Тънък щърколак само с един крак и той го е сврял в ботуш от метал. Дядо стана отзарана, за кривия врат го хвана и отиде с него той на пазар, тъй като тоз незнаен голищар, макар еднокрак, е силен и як, и като любезен юначага той на дяда из пътя помага. Що е то? Този як и сух дългун се казва б..............! /бастун/ Дъжд когато ме зашиба, крия се в една колиба, чийто покрив чудно лек пази ме и в летен пек. Дето аз и да се движа, с мен върви и мойта хижа, а когато пък река – свия си я ей така и я нося във ръка. Що е то? Петърчо, бъди добър и кажи, че е ч.............! /чадър/ На възглавка си нанка остроноса лисанка. Една ръка юнашка ѝ поставя опашка, па я погва на чупки пряко доли и дупки и тъй тая лисана със снага от стомана ти приготвя премяна. Що е то? Не бъхти си главата – това е и.............! /иглата/ Суха, суха госпожица, само кости – без кожица, а пък устата ѝ неми цяла педя са големи и като намерят плат, разпокъсват го със яд – затуй тая голишарка на шивача е другарка. Що е то? Кой не знае, че тая госпожица се нарича н..............! /ножица/ Зъбльо е, мой любезни, със трийсет зъба железни. Зъбльо си ходи, та шета, яде греди и дървета, ала си стои все малък, че не поглъща ни залък. Що е то? Всеки дънер, всеки клон с ужас шепнат ви: т...........! /трион/ Погледай сред полето бяло – минава там едно орало. Но где волове? – Няма негли, и то от дръжката се тегли. И още нещо чудно има: държат го за гърба петима, пък и полето наше тука не е от пръст, а е от бука. Що е то? Познайте де, че е р..........! /ренде/ Имам дървена сестрица с малка бронзова ръчица, ида ли си у дома, в ясен ден или в тъма, още щом се допилея, здрасти правя първом с нея, а излизам ли навън, пак събуждам я от сън и за сбогом със десница стисвам нейната ръчица. Що е то? Тук сестрата е в..............! /вратата/ Аз не светя, не сияя, нямам течност, нито жица, но без мене всяка стая се превръща на тъмница. И да знайте, че на вид съм, да кажем, четвъртит. Имате ме и у вас – е, тогава кой съм аз? Тоя мракоборец казва се п................! /прозорец/ Една ламя, прилична на къща, хора гълта и хора повръща, из града лети със всички сили, спира, тръгва и тревожно цвили. Тя на глава носи чудна вила и от нея взема свойта сила, и тъй тръпне в ярост непозната, че искри и светкавици мята, но не смей да стъпи по земята, защото е от ония хали, дето ходят само по метали. Що е то? А че то излезе май – т................! /трамвай/ Особен род параход със един жълт комин. Без да пуфка, без да пуши, броди по води и суши, а понявга за защита и в небето той полита. И навсъде, за да се не сблъска, той не свири, ами само съска. Пък на суша му служи за стол често пъти само един кол. Що е то? Имаш половин секунда срок да познаеш, че туй е г...........! /гъсок/ Тук на тая трънка си оскуба и си скъса хубавата шуба един важен господин. Зиме той разхожда се във мрака, очи блещи и със зъби трака, и тъй грозно пее и протака, че в кошарата овцата жална, понеже е много музикална, люшка глава и в тъмното свита, ушите си запушва с копита. Що е то? Който знае, негов дълг е да каже, че е в.........! /вълк/ Сега ще ви представя аз един прославен водолаз. Със яка броня на гърди той броди в тъмните води и срещне ли те, стой далеч – защото носи остър меч и като щурмовак калѐн със ножици е той снабден. Но чудно – тоя воин млад настъпва винаги назад. Е, тогава как зовем ний тоя щурмовак? – Р.....! /рак/ Сетиха се Вачо, па и Начо, че това е р........ /рачо/ осмокрачо! Тая черна самодива денем дреме и се свива, ала вечер тя си взема малко огън във корема, па подскоква над земята, гунята си в миг отмята и сред сънената гледка тя лети, лети и светка. Що е то? Таз огнена булка се казва с...............! /светулка/ Котаран-бърборан с дълга, дълга шия, цял метър, кажи я. Спи уж като пън, па изкряска: „Дрррън!“ – ставай, тичай даже, че бърза, защото има да ти каже нещо на ухото. Що е то? Говори все на нисък тон и се нарича т................! /телефон/ В тъмен затвор – юнаци със кафяви калпаци. Тъмничаря бай Влади един от тях извади, па му тръкна главата на затвора в стената и юнака тогава стана плам и жарава. Що е то? Затворът е в джоба ми скрит, отговорът е, значи, к............! /кибрит/ Хубавичко гледай ти тоя бивол, що пъхти! Той рогове криви няма, не яде сено, ни слама, а сегиз-тогиз изпива буре течност миризлива, но оре, та вдига пара и по три бразди ми кара. Що е то? Чукнеш ли на пода с ток, чуваш първия му слог...! /трактор/ Знам един зелен юнак с един-единствен крак. Той стои си нощ и ден там, където е роден. Ще познайте що е то по главата от злато – тя е жълта и красива и полека се извива: заран смей се към зората бледа, а пък вечер къмто запад гледа. Що е то? Този юнак е познат навред и зовем го ние с...................! /слънчоглед/ Гиздав юнак стои пред нивята
