/Продължение от м. декември 2018 год./ Второ правило: Да се използва най-развитата сетивна област. Можете ли да кажете вашето дете с кои сетива възприема най-добре заобикалящия го свят, кое най-много му харесва и какво най-добре запомня? Много хора от т. нар. зрителен тип трябва да видят или да прочетат за събитието. Те са запомнили, че това беше съвсем в края на книгата, горе вдясно, до него имаше картина. Други пък - т. нар. слухов, акустичен тип, учат по-добре, когато слушат. Те четат текста на глас. Трета категория - т. нар. двигателен тип, трябва да си препишат това, което учат. Те запомнят особено добре текст, който сами са разчленили. За такива ученици една част от домашната работа се състои именно в това, да подготвят материала според начин на предпочитаното от тях възприемане. Добре е човек да познава себе си в това отношение, за да може да използва напълно възможностите си. Независимо от тези индивидуални различия винаги е полезно знанията да се усвояват по възможно повече „канали“. Така е често и в обучението. Учителят преподава, записва, оставя нещо за преписване, където е възможно, показва на учениците предмети или техните модели, като така им помага да „схванат“ в истинския смисъл на тази дума. Независимо от различните, индивидуални начини, има едно основно правило за запомняне: Запомня се 10% от това, което се слуша; 30% от това, което се вижда; 50% от това, което се слуша и гледа; 90% от това, което се прави; 95% от това, което се преподава! Именно на предпоследните 90% залагат педагозите, когато дават домашни работи на учениците. А когато изискват от ученик да подготви учебен материал у дома и след това да го „преподаде“ на класа или на друг ученик или група от ученици, така че те да го разберат добре, ефектът е дори още по-голям - ученикът ще запамети 95% от материала. Трето правило: Колкото е по-голяма активността при ученето, толкова по-добър е резултатът. „Това искам да го запомня!“ В процеса на ученето са важни волята и интересът да се запомни това, което се слуша и вижда. В това отношение има един малък, но куриозен експеримент. На даден човек се дава лист с написани 20 понятия, като му се предлага той да ги чете на друго лице дотогава, докато то може да ги повтори наизуст. След това искаме от четеца да повтори сам тези понятия. В повечето случаи той не успява, макар че ги е прочел толкова пъти, колкото и другия. Той обаче не е имал същата цел. Следователно при ученето трябва да се схване важното, както и да го запомним! В един от предишните постове вече говорихме за мотивите за учене. Ученикът трябва да има интерес, да иска да запомни учебния материал, в противен случай всичко ще „мине“ покрай него. Един друг експеримент показва зависимостта между активността при ученето и резултатите. Две групи ученици трябвало да учат думи. Първата група трябвало да прочете всички думи от първата до последната четири пъти; втората група трябвало да ги прочете, след това да се опита да ги каже наизуст, отново да ги прочете и още веднъж да ги възпроизведе. Резултати След 1 час След 1 ден След 10 дни 4 пъти прочитане 52,5% 30% 25% 2 пъти прочитане и 2 пъти репродукция 75% 72,5% 57,5% Струва ни се, че самото прочитане на думите от начало до край е достатъчно, за да ги научим. При втория начин на запаметяване обаче самоконтролът насочва и повишава активността. При първото правило за възпитаване на добра памет бе подчертано колко е полезно да имаме една груба „схема“, към която можем да „прибавяме“ нови и различни знания. С третото правило подчертахме значението на активността при ученето чрез наизустяване. По какъв начин могат да бъдат свързани тези две правила? Следният пример от училищната практика по аналогичен начин може да бъде приложен и вкъщи, в семейството. В един урок били формулирани и записани на дъската най-важните шест извода. Останалото в края на часа време учителката използвала за съзнателно запомняне: 1. Тя мотивирала учебната дейност на учениците така: „Вече знаете, че използваме края на часа за съзнателно запомняне.“ 2. Мотивирала се пред учениците още веднъж защо за необходими тези знания, като използвала урочното съдържание. 3. За всеки важен извод поискала учениците да запомнят една ключова дума. Това всъщност представлява една интензивна умствена дейност, свързана с анализа на съдържанието. 4. След като закрила написаното на дъската, дала на учениците следната задача: „Припомнете си ключовите думи и образувайте от тях цяло изречение. Мислете на глас, но тихо!“ 5. Учителката открила написаното на дъската. Децата могли да сравняват. 6. Тя изтрила четири от шестте формулирани извода. След това поискала от децата да запишат в тетрадките си всички изводи, част от които по памет. Помагала на онези деца, които не могли да се справят. 7. Един от учениците трябвало да чете изводите, а останалите да сравняват. 