/Продължение от м. януари 2019 год./ Шесто правило: Информацията за резултатите е от голямо значение за ученето. В един експеримент на психолога С. Рубинщайн две групи ученици трябвало да се упражняват в краснопис. На едната група веднага след всяко упражнение се съобщавал резултатът, като при другата група това не било правено. Успехът на първата група бил винаги по-висок от този на втората. Тъй като този резултат още не бил достатъчно убедителен, в хода на експеримента вече не давали информация на първата група, а на втората, която започнала да показва по-добри постижения. Психологът Х. Льове формулира тези изводи в своите правила за учене по следния начин: „Темпото на напредване в ученето е толкова по-високо, колкото е по-малък интервалът от време между действието и информацията за успеха, респ. за неуспеха. Положителният резултат от ученето и поведението трябва да се съобщава по възможно най-бърз начин чрез похвала и одобрение. Същото се отнася и за упрека или за предупреждението при слаб успех, респ. при лошо поведение“. Да приложим сега тези познания в процеса на ученето, като ги свържем с предишното правило. Вашето дете трябва да учи думи. С третото правило препоръчахме следната последователност: прочитане - контрол (т. е. проверка на постижението) - повторно прочитане - повторна проверка. Така е добре, но въпреки това не е достатъчно икономично. Може и още по-добре. Установили сме, че някои неща заучаваме много лесно, а други ни създават твърде много затруднения, докато ги запомним. Защо е необходимо да се упражняваме в неща, които вече познаваме и сме усвоили добре? В литературата има един гениален способ, но преди да го разгледаме, трябва да посочим още веднъж, че паузите между повторенията напомнят геометрична прогресия, т. е. след 2, 4, 8, 16 дни те стават все по-големи. Да обърнем внимание сега на споменатия способ. Всяка дума трябва да се запише върху картонче, от едната страна на родния език, а от другата - на чуждия. Тези картончета поставяме в кутия, която има пет прегради. Първата от тях е дълбока 1 см, следващата 2 см, третата 4 см, четвъртата 8 см и последната 16 см. (Това са същите цифри, както и по-горе!) Как се работи с картончетата в тази особена кутия? Всички нови думи се прочитат само веднъж и се слагат в първата преграда. След като тя се напълни, половината от картончетата се изваждат и се преглеждат бегло още веднъж. Всички научени думи се поставят в следващата преграда, а ненаучените се връщат обратно в първата. Когато втората преграда се напълни, вземат се от там няколко картончета. Картончетата с вече усвоените думи се прехвърлят в третата преграда, останалите се връщат в първата. По-същия начин продължаваме по-нататък. Думи, които се запомнят лесно, се повтарят общо пет пъти, след което може да се предположи, че са усвоени трайно. Трудните думи обаче не излизат от първата преграда, докато не бъдат запомнени. Едновременно с това се получават и три допълнителни резултата. Първо, избягва се заучаването на думите по реда, както са в учебника. Второ, постига се т. нар. свръхучене. Това е много важно, тъй като един учебен акт не трябва да се прекъсва, щом нещо вече е усвоено, а трябва да продължава още известно време. Трето, понякога се увеличава времето между повторенията. Такъв начин на учене, който показахме чрез примера с чуждите думи, може да се прилага и в други области на обучението. Да се върнем сега отново към примера със заучаването на думи. Току-що описаният метод - методът „картотека“, е един от възможните пътища. Сам за себе си обаче той не е най-добрият, тъй като на друго място вече препоръчахме отделни елементи да не се изучават изолирано, а свързано. На този начин на работа държат твърде много специалистите по чуждоезиково обучение. Не е случаен фактът, че темите на отделните уроци се свързват със съответни ситуации - посещение на ресторант, покупки за вечеря и т. н. По този начин взаимно се свързват онези лексикални единици, които се отнасят към нещо общо. Друг начин на групиране е даване на сродни думи. Чужденец, който трябва да научи нашия език, би трябвало да запише към „пътувам“: пътуване, водач, шофьор, превозно средство, пътник, пътни пари, ферибот и т. н. Много полезно е и съвместното изучаване на често употребявани изречения и изрази (напр. „Може ли да ми кажете къде е гарата?