на краченце, побито в земята. Главата му е първом зелена, но се счупва, та става червена, а пък сетне оголей, па вземе, та се стори на бъчва със семе. Що е то? Този млад юнак ний зовем го м......! /мак/
0 Comments
Пиян дядо Ех, ти, вино тригодишно и ракийо върла! Сила имам – да надвия ламя седмогърла! Улицата се огъва, клати се полето, като шатра в лятна буря се люлей небето. Тук-там срещат ме огради, блъсвам ги с главата – като идат все въз мене, крив ли съм бе, братя! Хей, вържете си бе, хора, зидовете луди! Ще съборя някой – после цял свят ще се чуди. Аз пък малко ще полегна хе под тая бука. Който бърза – да си ходи! Аз ще чакам тука. И ще гледам: както тичат къщи и градини, все и нашата махлица тука ще намине. Все ще мога да позная моята къщурка и на прага – мойта баба с писаната хурка. Тук е хладничко и меко, сякаш че съм в рая, бъхтвам ли аз..., когато леснина си зная! Гатанка В зелен палат растат сестрички, на стол по двечки и по трички – най-първом бели като сняг, подир зелени като злак, накрай червени като мак. Главите им не носят шапки, ни дългите крачка – чорапки. Вий живи хора не ядете, но паднат ли ви във ръцете от тия румени сестрички, изяждате ги бърже всички – че ги обичате лудешки и ги наричате ч................ . /черешки/ Цигулар Щурчо Обу си Щурчо ботушки от две опашки на крушки, затвори свойта цигулка във шибоева шушулка, па тръгна Щурчо, замина за мравешката градина, дебела сянка да дири, тропливи хора да свири, мравките да не изтраят, мравките да му играят – черни сукмани да мятат, презглава да се премятат. Момче и пчела – Чук-чук! Де ли се е скрила? Хей, пчелице лекокрила! – Кой на портичката чука? Махай се, момче, оттука! – Моля те, недей ме връща: дай да видя твойта къща! – Надникни, момченце мило, но помни, че имам жило! – Хей, пчелице тъмноглава, кой ти тия питки дава? – Меся си ги аз самата от прашеца на цветята. – Ой, пчелице с дрешки злати, кой ти тоя мед изпрати? – Мойта майчица, момченце, ме събужда със звънченце. Аз се вдигам на часа, па измия се с роса, грабна в миг паничка злата, литна с песен над полята. От горичка на горичка, от градинка на градинка, от цветенце по прашенце, от лехичка по паничка, от полянка по гаванка – тъй минавам си навред, сбирам си прашец и мед. Гатанка Железен му езика, желязна му устата, започне ли да вика, събират се децата, заемат си местата, нареждат си нещата, учителят пристига под мишница със книга. Що е то? /училищен звънец/ Приказчица Имало едно време една врана – и с това приказката се захвана. Враната си измътила две вранчета със черни глави – и приказката се презполови. Пораснали те, па взели, че отлетели зад далечните върши – и приказката се свърши. И през благо, и през пости нам ни идват много гости – ту засмени юначини със наметки ясносини, ту сърдитковци плачливи със кожуси черносиви. Идат те един след друг и се не заварват тук. С грижи ни един дарява, друг пък носи ни забава, вижте пълната им листа – май са повече от триста! Що е то? Сетихте се, вярвам, вече всите че това, деца, са д.............! /дните/ Днес, неделя вечер, си замина една майка със четирма сина и със три дъщери. Синовете и щерките двете са ударни всички във ръцете. А третата щерка е голяма перка – дай ѝ да се пери и да митка в нови дрехи и със пъстра китка. Тая челяд, що тръгна в тъмата, ще се върне утре със зората. Що е то? Сещат се и дечицата, че това е с..................! /седмицата/ Аз познавам една стара стрина, що си има трима бели сина и петмина други, натъкмени в кадифени, зелени премени. Другите пък трима би могъл ти да ги кажеш, че са златожълти, а едничката ѝ мила щерка, която е страшна лицемерка, тя пък си е на две разделена: до кръст – бяла, нагоре – зелена. Що е то? Сещате се, че стрината – това си е г...................! /годината/ Имам си един другар с кожа бяла като вар, с нарисувани цветя и дванадесет уста. На стената той стои, слуша, мисли и брои и пресмята вместо мен, и ми казва кой сме ден. Що е то? Този малък мой другар се нарича к.................! /календар/ Какво