Всички родители желаят да помагат на своите деца в житейския им път. Но някои майки и бащи се питат: подготвени ли сме за това, в крайна сметка ефектът не е ли твърде слаб? В класа на моето дете има ученици, които още от началото постигат добри и много добри резултати, докато на други трудно им върви ученето. Можем ли всъщност да повлияем върху това? За да отговорим на този въпрос, най-напред трябва да проследим как се формират психичните качества като отношението към ученето, самостоятелността при решаването на учебните задачи, интересът към определени предмети, взискателността към самия себе си, познанията върху процеса на решаване на задачи и т. н. Тези качества не са вродени, а се развиват в процеса на активното взаимодействие на детето с неговата среда, при което то самото въздейства върху нея още от първите мигове на своя живот, но и средата влияе на свой ред чрез изискванията, очакванията, примерите, одобренията, равнодушието или даже наказанието. В процеса на взаимодействие детето отразява околния свят, натрупва опит за това кое е правилно и кое - не, усвоява разбирания и убеждения, както и отношение към даденостите в света и към себе си. Всичко това се утвърждава и обобщава и служи за целесъобразното овладяване на нови ситуации. Това е един много сложен и противоречив процес, обусловен от разнообразните отношения, които детето установява в своята среда, и не може да бъде разглеждан едностранчиво в контекста „причина - следствие“. Понякога чуваме следното: „Каквито родителите - такива и децата!“. Въпреки голямото влияние на родителите върху детето, няма едностранчиво въздействие на личността им над него. Трябва да се вземе под внимание и фактът, че и децата реагират на изискванията и очакванията на родителите и от своя страна влияят на поведението на родителите и на другите хора. Представете си, че вашето дете няколко пъти носи хубава оценка по даден предмет. То е щастливо от успеха, вие също се радвате и показвате ясно това. Няма ли вашата дъщеря или вашият син да положат усилия и следващия път да предизвикат на лицето ви този сияещ израз? Същевременно на основата на досегашния успех детето ще пристъпи с надежда към следващата контролна работа и, както се очаква, отново ще получи добра оценка. Също и вие отново ще се радвате. Създава се едно взаимодействие, при което взаимно се обуславят готовността за усилие, гордостта на детето и радостта на родителите. Естествено при това положение се изтъква само една съществена взаимовръзка при формирането на качествата, но животът е многостранен. Едно заболяване, идването на нов учител, с когото детето още не е свикнало, и други могат да прекъснат това идеално развитие, да го забавят или дори да го върнат назад. Да допуснем, че развитието би протекло по нашата опростена схема по-горе. След известно време учителят ще отбележи следните качества: „Детето учи (между другото), за да достави радост на родителите си.“ (Педагогът ще каже: „Наличие на родителски мотив“.) „Готов е да положи усилия, налице е висока взискателност, правилно отношение към ученето, пристъпва без страх към решаване на задачи.“ Вие, родителите, сте допринесли за формирането на тези качества, като сте показвали радостта си от успехите на вашето дете. Този ефект също така би трябвало да е налице, когато вашият син или дъщеря след един „неуспешен период“ бъде в състояние да покаже първите добри резултати и да ви достави радост. Но вие в никой случай не трябва да казвате: „Е, видя ли, когато искаш - можеш! Досега значи си бил мързелив!“ В тази връзка трябва да подчертаем особено още едно важно обстоятелство. Нашите постижения зависят в голяма степен от моментното ни състояние. От значение е дали ще подходим самоуверено, с надежда, освободени и със „замах“ към нещо, или ще бъдем страхливи, сковани, колебливи. Представете си следната ситуация. Изпращате детето си сутрин на училище с думите: „И ако днес получиш тройка, в неделя няма да ходиш при баба си, а ще се упражняваш!“ Ето детето седи над класната работа и си мисли: „Трябва да я направя! Трябва да получа петица.“ И вече прави първите грешки от невнимание. В края на краищата друго не може и да бъде - детето получава тройка или даже двойка. Последствието - упреци, наказания и т. н. При следващата контролна работа - отново ниска оценка. И тогава в бележника ще бъде записано: „Може да постигне по-добри резултати, ако се съсредоточава по-добре.