/Продължение от м. март 2019 год./ Как се развива способността за мислене? Способностите възникват, затвърдяват се и се обобщават в процеса на определена дейност. В теорията за формиране на умствените действия на психолога П. Я. Галперин са разработени много подробни насоки в това отношение. От какви указания се нуждаем, за да решим една задача? За отговор на този въпрос е развит отделен научен клон - систематичната евристика. Тази наука стимулира самостоятелното намиране на идеи. Голям майстор в тази област е бил Сократ, който е живял в антична Гърция. Чрез добре премислени въпроси той довеждал своите ученици до самостоятелно откриване на закономерности и до пътища за решение. Ние също така ще използваме този подход, като дадем предварително въпросите и указанията, чрез които по-добре могат да се решават различни задачи. Тези въпроси могат да се изведат от структурата на изискванията. Ще използваме обаче един друг път, при който се прави анализ на грешките и е предложен от един швейцарски математик. Той е събрал всички свои указания, които е давал на ученици, когато те са решавали задачи на черната дъска и не са знаели как да продължат. По-късно предложил тези свои обобщения на учениците в писмен вид, за да могат те да управляват своите разсъждения самостоятелно, без негова намеса. Основни моменти при умственото действие Първи момент за упражняване: Анализ на задачата Учениците (а също и студентите) пропускат възможностите за по-добри постижения, тъй като не анализират подробно поставената задача, а започват веднага с решението. В най-лошия случай като резултат задачата не е решена. Могат да се поставят следните стандартни въпроси: - Какво се търси? Какво трябва да се намери? - Решението свързано ли е с определени условия? - Какво е дадено? - Използваните понятия познати ли са, включително техните белези? - Какви връзки съществуват между понятията? - Липсват ли данни, които тепърва трябва да се намерят? - Има ли излишни данни? Този подход се използва успешно много отдавна. Тези въпроси могат да се използват и по други предмети, а не само по математика, например при разработване на съчинения. Съзнателният анализ на задачата вече води към по-добри резултати, за което свидетелства един родител. Когато дъщеря му била пред зрелостен изпит, в нейния клас разработвали по-слаби съчинения, отколкото в съседния. Техният учител създал клуб, в който само анализирали теми. Учениците трябвало да подчертават важните за темата понятия и да посочват връзките между тях. Тези две неща способствали за постигане на по-високи резултати в класа на дъщерята в сравнение със съседния. Този подход е описан още по-подробно от учители по български език. Те се оплаквали, че учениците използват неподходящи примери, много бързо дават оценка, стигат до необосновани изводи, формулират прибързани твърдения. За да стимулират своите ученици за по-високи резултати, те формулирали темата като поредица от въпроси, но под формата на тези и антитези: 1. Доколко личното желание има значение при избора на професия? 2. При избор на професия само личното желание ли е от значение или са важни също така и други фактори? За да докажат, респ. да опровергаят тезите, учениците трябва да намерят връзка между основните понятия, което означава, че трябва да ги активизират в паметта си. Затова в първата теза относно избора на професия те посочват, че това е решение за: - избор на дейност, която ще изпълнявам цял живот; - избор на дейност, която отговаря на моите способности и склонности; - избор на дейност, която е обществено необходима, тъй като е полезна. По отношение на личното желание: - това е нещо, към което се стремя; - то става според моята воля. По отношение на самия избор на професия: - това е важно; - дава възможност да поемеш една роля; - това е решаващо. По същия начин се анализира и антитезата. Целта е да се стимулира мисленето на учениците, като им се даде диференцирана ориентировка за тяхната умствена дейност. Втори момент за упражняване: Търсене път за решение Това е най-трудната част от всяко решение на даден проблем. Нужни са преди всичко знания, усвоени в друга взаимовръзка, които сега