ми се зададе пряко синьо ливаде? Бели-черни юнаци, със рунтави калпаци, бързи коне яряха, със топове гърмяха, всичко сбраха под стряха, започнаха да плачат – зарадва се орачът. Познайте сега, първаци, кои са тия юнаци! Туй са юнаците, дето се разхождат по н..............! /небето/ Една баба люта и проклета прати снощи триста самолета без мотори и без коменданти – да направят въздушни десанти. Сипнаха се вред парашутисти с парашути бели, та сребристи и превзеха скоро планините, но отпор ги срещна в равнините... Сам ти хвана един във ръчица и го стори мигом на водица. Що е то? Бабата мнима е баба З........, /Зима/ парашутистите горкинки са белите с................! /снежинки/ Ламя лежи между два баира, нещо хладно поглъща, събира. Ала юнак без меч и без брадва на су̀рата ламя заповядва. И когато тук стане горещо и потрябва много това нещо, той отваря гърдите ѝ сиви, освежава хора, черди, ниви. Що е то? Който бил е бригадир, знай, че туй е я..............! /язовир/ Черен бивол-носорог пие вода като смок, яде камък – и в превара бълва дим, звезди и пара. Не обича пръст и кал, ходи само по метал и самин, без помагачи, трийсет кола влачи. Що е то? Носорогът черносив се зове л.................! /локомотив/ Моя спътник има черна гага и със нея много ми помага. Всеки тука, вярвам, би се слисал, като чуй, че мога мойта мисъл, без да шукна, вам да я разкрия – само с неговата дяволия. Но му куца пустата направа – ден из ден се бавно той смалява. Що е то? Само на когото е умът ленив, той не ще отгатне, че туй е м.............! /молив/ Аз си имам чудна крава – в джоба ми се помещава. Щом посаждам черно цвете и посбъркам в редовете, тя веднага там довтасва, сбърканото ми опасва, ала виж я – чудна крава: уж пасе, а се смалява. Що е то? Не ще и дума, че туй е г.........! /гума/ Аз си купих една чудна чета от дванайсет братлета-джуджета. Всички те са от различни раси и със тях аз правя у дома си жълти ниви с китки ален мак, черни върши с качулки от сняг, бели буки със зелен листак. Правя си и сини океани, но посегна ли с крака или със длани аз да ги използувам за бани, дявол знае лек ли съм, какво съм, ала не потъвам ни на косъм. Що е то? Вярвам, бързо ще решите, че туй са б...............! /боите/ Всяка заран у дома пристига
един момък със снага от книга, аз оправям бялата му пазва и започва той да ми разказва що се върши в нашата родина и що става вредом по чужбина. Славен другар за лека забава – ала само за ден остарява. Що е то? Той на радиото е заместник и зовем го със името в................! /вестник/ Зайовата булка Търкул-търкул-търкулка, тръгна Зайо за булка. Искаше я с прикица, с кош зелена тревица, с триста листи букови, с триста глави лукови. Срещна Зайо в нивята костенурка гърбата – на крака ѝ цървулки, на гушка ѝ висулки, на главица косица от зелена тревица, на кръст пъстра хурчица, а на гръб къщурчица. Търкул-търкул-търкулка, взе я Зайо за булка, че забрави прикята, щом ѝ видя косата, че му пламна сърцето, щом я зърна в лицето. Врабчето пее Врабчето пее: „Чик-чи-рик, юначе, дай ми ечемик!“ Гълъбът гука: „Гу-гу-гук, мойта колибка е от бук!“ Враната граче: „Гра-гра-гра, пусни ме, майко, на игра!“ Жабата кряка: „Ква-ква-квак, желая да пътувам с влак!“ Кълвачът чука: „Чук-чук-чук, дайте ми мравки с пресен лук!“ Патокът квака: „Ква-ква-квак, уплаших пак един котак, ще се запиша за юнак!“ Дядо Бухал Дядо Бухал снощи жито грухал, та се свили вратните му жили и сегичка го боли главичка, има хрема, свива го корема, но най страда, дето го пробада – два-три пръста отстрани на кръста. Баба Бухла ще натопли тухла – да му пари кокалите стари. Залъгалка Косът свири сред чаири, той събира бригадири, той събира чета боса от хиляда черни коса, за да чистят ечемици, ръженици и пшеници от мухи и гъсеници! Страхливите калинки Събрали се веднъж във една нива със ръж две калинки със продънени кринки и две мушички със пробити торбички. – Махайте се, туй зърно е за нас! – извикали в един глас двете калинки със продънените кринки. – Инак ще ви пернем със нашите плочки на точки. – Млък! – бръмнали двете мушички със пробитите торбички. – Че издадете ли още един звук, ще ви търкулнем ей тук, па ще ви отрежем със нашите пилички черните ушички и ще ви сложим още точки на вашите плочки! Уплашили се двете калинки със продънените кринки, па избягали и се скрили зад зелените могили. Гатанка Пет братлета без нослета дружно работят и спят, на едничък