“ Как мислите, не сте ли допринесли и вие, родителите, макар и несъзнателно, за тази оценка? Качествата се формират по правило не чрез еднократни събития, а когато човек се сблъсква продължително време с относително постоянни външни обстоятелства (каквито предоставя родителският дом) и когато винаги реагира по един и същ начин. При това се утвърждават и обобщават както неговите реакции, така и събраният опит. В избрания пример страхът от очакваните ниски постижения води до такива, както и до съответни реакции от страна на родителите. Правилно би било обаче, ако вярата на родителите в успеха на тяхното дете стимулира неговата самоувереност. Още Гьоте е казал: „Ако възприемаме хората само такива, каквито са, ще ги направим по-лоши, а ако се отнасяме към тях, като към каквито трябва да бъдат, ще им помогнем да станат такива.“ Да виждаме положителното Детето винаги се нуждае от стимул, точно както възрастните. Правилно е, ако бащата или майката говорят най-напред за това, което детето е постигнало, дори това да е една единствена дума в цялата му домашна работа. Преди всичко именно за тази една дума то трябва да бъде похвалено. Едва след това може да му бъдат посочени грешките и нещата, които трябва да подобри. Дори възрастните не успяват във всичко. Но ние се радваме, когато признават стореното от нас. Тогава решаваме и задачата, която ни се е струвала като планина. Добре постъпват тези родители, които, преглеждайки домашните работи на своите деца, искрено се учудват: „Виж ти, колко много си научил! Вече знаеш и изваждането!“ Много често етапите в педагогическия процес са толкова малки, че децата сами не забелязват напредъка. Родителите могат да помогнат много, като внимателно насочат децата към тях. Това ги стимулира. Ако използвате възпитателен стил с натиск и забрани, с това ще създадете тягостна атмосфера и ще предизвикате нежелание у детето да учи, а може дори да доведете ученика до невроза (поведение извън нормите като следствие от нарушено възприемане на преживяванията). На този възпитателен стил с натиск и забрани се противопоставя друг, при който преобладават ситуациите „ход - цел“. Тук стимулът за действие идва от желаната, преследваната цел, а не от стремежа да се избегне нещо (например наказание). Има значителна разлика между двата стила на възпитание - при единия господстват отрицателните емоции (чувства) на страх, обезкуражаване, досада, съпротивление. При другия стил има положителни емоции на радост, гордост, самоувереност, а дори и на въодушевление. На този емоционален фон целта на ученето придобива притегателна сила. Фактът, че с положителни емоции се учи по-добре, се отнася към азбуката на педагогиката. Има и други причини освен посочените, поради които трябва да оценяваме много високо влиянието на тези емоции върху дейността. За да се стигне до истинско развитие, трябва да се имат предвид още три условия: 1. Целта трябва да бъде значима за личността. 2. Ученикът трябва да бъде убеден, че изискванията могат да се изпълнят с известни усилия. 3. Ученикът трябва да изживява доближаването до целта. Един упрек само би показал колко далеч от целта е ученикът и обратно - една похвала потвърждава правилността на досегашните начинания (все така!). По този начин се повишава сигурността на действието, а целта става по-близка. Една семейна атмосфера, в която преди всичко се изтъква напредъкът на детето в ученето, влияе по правило за дълго време върху цялостното формиране на характера. Установено е, че израстналите в такава семейна атмосфера момчета са общо взето по-необременени, весели, дружелюбни, предприемчиви. Също и момичетата от такива семейства са по-активни, по-инициативни, повече се ангажират с групови мероприятия, способни са да се въодушевяват в по-висока степен. Те са по-самостоятелни, в мненията си са по-критични и общо взето са по-зрели в социално отношение. Напротив, при деца, при които преобладават упреците и наказанията, по-често се наблюдава несигурност. В повечето случаи те се придържат плътно до границите на позволеното, страхуват се от риск, възприемат по-бързо мнението на авторитетите и на мнозинството.