/Продължение от м. ноември 2018 год./ Пътища към добрата памет В училище се усвояват факти в техните взаимовръзки, методи на работа, различни дейности, норми на поведение и ценности. Тези знания трябва да се запомнят, да се усвоят и да могат да се прилагат уверено. Това обаче не се удава на всяко дете така, както ние бихме желали. Затова тук ще разгледаме някои закономерности, познаването на които дава възможност за подобряване на резултатите от ученето. В процеса на запомняне биха могли да се постигнат по-големи резултати с по-малко усилия. Покажете на вашето дете в зависимост от възрастта му как трябва да постъпва, когато учи, когато се упражнява и възпроизвежда наученото. Както при всяко възпитание, успехите не идват веднага, но затова пък имат траен ефект. „Паметта“ може ли да се тренира? Често се чува: „По-рано трябваше да учим много стихотворения. И сега мога да кажа без грешка.../името на стихотворението/. Може ли изобщо да се твърди, че заучаването на стихотворения тренира паметта?“ Един експеримент дава отговор на този въпрос. В три групи от ученици (12 г.) всеки ден се отделял по половин час за заучаване: 1-ва група - стихотворение, 2-ра група - проза, и 3-та група - исторически и географски факти. След половин година всяка една от тези групи била сравнена с друга, нетренирана група. Като резултат се получило едно единствено различие: и трите групи били по-добри само в областта, в която тренирали. Погледнато по-строго, едната група се научила, вероятно по пътя на пробата и грешката, как се запомнят най-добре стихотворения, другите - как трябва да се постъпва при усвояване на проза и фактически материал, т. е. как най-добре може да се усвои и запомни специфична информация. Да се тренира паметта „ей така“, чрез многократно наизустяване, е малко полезно. Важното е да се използват целенасочено и съзнателно известни вече закономерности на учебната дейност. Нашата памет не е ли като едно сито? Действително, това е така. Представете си, че трябва или че бихте могли да запечатате като на снимка всичко, което в този момент ви въздейства: реда на думите, които четете, частите на стола, на който седите, стаята, в която се намирате, и т. н. И с такава пълнота трябва да възприемате информацията всеки час, всеки ден. Това не само, че не е възможно, но дори е съвсем излишно. Нашият мозък „пресява“ незначителното, страничното и запазва само това, което има значение за личността, и то на няколко междинни етапа. (При това обаче много често има разлика в мнението на учителя и на нашето дете за това, кое е важно.) Да разгледаме сега по-подробно как става този подбор. Различаваме три вида памет по отношение продължителността на съхраняването: ултракъса, кратковременна и дългосрочна. При първия вид информацията постъпва в мозъка под формата на електрически вълни и отзвучава след 20 секунди. По този начин се запомнят до следващата операция междинните резултати при събирането. Само онова, което се счита за важно, преминава в кратковременната памет. По-късно ще изясним как става този подбор и как може да му се повлияе. Кратковременната памет се намира в преходния стадий между ултракъсата и дълговременната памет, където се взема решение какво трябва да се запомни за по-продължително време. Тук протичат два срещуположни процеса - забравянето и затвърдяването. Последният е оптимален тогава, когато не се предлага много учебен материал и когато не се подава разнородна информация за единица време. При дълготрайната памет се извършват вече продължителни структурни изменения в някои групи нервни клетки. Установява се засилен рибонуклеинов и протеинов синтез. През 70-те и 80-те години на миналия век се е работило върху медикаментозното регулиране на този белтъчен синтез. Постигнати са удивителни резултати в усилване на паметта. Но тези „хапчета за запомняне“ - ако все пак някога се създадат, не би трябвало да са толкова желани, тъй като ще се запомня не само желаното, но и излишното и неверното, от което ще трябва да се освободим, т. е. да забравим. Тъкмо „ситото“ има тази положителна, жизненонеобходима функция. Между другото трябва да се спомене и фактът, че в напреднала възраст намалява образуването на белтъчна киселина. Известно е т. нар. старческо забравяне. Но спомените от младостта, които са съхранени в дълготрайната памет, се запазват. За нас е важен изводът: всичко, достигнало само до ултракъсата или кратковременната памет, е забравено невъзвратимо, а това, което е влязло в дълготрайната памет, остава съхранено завинаги. Така че ние не забравяме нищо от онова, което някога сме научили. Но за съжаление често пъти просто не се сещаме за него! Въпросът е как да направим така, че важната информация да достигне до