8. За домашно учителката дала задачата да се постъпи по същия начин, като за всеки извод се даде по един пример. Четвърто правило: Колкото по-малко се пречи при наизустяването, толкова по-добро е запомнянето. Вече казахме, че натрупването на информация в мозъка е сложен процес. Електрически импулси свързват отделните нервни клетки. Създават се и се разграждат специфични белтъчни молекули. За всичко това е нужно време, което по възможност да протича без смущения. Това не е нещо ново. Затова ще разгледаме някои проблеми, които отдавна се дискутират. Как се отразяват на ученето шумът и глъчката? Музиката по радиото смущава ли? Ако прегледаме съответната литература, ще установим, че обикновено се изисква пълна тишина при учене. Знаем обаче, че има ученици и студенти, които, докато четат и пишат, слушат музика. Експериментално е установено, че техният успех е или еднакъв, или дори по-добър от успеха на ученици и студенти, които учат при пълна тишина. Все още липсва научно обяснение за това явление. Съществуват следните предположения: 1. В определена степен ние вече сме свикнали с шума. 2. Музиката покрива други, по-малки, внезапно настъпили шумове. 3. Музиката създава едно по-ведро настроение. 4. Ритъмът на музиката стимулира работата. Казаното същевременно означава, че преди всичко шумовете затрудняват ученето, особено ако те възникнат внезапно, надминават една определена сила, или пък ако изискват особено внимание - например, когато се говори по радиото или телевизията, когато в стаята се провеждат разговори, които ни привличат. Всичко това трябва да се има предвид. При чисто механична дейност, например преписване на записките „на чисто“, тихата музика по-скоро ще стимулира. Тя ще пречи обаче на решаването на трудна математическа задача. Ясно е едно: щом вниманието се раздвоява, изразходването на енергия е по-голямо, а в крайна сметка резултатът от ученето е по-малък. В раздразнено състояние не може да се учи Едва ли е необходимо да се посочва, че ученето се затруднява значително в състояние на раздразнение, страх, грижи, гняв. Те дори могат да го направят невъзможно. Жена, завършила училище преди много години, разказва, че баща ѝ много строго следял за нейните домашни работи. Често пъти стоял зад нея и при всяка грешка изпадал в гняв. В присъствието на баща си тя не можела да каже нито една ясна мисъл, а и сега при писане се чувства несигурна, ако някой стои зад нея. Може ли книгата под възглавницата да прави чудеса? Разбира се, книгата въздейства, ако преди заспиване сме я преглеждали. Това се потвърждава от следния експеримент. На една група ученици възложили сутринта да заучат факти, като след осем часа били проверени резултатите, според които 9% от материала бил възпроизведен правилно. Друга група трябвало да усвои този материал вечерта, а сутринта, след 8 часа, всички да бъдат изпитани. Резултатът от проверката показал, че 56% от материала бил запомнен. Как може да се обясни този факт? Вече посочихме, че преминаването на информацията от кратковременната в дълготрайната памет изисква време и протича оптимално тогава, когато този процес не се затруднява от даване на нова информация. Освен това всяка информация, която възприемаме, създава в мозъка ни огнище на възбуда, което на свой ред влияе върху запомнянето на новата информация. За по-ясно ще си послужим с една схема. Трябва да се запомнят три комплекса - A, B и C. Всеки от тях влияе върху предходния и върху следващия: Както се вижда от тази схема, средният факт подлежи на най-много въздействия, докато двата крайни се влияят само от B. С други думи, запомнянето сутрин и вечер става по-лесно, отколкото през деня. Същото е и в урока, когато преподаденото в началото и в края се запомня по-добре, отколкото през останалото време. Именно поради това целта на урока се поставя в началото, докато обобщението се прави в края на урока. Следователно най-важните моменти се поднасят тогава, когато ще се запомнят най-добре. Казаното обаче не означава, че останалото време не може и не трябва да се използва за работа върху учебния материал, за упражняване на ученика и т. н. Следващото задържа предишното. Тази мисъл трябва да се уточни. Установено е от изследвания, че задържането в паметта е толкова по-пълно, колкото по-близки са областите. Ето защо не е правилно след английската азбука да се учи немската. Много по-добре ще бъде, ако след езиковото обучение се премине към решаване на математически задачи. По същия начин влияят върху вече наученото такива дейности, които са свързани със силно емоционални, дори отрицателни моменти. Повече за задържането можете да прочетете в съответната литература, например в речник по психология. Пето правило: Разпределеното учене е по-добро от масираното. Всяка година се наблюдава едно и също нещо при студентите: уж поради недостатъчното време непосредствено преди изпитите те започват с ученето, респ. с преговора. Този начин на работа не е ефективен, а освен това е свързан и със загуба на време. Още през 1896 год. Йост е открил правило, което днес носи неговото име и което гласи, че разпределеното, правилно дозирано учене е по-ефективно от масираното. Нека за пример да вземем 40 думи и да решим, че ще се занимаваме 24 пъти с тях (четене, изговор на глас, записване). Ако работим по този начин: в един ден 24 пъти - ще запомним 40%; в три дни по 8 пъти - ще запомним 50%; в четири дни по 6 пъти - ще запомним 70%; в дванадесет дни по 2 пъти - ще запомним 90%. При всички тези случаи вложеният от нас труд е един - 24 пъти сме заучавали думите. Но колко различни са резултатите! Казано по друг начин, при дозираното учене се нуждаем от по-малко повторения в сравнение с масираното, за да получим един и същ резултат. При първия начин ще ни бъде необходимо половината от времето за втория. Следва...
0 Comments
Your comment will be posted after it is approved.
Leave a Reply. |
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|