стол седят. Почнат трите да пишат, двете други не дишат, само гледат смирени – че те не са учени. Ти си силен и голям, знаеш вече всичко сам, но без тая дружина трудно можеш помина. Що е то? /пръстите на ръката/ Гатанка Пасла свинка в градинка, пасла, та ми порасла с крива, бяла гърбина, а пък жълта сланина. Не търсете ушета, не търсете крачета, ни пък остра четина по гладката гърбина – наша свинка юнашка има само опашка. Що е то? /тиква/ Гатанка Ти си вакло момче, то е бяло жребче, ти го държиш през кръста със два или с три пръста и то тича, опаш вири и оставя бели дири по черна поляна, от дърво скована. Как се казва, момченце, това бяло жребченце? Сети ли се най-подир, че това е т.................? /тебешир/ Цар Жабокряк Цар Жабокряк седи на бряг и тупа крак: „Квак! От яд сърцето ми се пука, събирайте се скоро тука, жабоци с тънки саби и сладкогласни жаби, и вие всички, попови лъжички! Обиди ме един врабец и каза, че не съм певец, че бил съм слаб и малък като залък! Кажете ми да знам: не е ли той лъжец без срам?“ „Обидата му е жестока – отвръщат сто жабока, – по песни вий в света сте пръв: ревете като лъв и свирите през нос като кос!“ „О, нашите гърла са слаби – подемат двесте жаби, – не могат каза с ква-ква-квак, какъв сте вий голям юнак и как сте смел като орел, и имате сила на горила!“ А триста попови лъжички смирено се навеждат всички: „Поклон, поклон пред твоя трон! Ти знаеш сам, че лъже той без срам, когато казва, че не си голям. Поклон, поклон пред твоя трон, голям си – като слон!“ Цар Гого Ако нявга стана цар и на всичко господар, ще премина по земята със корона на главата – и сред някой чуден град ще си дигна бял палат. Още с първата зора злите хора ще сбера и ще ги изгледам строго... Те ще писнат: „Милост, Гого!...“ „Хайде – прошка! Но от днес да живейте в мир и чест!“ Посред тесен камен двор ще издигна як затвор – но във него ще заключа само Радкиното куче, дето цял ден вий и лай и да хапе само знай. Ще отида след това, сто слугини ще главя – да извеждат на разходка лелината кротка котка, да ѝ скачат вси на крак, щом помръдне тя мустак. И неседнал в своя трон сред съвета, ей с поклон и с усмивчица слугата ще ми каже шепнешката: „Дойдоха от Цариград два вагона шоколад!“ Ще се сепна аз: „Ах, дааа...“ И ще скокна: „Господа, пуста тайна политика незабавно вън ме вика! Потърпете четвърт час – няма да се бавя аз!“ Мецанината премяна Повея ветрец от чука, довея листец от бука. Намери си го Мецана, проводи бърза покана до трима тънки шивачи – черни бръмбари-рогачи. Дойдоха те при Мецана – да ѝ ушият премяна. Седнаха турски на сянка под една гранка от джанка, три дена пяха и шиха – премяната ѝ ушиха. Пуста премяна зелена – нещо бе лошо скроена. Кога я Меца надяна – много ѝ дълъг сукмана: през три се дола простира, всичкия репей събира. Гатанка Намери момченце зелено гърненце, под син връшник опечено, за трапеза наречено. В гърненцето червена чорбица, която се не яде с лъжица, а във нея – бобчета, черни като копчета. Туй гърненце е голямо колкото глава, помислете малко само – що ли е това? /диня/ Гатанка Завивам с черга бяла земята погрозняла. Сковавам аз реките и помрачавам дните. Но пак съм ви любима. Наричате ме? – З........! /зима/ От мойте бодри стъпки се пукат всички пъпки. Затоплям аз земята. Поливам ви житата. Игрив е моят полет. Наричате ме? – П............! /пролет/ Аз водя дните жарки, довеждам ви жетварки. И стоплям ви водите, та в тях да се топите. Добре съм ви познато. Наричате ме? – Л.........! /лято/ Пък аз ора полята. Зова на труд децата. Обирам плодовете. Събличам лесовете. Не чувам птича песен. Наричате ме? – Е.........! /есен/ Залъгалка Зелено раче-осмокраче пред царя на водите плаче: „Ох, чуй ме, татко-белобрадко, що под водата дремеш сладко, благослови ти мен, сирака, и дай ми още два-три крака – да се тренирам за бегач при всеки наш подводен мач, та в близката Балканиада да взема първата награда: едно стъкло със лимонада!