Пиян дядо Ех, ти, вино тригодишно и ракийо върла! Сила имам – да надвия ламя седмогърла! Улицата се огъва, клати се полето, като шатра в лятна буря се люлей небето. Тук-там срещат ме огради, блъсвам ги с главата – като идат все въз мене, крив ли съм бе, братя! Хей, вържете си бе, хора, зидовете луди! Ще съборя някой – после цял свят ще се чуди. Аз пък малко ще полегна хе под тая бука. Който бърза – да си ходи! Аз ще чакам тука. И ще гледам: както тичат къщи и градини, все и нашата махлица тука ще намине. Все ще мога да позная моята къщурка и на прага – мойта баба с писаната хурка. Тук е хладничко и меко, сякаш че съм в рая, бъхтвам ли аз..., когато леснина си зная! Гатанка В зелен палат растат сестрички, на стол по двечки и по трички – най-първом бели като сняг, подир зелени като злак, накрай червени като мак. Главите им не носят шапки, ни дългите крачка – чорапки. Вий живи хора не ядете, но паднат ли ви във ръцете от тия румени сестрички, изяждате ги бърже всички – че ги обичате лудешки и ги наричате ч................ . /черешки/ Цигулар Щурчо Обу си Щурчо ботушки от две опашки на крушки, затвори свойта цигулка във шибоева шушулка, па тръгна Щурчо, замина за мравешката градина, дебела сянка да дири, тропливи хора да свири, мравките да не изтраят, мравките да му играят – черни сукмани да мятат, презглава да се премятат. Момче и пчела – Чук-чук! Де ли се е скрила? Хей, пчелице лекокрила! – Кой на портичката чука? Махай се, момче, оттука! – Моля те, недей ме връща: дай да видя твойта къща! – Надникни, момченце мило, но помни, че имам жило! – Хей, пчелице тъмноглава, кой ти тия питки дава? – Меся си ги аз самата от прашеца на цветята. – Ой, пчелице с дрешки злати, кой ти тоя мед изпрати? – Мойта майчица, момченце, ме събужда със звънченце. Аз се вдигам на часа, па измия се с роса, грабна в миг паничка злата, литна с песен над полята. От горичка на горичка, от градинка на градинка, от цветенце по прашенце, от лехичка по паничка, от полянка по гаванка – тъй минавам си навред, сбирам си прашец и мед. Гатанка Железен му езика, желязна му устата, започне ли да вика, събират се децата, заемат си местата, нареждат си нещата, учителят пристига под мишница със книга. Що е то? /училищен звънец/ Приказчица Имало едно време една врана – и с това приказката се захвана. Враната си измътила две вранчета със черни глави – и приказката се презполови. Пораснали те, па взели, че отлетели зад далечните върши – и приказката се свърши. И през благо, и през пости нам ни идват много гости – ту засмени юначини със наметки ясносини, ту сърдитковци плачливи със кожуси черносиви. Идат те един след друг и се не заварват тук. С грижи ни един дарява, друг пък носи ни забава, вижте пълната им листа – май са повече от триста! Що е то? Сетихте се, вярвам, вече всите че това, деца, са д.............! /дните/ Днес, неделя вечер, си замина една майка със четирма сина и със три дъщери. Синовете и щерките двете са ударни всички във ръцете. А третата щерка е голяма перка – дай ѝ да се пери и да митка в нови дрехи и със пъстра китка. Тая челяд, що тръгна в тъмата, ще се върне утре със зората. Що е то? Сещат се и дечицата, че това е с..................! /седмицата/ Аз познавам една стара стрина, що си има трима бели сина и петмина други, натъкмени в кадифени, зелени премени. Другите пък трима би могъл ти да ги кажеш, че са златожълти, а едничката ѝ мила щерка, която е страшна лицемерка, тя пък си е на две разделена: до кръст – бяла, нагоре – зелена. Що е то? Сещате се, че стрината – това си е г...................! /годината/ Имам си един другар с кожа бяла като вар, с нарисувани цветя и дванадесет уста. На стената той стои, слуша, мисли и брои и пресмята вместо мен, и ми казва кой сме ден. Що е то? Този малък мой другар се нарича к.................! /календар/ Какво ми се зададе пряко синьо ливаде? Бели-черни юнаци, със рунтави калпаци, бързи коне яряха, със топове гърмяха, всичко сбраха под стряха, започнаха да плачат – зарадва се орачът. Познайте сега, първаци, кои са тия юнаци! Туй са юнаците, дето се разхождат по н..............! /небето/ Една баба люта и проклета прати снощи триста самолета без мотори и без коменданти – да направят въздушни десанти. Сипнаха се вред парашутисти с парашути бели, та сребристи и превзеха скоро планините, но отпор ги срещна в равнините... Сам ти хвана един във ръчица и го стори мигом на водица. Що е то? Бабата мнима е баба З........, /Зима/ парашутистите горкинки са белите с................! /снежинки/ Ламя лежи между два баира, нещо хладно поглъща, събира. Ала юнак без меч и без брадва на су̀рата ламя заповядва. И когато тук стане горещо и потрябва много това нещо, той отваря гърдите ѝ сиви, освежава хора, черди, ниви. Що е то? Който бил е бригадир, знай, че туй е я..............! /язовир/ Черен бивол-носорог пие вода като смок, яде камък – и в превара бълва дим, звезди и пара. Не обича пръст и кал, ходи само по метал и самин, без помагачи, трийсет кола влачи. Що е то? Носорогът черносив се зове л.................! /локомотив/ Моя спътник има черна гага и със нея много ми помага. Всеки тука, вярвам, би се слисал, като чуй, че мога мойта мисъл, без да шукна, вам да я разкрия – само с неговата дяволия. Но му куца пустата направа – ден из ден се бавно той смалява. Що е то? Само на когото е умът ленив, той не ще отгатне, че туй е м.............! /молив/ Аз си имам чудна крава – в джоба ми се помещава. Щом посаждам черно цвете и посбъркам в редовете, тя веднага там довтасва, сбърканото ми опасва, ала виж я – чудна крава: уж пасе, а се смалява. Що е то? Не ще и дума, че туй е г.........! /гума/ Аз си купих една чудна чета от дванайсет братлета-джуджета. Всички те са от различни раси и със тях аз правя у дома си жълти ниви с китки ален мак, черни върши с качулки от сняг, бели буки със зелен листак. Правя си и сини океани, но посегна ли с крака или със длани аз да ги използувам за бани, дявол знае лек ли съм, какво съм, ала не потъвам ни на косъм. Що е то? Вярвам, бързо ще решите, че туй са б...............! /боите/ Всяка заран у дома пристига
един момък със снага от книга, аз оправям бялата му пазва и започва той да ми разказва що се върши в нашата родина и що става вредом по чужбина. Славен другар за лека забава – ала само за ден остарява. Що е то? Той на радиото е заместник и зовем го със името в................! /вестник/
0 Comments
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|