“). В заключение ще направим още едно важно допълнение. Чуждият език трябва да се говори. За това е необходимо да се затвърдява артикулацията на гласните, както и моторно-изговорната последователност. Ето защо детето ви трябва при подготовката на домашните си работи по чужд език да артикулира на висок глас. Седмо правило: Усвояването на материала с разбиране е главно условие за успех. Педагозите са против неефективното механично запомняне, при което думата просто се свързва със следващата, без да се вникне в общата мисъл. Затова ще посочим някои възможности, които подпомагат „разбирането“ в процеса на запомняне. Да се установяват междупредметни връзки В качеството му на съвсем прост пример да вземем парче тебешир, което учителят държи в ръка. Колко много връзки могат да се установят - например относно неговия химически състав (химия), за твърдостта му (физика), формата (геометрия), произхода (геология), мястото на находището (география), използването му в обучението (педагогика) и т. н. Едва след като опознаем всички тези връзки, тогава действително ще знаем какво е това „училищен тебешир“. Така понятието е включено в схема, извън която то не може да излезе, независимо от различните начини на неговото използване. Когато в урока по химия се говори за креда, в паметта възниква споменът за находището. Обратно, познанията за ландшафта в обучението по география се свързват пак с това парче тебешир. Работа с текстове от учебника Многобройните експерименти по проблемите на ученето винаги потвърждават, че резултатите могат да се повишат за кратко време, ако на ученика се даде ориентация как да постъпи, ако иска да научи нещо, а след това съзнателно да се упражнява. При едно такова изследване били достатъчни пет пъти упражнения от по 20 минути, за да постигне добри резултати ученик, който имал трудности с ученето. Ето един пример от същото изследване. От учениците в горната училищна степен се очаква, че те сами усвояват съдържанието от учебниците. Поради това им се дава следната ориентация. Помисли добре - какво ти е познато и какво е ново за теб? Кои са основните мисли и най-важните страни? Какви основни понятия съдържа текстът? Какво означават те? Какви връзки има между различните съждения и раздели в текста с вече известното? Как може съдържанието да се предаде с малко думи, но достатъчно пълно? При този подход се използват редица положения, които вече разгледахме - например свързване на старото с новото, разчленяване на материала и улесняване по този начин на неговото възприемане, разработване на една схема, към която могат да се „прибавят“ отделните факти, разглеждане на отделни данни във взаимовръзка, извършване на мисловни операции, в случая анализ. Към последното може да се добави още нещо. Изследванията показват, че умствените операции анализ, синтез, сравнение, подреждане, класификация и т. н. могат да се използват много сполучливо при запомнянето, но с една подробност - това да става съвсем съзнателно. Следователно важното, същественото в даден текст трябва да се разбере с цел да се запомни. Сравнението също така трябва да се прави с такава цел. При други групи са били прилагани същите операции, но с цел да се решат съответни задачи. Резултатите са били много по-ниски в сравнение с ученици, които са извършвали същите операции, но са имали като цел да усвоят материала. Всъщност това положение вече формулирахме в третото правило. Заниманието само с материала не е достатъчно, ако не се прибави и волята да се запомни нещо. Цялостно или разчленено усвояване Някои уроци са толкова големи, че не могат да се усвоят наведнъж. Как да се постъпи в този случай? Трябва ли да се учи част по част? В такъв случай се губи връзката. Ако пък се опитате да запомните по този начин целия урок, то това ще бъде повърхностно. Ето защо в такива случаи най-полезен се оказва комбинираният метод. За целта най-напред си създаваме една обща представа, като се опитваме да разберем смисъла на цялото, т. е. създаваме базисна обобщена схема, за да можем да усвоим отделните точки и да ги обобщим. Този метод е подходящ както за заучаване на стихотворение, така и при подготовка за изпит върху целия предмет. Не памет