“ Мартина шетня Тежко иде през полята баба Марта със лопата – да разрине снеговете, да разчупи ледовете, да разчисти долините, да отърси планините, та да тръгнат по нивята орачите с оралата, овчарите със стадата, та да пръпнат по лозята девойките с копачките и момците с резачките, и когато ветрец вее, ясна песен да люлее, да люлее по чукари златоглави минзухари, белолики кокичета, синеоки помничета. Храбрата баба В село слезли девет мечки да си сбират сухи клечки, буен огън да кладат, стари баби да ядат. Погнала ги баба зла със костура във ръка, хукнали ми мецаните, върнали се в балканите. Светулки Нощта приспа навред човеците, смири и зайците, и меците, и всички мънички души. Прикотка тя дори звездичките, покри им с облаци очичките и ручеите заглуши. Сноват сега едни светулките и люшкат си в нощта качулките, и святкат в сънения мрак, и бдят със жълтите фенерчета – запрени ли са всички зверчета, завито ли е всичко пак. Но щом далеч избий зорницата – то всяка ще си свий свещицата, ще спре под горските липи, па ще си тури за възглавниче издута пъпка от изтравниче и ще въздъхне и заспи. Бързите комари Имало едно време сто комара, които решили да отидат на пазара, за да си купят иглички за тънките зурлички. Обули си те белите панталони от макарони, облекли си зелените фанелки от зелки, нахлузили си червените ботушки от чушки, наложили си рунтавите калпаци от котараци и тръгнали като истински юнаци. Вървели, вървели, стигнали до една сливка, па спрели да си направят почивка. Събули си тогава белите панталони от макарони, съблекли си зелените фанелки от зелки, изхлузили си червените ботушки от чушки, отложили си рунтавите калпаци от котараци и легнали на сто меки дюшечета от мечета. Лежали, лежали, починали си, па станали, обули си пак белите панталони от макарони, облекли си зелените фанелки от зелки, нахлузили си червените ботушки от чушки, наложили си рунтавите калпаци от котараци и тръгнали като истински юнаци. Вървели, вървели, стигнали до втора сливка, па спрели пак да си направят почивка. Събули си пак белите панталони от макарони, съблекли си зелените фанелки от зелки, изхлузили си чевените ботушки от чушки, отложили си рунтавите калпаци от котараци и легнали на сто меки дюшечета от мечета. Лежали, лежали, починали си, па станали, обули си пак белите панталони от макарони, облекли си зелените фанелки от зелки, нахлузили си червените ботушки от чушки, наложили си рунтавите калпаци от котараци и тръгнали като истински юнаци. Вървели, вървели, стигнали до трета сливка, па спрели пак да си направят почивка – и тъй като по пътя имало много, много сливки за почивки, нашите комари, за тяхна беда, още не са пристигнали във града. Гатанка Трудно можем на света прекара, ако не е таз кърмачка стара. Зиме бяла, пролет пременена във премяна нова и зелена, лете тя е златна, та жълтава, а пък есен просто черна става. Ала ще ви кажа без измама – тя е мъртва и така голяма, че се не събира даже в двора, та лежи простряна под простора. Що е то? Досеща се даже и детето, че това, дечица, е п............! /полето/ Мецанино хоро Хопа-хепа-хопа, пуста дълга сопа! Петимна съм тука за зелена бука, за мравушки сиви, за пчелини диви! Данго-динго-данго, да ми паднеш, Манго, там на планината, сам-самин в гората – аз да ти попея за Горянин Змея! Хеца-хоца-хеца, да погледа Меца как замръзнал тамо ми се пулиш само и трептят на гънки гащите ти тънки... Труста-троста-труста, ех ти, мъка пуста! Гатанка
Пропукна се бял камък, не бе вода, ни пламък – най излезе юначе с накривено калпаче: сабя носи в устата, боздуганче в краката, сутрин вика по двора: – Дигайте се бре, хора! Що е то? /петел/ Пеперуда Вейна, духна топъл вятър, та насмете сънна земя, почупи ѝ ледни гривни, разкъса ѝ бяла дреха, та ѝ стопли черни пазви и подстори млад лозарин да пореже вита лоза. Вита лоза сълзи рони, сълзи падат на тъмница, а в тъмница девойчица, завързана, забулена с девет нишки копринени, с девет була кенарени. Прокапа ми във тъмница, та се сепна девойчица, разтърка си черни очи, приглади си вити вежди, облече си пъстър сукман, закопча си черни чехли, разпери си бели крилца, па изхвръкна в синьо небе – да я види ясно слънце как играе кръшен танец от цветенце до цветенце, от облаче до облаче. Голямата баница Във градинка – червена латинка, под латинка – шарена калинка ситно ходи пред зелена къща, щерката си милва и прегръща: „Мълчи, мълчи, мамино момиче, имам брашно в торба от помниче, ще му ливна една росна капка, ще подмажа желъдова шапка, па с точилка от ръжена слама ще разточа баница голяма, та да яде мойта дъщеричка, да ѝ расте черната главичка, да ѝ станат големи крилцата, да я носят хее във небесата!