дълготрайната памет и как да си послужим отново със съхраненото в нея. Нека първо разгледаме осемте правила за добра памет. Първо правило: Новата информация да се „върже здраво“. Най-напред един малък, познат експеримент. Прочетете следващите единадесет срички и проверете дали сте ги запомнили всичките: ла-фо-шу-фа-у-ри-мо-за-то-пе-ги! А сега да си припомним едно от важните изречения по-горе, „Така че ние не забравяме нищо от онова, което някога сме научили“, което съдържа 27 срички. Както се очаква, запомнянето на гореизброените 11 срички не ви се е удало, докато 27-те срички в изречението сте запомнили без усилие. Между първите срички няма никаква връзка, докато такава съществува между сричките от изречението. Първите срички трябваше да научите „механично“. В началното училище учениците предпочитат това механично запомняне, при което думите се заучават просто подред. Затова е необходимо по-малко напрежение, отколкото да се осъзнаят взаимовръзките в един нов текст. За тази възраст това е разбираемо. Но ако тази форма на учене се запази и развие и в горните класове, децата няма да могат да се справят с по-високите изисквания. В седмото правило ще се спрем по-подробно на запомнянето по смисъл, но може би най-важното нещо, казано за човешката памет след цял век интензивни изследвания, е именно фактът, че една подробност толкова по-бързо се забравя, колкото по-малко се включва в някаква структура. И обратното: тази връзка е толкова по-тясна, колкото изискванията към паметта са включени в една структурирана цялост, която на свой ред позволява разбирането на смисъла. Следователно новата информация трябва да се свързва с наличната, за да не се забрави. Така могат да се установят смислови връзки в съдържанието, както видяхме в горния пример. Опитайте сред приятели следния артистичен „номер“ с паметта си. Искайте да ви кажат случайно 30 думи, които след това вие повтаряте в същия ред, можете да посочите коя е била десетата, двадесет и петата и т. н. Тайната се състои в съзнателното използване на първото ни правило: запомняте 30 думи заедно с номерацията им или пък ги записвате на лист пред себе си. Например: 1. обувка 2. куфар 3. кола и т. н. (Подреждането е най-удобно да се направи в мрежа с размери 5 на 6 квадратчета, които лесно се обхващат с поглед и съдържат съответното число, написаната дума и картинката.) Това е „опорната схема“, която трябва да овладеете. В нея по-нататък се „вграждат“ новите понятия. Например, като ви кажат „чанта“, вие правите връзка с първата дума от опорната схема „обувка“, например: „Обувката е в чантата“. Така се постъпва дума по дума, докато запомните 30-те изречения. С помощта на думите от опорния скелет можете сравнително лесно да възпроизведете новонаученото. Ако искате да разкажете нещо за живота си, ще постъпите по този начин. Ще имате следните опори: детска градина - училище - университет - работа, с които са свързани много житейски епизоди. Друга възможност за „свързване“ се състои в откриването на връзки в рамките на даден проблем, обстоятелство, независимо дали те имат някакъв смисъл или не. Тук се отнасят и многото „трикове“ (мнемотехники), а майстор в тази област е бил храбрият войник Швейк от романа на Я. Хашек. В този пример се използват връзки и взаимоотношения между цифрите на едно четирицифрено число, за да се запомнят добре и четирите цифри и оттам и самото число. Има и друг начин за съзнателно свързване на факти, по който могат да постигнат успех всички ученици. Никой не запомня реда на думите в една прочетена книга. В паметта ни остава една схема, определен код, мрежа от опори, с помощта на които можем да възстановим текста. Поради това качеството на знанията ни ще зависи от фиксираната в паметта ни схема. Изхождайки от това съображение, учителят използва особен вид конспекти, наречени „опорни сигнали“. Под това понятие разбираме лист, върху който е кодиран образно (визуално) в лесно разбираема форма материалът от няколко учебни часа - ключови думи и понятия, важни цифри и акценти от темата, отбелязани с разноцветни стрелки и квадратчета, с разнообразен шрифт, които насочват хода на мисълта в желаната посока. С помощта на тези „опорни сигнали“ учителят преподава урока, декодира символите, развива конспекта и проследява хода на мисълта два, а при необходимост и три пъти. Вкъщи с помощта на същите „опорни сигнали“ и учебника ученикът си припомня преподаденото от учителя, развива по схемата целия текст и го съкращава пак до схемата, до „опорния сигнал“. Той не „зубри“ и не учи повече отпреди, а работи рационално. Разчленяването и уплътняването на първоначалния текст е достъпно за всеки ученик. Следва...
0 Comments
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|