трябва да се приложат в нова област и които трябва да бъдат извлечени от паметта (вие знаете, че човек не забравя нищо, стига да го намери отново!). Въпросите трябва да улеснят търсенето на ученика. Тук също така могат да се препоръчат следните стандартни въпроси: - Какъв тип е тази задача? - Решавал ли съм по-рано подобни задачи? - Има ли повече решения, какви са те? - Кой път би могъл да бъде най-добър (който след това ще използвам)? - Има ли алгоритъм за решението? - Какво не е известно? По-рано имало ли е подобни задачи? - Задачата може ли да се изрази по друг начин? - Каква е дефиницията на използваните понятия? - Кое е общото понятие? То води ли по-нататък? - Имам ли нужда от уреди или помощни средства при решението? Накрая още няколко важни въпроса: - Взети ли са предвид всички необходими данни в задачата? - Взети ли са предвид условията? Наред с тези въпроси, които се отнасят до пътя на решението, имаме нужда и от други, свързани със съдържанието, за които ще кажем още нещо. Често пъти задачите се състоят в това, да се намерят нови идеи или най-малко познанията да се поставят в нови взаимовръзки. Типични примери в това отношение са съчинението, изпитът, докладът, но все пак човек се чувства като скован. Това може да се преодолее. Идеите могат да идват като по план, а просветленията не трябва да бъдат случайни. Може да бъде създадена картотека от минимум стотина въпроси от следните области: 1. Върху понятието. 2. Върху използването на проблема. 3. Относно критиката на проблема. 4. Върху възникването или развитието. 5. Върху явлението (как, по какъв начин да се опознае?). От всяка прочетена статия например можете да препишете онези въпроси, които авторът поставя и на които дава отговор. Когато започнете да се занимавате с някой проблем, вие ще прехвърляте вашата картотека, като я допълвате с новите проблеми. Така ще откриете още идеи, за които преди това не сте се сетили. Така например по т. 2 могат да се поставят следните въпроси: - Кой се нуждае от това? Защо, с каква цел? - Какво пречи на използването? - Защо ме интересува лично? - Какво би станало, ако това липсва? - Кой го стимулира? - Къде, кога и как се е потвърдило това? - Какви предимства се предлагат? - Какво може да се постигне? А какво не може? При какви условия? - Защо днес се говори за това?, и т. н. Трети момент за упражняване: Определяне пътя за решение и неговата реализация Нека си припомним задачата с оградната тел. Даже и първият ученик не би се справил успешно с тази задача, ако тя беше дадена като класна работа, тъй като той не довърши решението докрай. Затова всеки ученик ще направи добре, ако предварително си напише каква последователност ще следва. Тази препоръка е нужна и по отношение на студентските изпити. Всеки изпит е свързан повече или по-малко с емоционално натоварване. Не са редки случаите, когато отделни етапи от решението на задачата не се изпълняват, макар че са налице необходимите знания. Започва се обикновено с онази част от решението, която изглежда лесна, като по този начин се загубва общият поглед. Затова е препоръчително да се използват следните стандартни въпроси: - Кои са следващите етапи, които трябва да се изпълнят? - Те включват ли всички изисквания на задачата? По-нататък, при изпълнение на всеки етап е нужен контрол, като се пита дали направеното е било правилно, това може ли да се докаже (сигурен ли съм?). Нека приемем, че един ученик получава задача, като с нейното решение той трябва да постигне определена цел. Последователността на решението от началото до края се осъществява чрез определена последователност от мисловни операции. Ученикът трябва да анализира и синтезира, да сравнява и обобщава, да се абстрахира, да се конкретизира и т. н. Той не постига кой знае какво, ако определи, но не изпълни отделните етапи. Ето защо са нужни някои разсъждения и упражнения за усъвършенстване на тези мисловни операции, които винаги трябва да се свързват с трайни знания от учебния материал. Няма мислене без съдържание. Следва...
0 Comments
Your comment will be posted after it is approved.
Leave a Reply. |
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|