“ Бързоходец Тръгнах аз по хлад за към пусти град, слънцето напече – той е все далече. Зърнах с радост тук тоя кичест бук, рекох – има време тук да се подреме. Спал съм, божем, час, а пък гледам аз – тъмнина в гората, месец в небесата. Имало едно време Имало едно време един лимон без семе, две чушки като пушки, три круши като пуешки гуши, четири дини като крини и пет марули като кули. Намерило ги едно момченце, тъничко като конченце, па ги изяло и взело, че станало хее такова дебело! Бачко Щърколачко Бачко Щърколачко-дългокрачко из блатата листата премята, па си лапка водица по капка и си папка по жабка на хапка. Предачка – Котко, котко, котано, като ставаш тъй рано, като мъркаш във къта, какво, котко, ошъта? – Напредох си, момченце, кибритено вретенце с мека, сива коприна от мишина гърбина. А другата неделя ще изтъка постеля – да ми раснат децата на постеля богата, та да станат котаци със вирнати мустаци. Залъгалка Вън заспа ми вече всяко птиче, спи ми и ти, мъничко момиче, та да станем утре преди слънце, да си сварим едно житно зрънце, че ще дойдат в бързи колесници три мушици със златни иглици – да ушият на мойто момиче тънка ризка от бяло кокиче, дълга рокля от пъстро лаленце, лека шапка от синьо звънченце! Люлка Люлюм-люлюм-люлюшка, кой се люшка на крушка? На росните листенца – сто врабченца-звънченца, на младите клончета – седем пъстри кончета, на старите клонове – двойка сиви слонове. Залъгалка Булка светулка с черна качулка заплака в мрака под една драка, че нощ голяма, а стряха няма, ни за постелка листец от зелка, ни за покривка бял цвят от сливка. Кос Тръгнал кос с дълъг нос през гората гол и бос. Тупа крак – так-так-так, като същ юнак. Ходил, ходил, па се спрял, три кола мухи изял, тупнал крак, тръгнал пак – бре-бре, че юнак! Котакът Мър Мър, котакът, си съдрал в трънките кожуха бял, но с игла и тънка свила майчица му го зашила и кожухът снежнобял станал пак отново цял. И немирният котак тръгва гордо-гордо пак, важно свива дясна вежда, къмто котките поглежда и с усмивка под мустак леко тупа крак след крак. Мърчо с бързите крака, ти не би вървял така, ако да не беше жива твойта майчица грижлива – да те кърпи хей така с майсторската си ръка! Залъгалка Трънче-клонче с остър шип грабна мойта капа, патицата с клюна чип лошо ме ухапа, скъса ми чорапа. Люто лавна Шарко, джав! Гневен ме подгони и останах без ръкав и без панталони. Що да правя тъй сега сред мъглите и снега? Гледам тука, гледам там, де да ида – сам не знам. Залъгалка Бабка жабка в ракитака цапка, подава си зелената шапка и се моли към голи раздоли: „Повей, повей, о драг, о благ горняк, рони листак, довей ти мраз и сняг – да спре от зрак до мрак това трак-трак на моя враг, босокрак щърколак! Квак-квак-квак!“ Гъдулар Шумул-шумул-шумулка, Щурче свири с гъдулка на кичеста върбица, край сребърна речица. Никой Щурча не слуша – сит е всеки до гуша. Присмя му се врабчето, наскърби му сърцето. Викна Щурчо, заплака, нахлупи си калпака, наметна си абата, па забягна в гората, в далечните балкани, при благите мецани, да им свири за слава на зелена морава – той да свири свирните, те да тропат игрите, да си веят руната, да люлеят гората. Тайна Шишо-мишо, шишо-мишо, де се дяна дядо Тишо? Той се крие във гората, че го гони баба Злата, да го бие със метлата. Шишо-мишо, шишо-мишо, що е сторил дядо Тишо? Той излапал по хайдушки сам-самичък седем чушки и петнайсет меки крушки. Залъгалка – Шишо-мишо, шишо-миш, дядо тръгва за Телиш. – Жумул-жумул-жумуляк, ами днеска няма влак? – Шишо-мишо, миши-шок, дядо има сив гъсок със колан от пъстър смок. Ще му сложи за юздица жабешка зелена жица, па ще шибне със тревица и гъсокът с бяла капа ще заудря с тежка лапа: „Щапа-щапа, щапа-щапа!“ Храброто пиле Клъвна пиле самодивско биле, па си рече, че юнак е вече, взе си прошка с пъстрата кокошка, па се качи на връх на Балкана и извика със люта закана: „Аз Лисана за носа ще хвана, а на Вълча врата ще изкълча!“ Сватба Сватба се заправи във тъмни дъбрави. Гущерко-влечугът беше там съпругът, малката светулка – тя пък беше булка. Бързата пъстърва – тя беше свекърва, шарената жълва – тя пък беше зълва. Щурците, скворците – те бяха свирците, бръмбари, жетвари бяха тъпанари, а всички комари бяха пък сватбари. В гущеркова къща бе лудница съща. Зелената жаба – тя месеше хляба, баба костенура бъркаше булгура. Малката стоножка скубеше кокошка, лакомата щука режеше ѝ лука, тънката скумрия точеше ракия и най-накрай – смока смъркаше винцока. Залъгалка – Ние сме пчелите, брънн, брънн, брънн! Я да си вървите, че бодем със трън! – Ние сме жътвари, швирр, швирр, швирр! Слънцето ни жари – дайте хладен вир! – Ние сме щурците, цррък, цррък, цррък! Я да ни снабдите със косми за лък! Зимнина