Това са т. нар. особено послушни деца, които в действителност обаче са много притеснителни и са прекалени конформисти. Те знаят всичко, което не им е позволено, обаче все още не умеят да правят добре това, което е позволено и за което имат желание. Тук е нужно едно съществено допълнение. Не всички похвали се възприемат като похвали. Същото важи и за наказанието. От голямо значение за детето е кой дава оценката и дали то има добро социално отношение към този възрастен, дали го смята за компетентен, или пък той няма пред него никакъв авторитет. При единия случай оценката има особено значение, докато при другия тя се иронизира и не се смята за важна. Най-важния извод можем да обобщим така: „Отрицателните страни в поведението и в постиженията на един човек могат да се преодолеят с толкова по-голяма вероятност, колкото е по-голям стремежът да се разберат неговите положителни страни и те да се подкрепят.“ Ученето се нуждае от насърчение Влиянието на родителите върху формирането на характера на детето е безспорно. Бащата и майката се наблюдават и имитират от децата. Много постъпки, интереси, отношения и убеждения детето възприема така, както и неговите родители, защото ги смята за правилни. Това се отнася също така и за ученето в училище. Погледнато за един по-дълъг период от време, вашето дете не постига по-добри резултати поради това, че при всяка домашна работа надничате постоянно зад гърба му и помагате, а преди всичко като следствие от цялостната атмосфера вкъщи. При много ученици с добри постижения правят впечатление три особености в поведението на техните родители: 1. Родителите подпомагат обогатяването на преживяванията на своите деца. 2. Родителите поддържат тесен контакт с децата си. 3. Родителите се отличават със специфичното си поведение на очакване. Относно първата особеност: богатство на преживяванията. Прави впечатление, че почти всяко от децата с добри постижения използва в някаква форма извънучилищните възможности; повечето тренират 3-4 пъти седмично някакъв спорт, а други посещават по няколко клубове по интереси. Това изисква най-малко родителите да одобряват тези дейности и като правило да проявяват интерес и съпричастност към тях. Често родителите стимулират децата си и им помагат при решаване на проблеми, които са в тяхната компетентност. В много случаи те първи събуждат интерес към някакво хоби и се занимават заедно. В тези семейства се отделя голямо внимание на четенето на художествена литература. Относно втората особеност: социалния контакт. От решаващо значение е, че родителите и децата извършват много от дейностите заедно. Така се свързват по най-добър начин подбудата и емоционалното отношение. Ето няколко примера от съчиненията: - Баща ми ме учи да карам сърф. - Ходя на риболов с баща си. - Помагам при строежа на къщата. - Играем заедно „Не се сърди, човече“, шах и др. При всички тези занимания се формират важни качества като търпение, чувство за общност, сръчности и много специални знания и умения. В много от тези семейства родителите намират време да поговорят с дъщерите и синовете си за светогледни и политически проблеми. Често повод за това са съвместно гледан филм или новинарските емисии. Тук спадат също така и разговорите върху наученото в училище и за домашните работи. По този начин децата виждат колко сериозно гледат родителите им на тяхното учене. Често пъти особено значение има фактът, че не учителят, а родителите установяват, че това, което тяхното дете е научило в училище, е било много важно за досегашния му живот, а и в момента. Заслужава внимание и фактът, че много от тези деца са слушали вечер от родителите си приказки, преди да заспят. Това е признак за особено тесния емоционален контакт между родителите и техните деца. Относно третата особеност: поведение на очакване. Очакването на родителите стимулира повечето деца да оправдаят техните представи и това отново потвърждава правилността на такава родителска позиция. Те вярват в способностите на децата си да постигат успех. При несполука те не губят вяра, а напротив, окуражават децата си и им помагат да преодолеят трудностите. Откритата, сърдечна атмосфера в семейството, с реални претенции за добри резултати, въздейства върху повечето деца много стимулиращо за формирането на интересите и на отношението към ученето, както и върху увереността при решаването на трудни задачи. Следва...
0 Comments
Your comment will be posted after it is approved.
Leave a Reply. |
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
April 2024
Categories
All
|