Наскоро ми се случи да водя интересен разговор с група млади родители в социалните мрежи. Те всички имаха мнение за това какво прави детската градина и училището за възпитанието и образованието на децата им. Повечето смятаха, че веднъж след като са поверили децата си на "държавата", тя ще се погрижи за всичко вместо тях, защото те са: * твърде заети с работа; * твърде уморени; * няма кога да свършат домакинската работа, ако не ги водят на градина; * децата им са трудни за изтърпяване - цитирам една майка на две малки деца, "все едно да опазиш два чувала с бълхи"; * децата им имат нужда от социализиране; * не всеки има баба и дядо да помагат; * не можело да си стоят вкъщи, защото после няма да могат да си продължат кариерата. Mненията клоняха повече към това, че държавата е длъжна да възпитава и отглежда децата им и да опазва "чувалите с бълхи" да не се самоубият или направят някоя беля. Попитах ги дали мислят, че един бизнес в сферата на услугите, какъвто е детската градина, би имал истински интерес да възпитава децата им повече, отколкото самите те като родители, на което един татко се изпъчи, че детските градини не били бизнес, защото той плащал само по 60 лв на месец за градината на сина си. Но детските градини са бизнес или работят като такъв, ако са държавни/общински. Имат си счетоводство, персонал, плащат заплати, данъци, осигуровки, регистрирани са като юридическо лице или като частни фирми и събират пари от клиентите си за услугата. Това, че доставят развлекателни и образователни програми, не ги прави заместители на родителската грижа и още по-малко на родителското възпитание. Те са бизнес, а целта на съществуване на всеки бизнес, както знаем, е...печалбата. Какво е положението с училището? Ще възпита ли децата по-добре от родителите? А как ще ги обучи? Там пътят на парите е по-добре скрит от погледа на обществеността и умишлено са създадени някои неблагоприятни зависимости. Но съвременното образование се управлява подобно на бизнес. Доказателство за това са делегираните бюджети (опит за създаване на впечатлението за самоуправление, но недостатъчно финансиране, като останалите пари трябва да бъдат вземани от клиентите родители), поддържане на количеството учителски персонал на критичния минимум (разходите за персонал са най-големите разходи за всеки бизнес и той се стреми да ги избягва по всякакъв възможен начин, като напр. използва нови технологии или натовари един работник с работата на пет или десет души - оттук и перманентните срочни договори на учителите), принуждаване на родителите да плащат на училищата втори път за образованието на децата си, след като веднъж вече са платили за това чрез данъците си (това може да мине за upselling - когато един бизнес се опитва да ви продаде още неща освен поисканите от вас, но в случая с училището си е чисто изнудване поради отклоняване на част от бюджета още докато е в държавната каса), намаляване средствата за храна на децата в училище през годините (икономии на разходите, но на кои!), заплащане от всяко училище на многохиляден наем всеки месец на общините (тук навлизаме в политиката, уви), ежемесечни пътувания на училищни директори и друг старши персонал в "творчески" командировки по цял свят и у нас с цел образователен обмен (в ерата на информационните технологии!), изискването училищата да разработват безсмислени и от никого нежелани в по-голямата си част проекти, които да създават впечатление за много и разнообразна дейност и да служат като една нонстоп пиар акция. Училището също плаща заплати, осигуровки, данъци и е регистрирано като юридическо лице. Но образованието е монополист. Опитите да се създава впечатление за конкуренция са смешни, предвид, че всичките училища се управляват и финансират от едно и също място. А когато няма конкуренция, не може да има стимул за подобряване на качеството, нито начин за сравнение на постиженията. Монополът съществува единствено за собствена изгода, защото може да поставя каквито си иска условия на клиентите. Ако ще бъде монопол, образованието не трябва да бъде бизнес или обратното, ако искаме да бъде бизнес, не трябва да бъде монопол. Да не говорим, че самото превръщане на образованието в бизнес автоматично води до промяна на целта му - образованието има за цел да образова, а целта на всеки бизнес е печалбата. В случая с нашия образователен монопол истината ви зашлевя през лицето, когато примерно отидете на задължителен курс за повишаване на професионалната квалификация и ви дадат папки с документи, на които пише, че парите по този проект са били дадени на България през еди коя си година с дата отпреди 5 години. Или когато в "елитното" училище на сина ви ви поискат да събирате пари не само за хартия и др. консумативи, а и да платите цялото отопление на сградата през учебната година. Или пък когато ви пращат да ви обучава лицензиран от образователното министерство доставчик на квалификационни услуги, който, оказва се, знае много по-малко от самите вас по темата, по която се предполага, че ще ви повишава знанията, а за образованието - хептен нищо. При така създаденото положение, от една страна родители, които разчитат на "държавата" (каквото и да значи това) да замести родителските им грижи по възпитанието и обучението, а и да ги отърве от излишни главоболия с децата им, за които те не знаят как, не могат или в някои случаи дори не искат да се грижат, и от друга страна образование - монополист, резултатите за днешното ни общество си имат своето логично обяснение. Пускам следващото видео с Явор Ганчев не защото ми е симпатичен. Неговата Национална Мрежа на Родителите неправомерно се е окичила с думата "национална" само защото българските закони са все още такива, че позволяват фирми и организации да употребяват в названието си думи, които създават впечатление за връзка с правителството, държавната администрация, местните власти или други институции и дори да се представят за институции. Ако неговите хора не бяха просто едно образователно лоби, което иска дял от бизнеса с образование, техният капацитет да напипват проблемите би бил от голяма полза за решаване на въпроса за всички, а не само за определени приятелски кръгове от заможните и добре образовани среди. Но не мога да не му призная, че нещата, които казва за нашенското образование, са истина, макар и не цялата. Ето го и интервюто, което хвърля допълнително светлина по темата.
0 Comments
|
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|