Бръмба-бръмба-бръмбаран, Бръмчо бие барабан: „Чуйте, братя гладници – животинки и птици! Врабчо храна раздава горе в Тъмна дъбрава. Който иска ръжчица – да си вземе паница, който търси ечемик – да потегли със шиник, който плаче за жито – да отиде с корито.“ Предачки Две баби прели къдели. „Прин - прин - прин, яде ни се млин!“ Прели те, колкото прели, легнали на две постели, склопили своите зъркали и си юнашки захъркали. „Хърр - хърр - хърр, спим си без кахър!“ Спали тъй, колкото спали, чули да вият вън хали, взели пак свойте къдели и ги отново запрели: „Прин - прин - прин, яде ни се млин!“ Прели те, колкото прели, легнали на две постели, склопили своите зъркали и юнашки захъркали: „Хърр - хърр - хърр, спим си без кахър!“ Спали тъй, колкото спали, чули да вият вън хали, взели пак свойте къдели и ги отново запрели: „Прин - прин - прин, яде ни се млин!“ Приказката се провлече и краят ѝ е далече. Тоз, който може изтрая, нека да чака до края, аз пък ще ида при баба, че ми е мъчно за хляба. За дренки Тръгнала баба с торбата дренки да търси в гората. Срещнала ми я Мецана горе на Пуста поляна – Хукнала баба да бяга, хвърлила тежка тояга: „Олеле варе, бре варе, няма ли близо дървари!“ Гатанка Без мене не могат цветята, без мене не могат нивята, без мене не може гората; не ги ли споходя навреме, там всичко започва да дреме и грижа наляга селяка – той мисли за мен и ме чака, а дойда ли, вижте го вие: той бяга от мен и се крие. Е, тогаз – кой съм аз? /дъжд/ Гатанка Пристигна ни златен гост, па направи дивен мост. Прехвърли го над селата, от край до край на земята, нашари го с чудна четка – да пъстрее и да светка. Що е то? Кажете ми сега не е ли туй д.........! /дъга/ Гатанка Дълъг, дълъг Тодоран, неумит и неопран, в къщи той се не побира, през тавана се провира, па главата си корава хе над покрива подава и загледан в небесата, кротко пуши си лулата. Що е то? Ето, пуши си под свода син и нарича се к............! /комин/ Гатанка Расъл Тодор през пости – тънък, дълъг, без кости, във къщи му краката, във небето – главата; тих ветрец ли повее, безшумно го люлее, огъва му снагата, развява му косата; луд ли вихър задуха, оскубва му кожуха, отвява му главата, разкъсва му месата. Що е то? /дим (от комин)/ Трънка и круша Край нивата на слога растяла трънка – ниска, но със триста рога. А с корен под браздите разклонен могъща круша вдигала зелен купен. – Ах, как я мразя тая круша, дошло ми е от нея чак до гуша! – шептяла често нашта трънка. – От нея съм тъй слабичка и тънка! Главата ѝ грамадна, горделива ми слънцето закрива! – И в миг настръхнала тя цяла и от омраза, и от гняв трептяла. А камъкът, на трънката другаря, ѝ тихо отговаря: – Нали ти казах вече двеста пъти аз, че тя е хе на трийсет разкрача от нас! И ти от завист само, дружке моя, си тровиш тъй покоя! – Ами когато зиме слънцето залязва, не хвърля ли тя сянка върху мойта пазва? Затуй и плодовете ѝ са като динки, а мойте – дребнички като калинки! Ах, тая круша, тая дебелуша, ще взема ей сега да я промуша с най-лютия си трън и ще я сторя мъртъв пън! Но крушата вишала се далеч и всичко туй оставало си празна реч. Ала под небесата сини летели бърже дни, години. Днес ядно слънцето прежуря, избухне утре страшна буря, днес цялата земя облича се във злак, а утре спи под лед и сняг. И крушата от много битки тежки през мразните нощи и дните жежки от болест люта залиняла и гътнала я в късна есен люта хала, а пък стопаните ѝ след това нарязали я на дърва. А нашта трънка си остала здрава и гръмко възликувала тогава. Но – и след туй пак раждала търнинки като калинки. Гатанка Всеки от нас има две верни слугини, без които сам той нито лев не чини. Вий мислите вече, че туй са очите, ала ще сгрешите – слугините, за които се въпрос повдига, имат по пет дечурлига. Не бързайте, и туй не стига! Децата са, значи, десет, но от всички грамотни са само трички! Сега вече кажете, че това са р............! /ръцете/ Гатанка В тъмен дол се излежава една чудна крава, що си няма ни рога, ни опашка, ни крака и си дреме излегната, със пояси пристегната. Ала тая наша крава чудно мляко дава – тъмно, тъмно, па червено и със нещо подлютено, та от него който пие, скача, пее и се бие. Е, познахте ли я вие? Ето Пепо ти поръчва да ми кажеш, че е б..........! /бъчва/ Гатанка По двора се разхожда един млад господин, екстра галантон с черни гащи и пъстър балтон. Свирнеш ли му с уста, той тогава тъй се спрепва и се оскърбява, че надува своя балтон като балон, става от гняв червен като божур и ти крясва: „О, какъв си щур - щур - щур!