било да се образова, когато обучението се извършва онлайн. Родителите трябва обаче да помнят, че обикновено децата до 9-годишна възраст нямат развито чувство за отговорност, независимо дали се обучават в традиционно училище или онлайн, и родителят е този, който трябва да контролира дали детето му ще изпълнява задачите, поставени от учителя, дотогава, докато забележи, че вече няма нужда от такъв вид контрол. Това е изискване към родителя, което произтича от функциите му на родител, а не от някакъв каприз на системата на образование. Пето, онлайн обучението решава въпроса с агресията в училище. Ако вашето дете редовно е имало проблеми с наркозависими, джебчии, побойници, и с техните родители, на които се е натъквало само поради задължението да посещава традиционното училище, то вече е в безопасност. Училището няма ресурсите и капацитета да се справя с изброените проблеми, въпреки опитите от всички нива на обществеността да му бъде прехвърлена и тази функция, и те би трябвало да се решават от други институции, а не учителите, в повечето случаи жени, да бъдат принуждавани да борят организираната, неорганизираната и детската престъпност сами и за сметка на професионалните си задължения. Шесто, онлайн обучението е подходящо за доста големи групи деца, например за децата на мобилните работници, които са принудени често да се местят заедно с родителите си от град в град и от държава в държава, за ученици в малките населени места, в които училищата бяха премахнати, за деца със здравословни проблеми и др. Относно здравето, обучението онлайн елиминира принудителното струпване на децата на тълпи и оттам всички заразни болести, които се разпространяват нонстоп в училищата. Плащането на месечния интернет излиза в пъти по-евтино и по-безопасно, отколкото лечение на вирусна пневмония на детето на всеки два месеца. Има още много аргументи в полза на онлайн обучението, но смятам, че дотук изброените са напълно достатъчни, за да ви убедят колко полезна е тази форма на обучение в съвременните реалности на живота, при условие, че държавата прави всичко възможно то да се развива добре. Традиционното обучение като вариант може да бъде оставено за по-безопасни времена и в бъдеще да бъде комбинирано с онлайн обучение или заместено изцяло с такова според необходимостта. Повечето родители със сигурност биха се радвали, ако им бъде дадена възможността за избор, но изборът би трябвало да се прави въз основа на добра информираност и стратегия. Ако имате някакви бележки за съвременното онлайн обучение, моля оставете вашите коментари, като кликнете на заглавието на поста.
0 Comments
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|