/Продължение от м. април 2019 год./ Систематично наблюдение (Анализ чрез синтез) Точното наблюдение и описание на даден обект е дейност, която се изисква от учениците във всички класове. Те трябва да могат да видят много и съществени белези, както и да ги различават от подобните. Ще бъде много добре, ако за това се използва определена система. При едно изследване ученици от трети клас били тренирани в продължение на три месеца да наблюдават в часовете по биология. В резултат на тази дейност онези от тях, които в началото на експеримента имали по-нисък успех, впоследствие го изравнили с по-добрите ученици. Броят на възприетите белези нараснал трикратно. В основата на упражненията залегнали следните положения: 1. На учениците се изяснявало, че подреждането може да стане според различни гледни точки. 2. Те научавали, че това подреждане облекчава работата и пести време. 3. Учениците анализирали обектите (напр. птици) според предварително определени белези (глава, туловище, крайници, форма, цвят). 4. Те прилагали вече познати системи за класификация на други обекти, след което правели анализ на новите белези. 5. При по-елементарни наблюдения учениците се опитвали сами да определят принципите за класификация, след което извършвали самия анализ. Сравнение Сравнението се използва като една от най-често поставяните задачи при много учебни предмети. Писмената работа на един ученик от пети клас може да служи като пример в това отношение: „Германите искали да заробят страната. Славяните строели укрепления в блатистите области. Славяните живеели на изток от Елба...“ Както са установили неведнъж психолозите, също така и тук ученикът подхожда без никакъв ред, както му дойде на ум. Никой не може да каже дали сравнението е пълно, дали е схванато същественото. Едва при получаване на писмената си работа ученикът разбира доколко правилно е работил. „Немски учителски вестник“ публикува указания как трябва да се прави сравнение: Първи - втори клас: 1. Разгледай внимателно отделните неща! 2. Кое е еднакво? Кое е различно? 3. Формулирай свой отговор! Трети - четвърти клас: 1. Помисли какво трябва да се сравни в предметите! 2. Сравни отделните части една с друга! 3. Кое е еднакво? Кое е различно? 4. Обобщи резултатите, като ги подредиш по сходство и различие! 5. Сравни твоя резултат с отговора на задачата! Пети - шести клас: 1. Какво трябва да се сравнява между предметите? 2. Сравнявай последователно според отделните аспекти! 3. Намери кое е еднакво и кое е различно! Кое е подобно? На кое отговаря? 4. Подреди според еднаквостта, различието или подобието и формулирай резултата! 5. Сравни резултата със задачата! Разбиране на връзките Тази умствена операция е по-сложна, отколкото сравнението, както това се вижда от следния пример: „Какви връзки съществуват между производствените сили и производствените отношения; между повишаване производителността на труда и задоволяването на културните потребности? Понякога и на възрастните им е трудно да разкрият връзката между отделните елементи. В такива случаи обикновено се пропускат важни връзки. Ето някои въпроси, с помощта на които могат да се разкрият връзките между А и B: А част от B ли е (както дърво и корен)? А и B имат ли общи белези (както стол и чин)? А и B противоположности ли са? Влияе ли А върху B или обратно? (Водата влияе върху вегетацията.) Влияят ли си взаимно А и B? (Има ли връзка между поникването и съдържанието на вода в почвата?) А и B имат ли еднаква причина? А и B имат ли еднакво видово понятие? (Столът и чинът са мебели.) А развива ли се от B или обратно? А следва ли B във времето? Дефиниране В обучението често пъти се поставят въпроси като например: „Какво разбираш под...?“; „Какво е...?“ и т. н. По този начин се иска да се определи точно едно понятие. Отговорите на учениците позволяват да се разбере много добре равнището на интелектуалното им развитие както в съответната област, така и в по-широк план. Ако попитате едно дете в детската градина какво е трева, то ще ви отговори: „Трева имаме в детската градина. Там г-жа Петрова се поряза и потече кръв...“ Това е класически пример на мислене, което още изцяло е свързано с конкретна ситуация. Ако попитате ученик от горните класове какво е въздушен балон, той ще изброи признаците, а даже и целта: „Той е кръгъл, от гума. Може да се издува. Може да лети.“ и т. н. От учениците в горните класове се изисква да посочат чрез една реална дефиниция характерните разлики между най-близките родови и видови понятия. Например: „Въздушният балон е детска играчка, има форма на балон от тънка гума, който може да се напълни с газ, по-лек от въздуха.“ Дефинирането е едно превъзходно средство за анализ на важното, на същественото. Опитайте да обсъдите с приятели или колеги какво се разбира под понятието маса, една обикновена маса, без особена форма. Родовото понятие не създава трудности: масата е мебел. Има четири крака - не е вярно! Има маси с един, два, три...четири крака. Следователно трябва да се каже - тя има подпора. По-нататък: масата има плот! Да, но един пулт също има плот! Следователно трябва да се каже, че масата е един хоризонтален плот с подпори. Но това също би могло да бъде една пейка или една табуретка. Е, какво е тогава масата? Четвърти момент за упражняване: Заключителна проверка (предишните си припомнете в част 9) Вече посочихме, че всяка една дейност трябва да се свързва с провеждане на междинен контрол. Когато цялата задача бъде изпълнена, трябва да се проведе заключителна проверка. Тук могат да се поставят следните въпроси: - Какво трябва да проверя? (Самостоятелно съставяне на план за проверка.) - Постигната ли е целта на задачата? - Резултатът смислен ли е? Ако например в една задача по математика като резултат се получи височина на печката в банята 19,0 м, вероятно десетичната точка не е поставена на място. - Верни ли са означенията при математическите задачи? Нужно е да повторим, че тези въпроси са само една ориентировка, която трябва да помогне при осъзнаване отделните етапи на мисълта. Това е достатъчно, ако вашият син или дъщеря ви решават в продължение на няколко месеца задачите си в тази последователност. Постепенно тези указания стават навици, които автоматично регулират процеса на решението. Всички проведени в тази насока експерименти показват, че резултатите могат значително да се подобрят, особено при по-слабите ученици. Може да се приеме, че добрите ученици затова са добри, защото те работят несъзнателно по този начин, докато вниманието им - вече съзнателно, е насочено към други страни. Следва...
0 Comments
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|