“ Що е то? И децата от село Волуяк ще се сетят, че това е п.......! /пуяк/ Гатанка Край речица на поляна дреме баба Дебелана, на едно краче подпряна и завита в сто кожуха – да я вятърът не духа. Рано стана леля Стана, хвана баба Дебелана и посече я, горкана, па премина равни двори и в тъмница я затвори: да я пази за през пости, за през пости, за пред гости. Що е то? /зелка/ Хоро Комар-гайдар писука с тънка гайда под бука. Под буката висока трийсет и три жабока мъжко хоро люлеят, виком викат, лудеят: – Ква-ква, ква-ква, ква-ква-квак! Ха тропнете с десен крак! Троп! Подскокнете нагоре, па клекнете бре, море! Хоп!... Вряка-вряка, вряки-кяк, хайде пак със десен крак! Здраво тупай бре, юнак! Сватбарка Пустата леля Дарина вчера на сватба замина. Слаба бе леля Даринка, дребна бе като калинка. Що ми е яла и пила – върна се като камила, върна се леля Даруша с педя сланина на гуша. Страшната брадва Срещна Лиса девет риса, па се слиса: „Тез какви са? Опашати, мустакати, с меки кожи за подплати!“... – Лисо, дай една кокошка, да си хапнем за подложка! – рекоха ѝ девет риса, ала Лиса се стъписа, като брадва взе да лашка рунтавата си опашка, па им рече отдалече: – Я се махайте оттука вие, девет зли хайдука! Че не ще ви май зарадва тази моя златна брадва! Само да се разлудея, ще ви гътна мигом с нея, ще ви сторя на парченца, на парченца за кюфтенца. Хукнаха ми девет риса, качиха се на мотриса и едва подир година писаха ми от чужбина. Гатанка Насред синьо стръмнище свети ясно огнище, свети то и бавно ходи, топли всичките народи, ала за беда голяма в най-лютия студ го няма. Що е то? Сгрява всяко зрънце и се казва с............! /слънце/ Гатанка Аз го гъделичкам по корема, то шегата за обида взема, жално-милно плаче, стене, вика със четири тънички езика, а хората това само чакат – наловят се, па тропат и клякат. Що е то? То разтропва и баба Никулка и се зове с името г...............! /гъдулка/ Гатанка Цял ден яхам и гоня два коня – всеки скача и рита с пет мънички копита. Аз съм добър къщовник и грижовен спестовник: ако някой попита де са петте копита – те са в една подкова, ту протрита, ту нова. Мойте храбри жребчета нямат медни звънчета, ни яхърче – защото лягат с мене в леглото. Що е то? /краката/ Гатанка Тънка, дълга дългуша няма корем, ни гуша, няма ръце, ни крака, а се влачи ей така! Погнеш ли я с тояга, из тревата тя бяга и сърдито съска, също като гъска! Що е то? /змия/ Щурчо и щурка Щурчо хвана Щурка под ръчица, поведе я през гъста горица – да занесат на Щуркина майка едно бяло цветенце от лайка. Отгде скокна жаба, та изкурка, трепна Щурчо, ахна булка Щурка, втурнаха се презглава двамина, пъхнаха се под лист от къпина... Сгушиха се, спасиха се тамо, жално им е, мъчно им е само, че си хвърли юнак Щурчо ножа и ботуша от мравешка кожа, че загуби Щурка хубавица дългата си черна ръкавица и си скъса на букова жила сукманчето от жабешка свила. Песен Свинчо бие нова кринка, Свинка пее във градинка: „Грухта-грухта, трала-лала, да е здрава баба Гала, че ни храни със ярмица от водица и тревица, да е жива, че полива тая крива, дива слива, та когато дойде лято, да се храним най-богато със листенца пиперливи и горчиви, сиви сливи!“ Гатанка Бели, бели главички със зелени очички, с тънки, тънки вратлета и със черни крачета. Белчо лежи в полята – те са скрити в земята. Щом се Белчо подстори да си иде в морето, те излизат на двори и ни радват сърцето. Кой ги с обич не среща, кой се тука не сеща, че на тия момиченца ний казваме к................! /кокиченца/ Познайте! Гатанка Жълта, жълта свещица, на зелена полица, слънце грее – не топи я, вятър вее – не гаси я. Тази чудна свещичка се запалва самичка и угасва самичка. Що е то? /минзухар/ Гатанка През всички дни в годината стои на крак в градината една майка рошава и ужасно лошава. Тя се кити с була зелени, щерките ѝ – с червени премени. Посегнете вий към дъщерите, за да вдъхнете дъха им сладък, и тогава ще се уверите как тя драще, гневна до припадък. Що е то? /розата/ Гатанка
Бяла къща със комини тича през полета сини, разорава им недрата и потъва до средата, и пъхти, и се завтиря, а пък не оставя диря. Къщата от тоя род се нарича п.............! /параход/ |
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|