като „чекмедже“, а като разпределена кутия на играта „Лего“ („Строител“) Описанието по-долу може да бъде разбрано без пояснение само от ученици в по-горните класове. Изследвания върху паметта показват, че ние обикновено повече говорим, а ако бихме мислили повече, то нямаше да има нужда от много приказки. Как трябва да се разбира казаното? Човешките знания могат да се подредят в една система. Всяко понятие може да се отнесе към йерархия от основни, общи понятия, а именно до материята и съзнанието. Например конят е млекопитаещо животно, а млекопитаещите са гръбначни животни. Те всички се отнасят към общия клас животни, те пък са форма на живата материя. Всяко понятие има редица белези, които го характеризират по-точно. „Трикът“ (хватката) на запомнянето се състои в това, белезите да се свържат със съответните им най-общи понятия, тъй като те важат и за всички по-частни понятия. По този начин се избягва повторното (двойното) запомняне на даден признак. Ето един прост пример за пояснение на казаното: живот - особена форма на движение на материята; - свързан с белтъчните вещества; - съществува под формата на индивиди; - приема неорганични химически съединения от обкръжението и ги превръща в свои материални субстрати; - способен е да се възпроизвежда. животно - нуждае се от богати на енергия органични вещества (храна); храната се приема в специални кухини на тялото и се разгражда ензимно, освобождава се енергия; - обикновено притежава способности за продължително движение и т. н. гръбначно животно - притежава гръбначен стълб, крайници, глава, труп (тяло), опашка и т. н. бозайник - живороден, с постоянна телесна температура; женската храни малките със секрет от жлези (мляко); обикновено има седем вратни прешлена; - еднократна смяна на зъбите; централна нервна система; има мозък, отделно гръбначен мозък. Подредени и запомнени по този начин, тези белези могат също така и да бъдат възпроизведени при изпит или контролна работа. Ако например изпитват вашето дете за коня, то може да назове особеностите на това животно, да говори изобщо за съществените белези на бозайниците, на гръбначните животни, даже за начина им на живот. По същия начин то би могло да отговори, ако му бяха зададени въпроси за телето, котката, кучето и т. н. За бозайниците би трябвало да се запомни и посочи само това, което ги отличава един от друг. Между другото, това не би ли могло да стане една забавна игра в семейството? Кой ще каже най-бързо следващото видово понятие, след това другото след него и т. н.? Кой ще посочи друго видово понятие? (Например от химична гледна точка тебеширът е сол, докато геологията го разглежда като натрупване от морета.) Кой ще назове повече подчинени понятия? (Например тебешир за писане, вар и т. н.) За всяко постижение от такъв характер би било полезно, ако най-напред се намерят общите понятия, а след това съдържащите се в тях познания. Осмо правило: Резултатите от ученето се подобряват, ако се създадат подходящи условия. Най-напред да посочим тезисно някои предпоставки. Външни условия за учене: - лично работно място, достатъчно голямо, за да може зад тетрадките да се постави учебник и да може детето да сложи лактите си; - светлината трябва да е достатъчна и да пада отпред и отляво (за тези, които пишат с дясната ръка); - всички необходими принадлежности да са разположени наблизо; - столът трябва да бъде тапициран, да има възглавница и удобна облегалка, която да дава възможност за правилна стойка спрямо масата. Физиологични условия: Тялото трябва да има готовност за ученето. Затова трябва да се вземе под внимание следното: - както с пълен, така и с празен стомах не се учи с удоволствие; - температурата в стаята трябва да бъде между 20º C и 22º C; - в стаята трябва да има достатъчно кислород; - при по-продължителни домашни занимания е необходимо на всеки час да се прави почивка от 10-15 минути (много по-полезно е, ако те се определят предварително, тъй като и тялото се настройва към такъв ритъм); - да се използва най-удобното време за учене и труд. Нормално е детето или тинейджърът след учебни занятия първо да си почине, но изследванията показват, че „най-доброто време за работа“ е въпрос на навик. Помислете по кое време искате да учи и да се труди вашето дете! Тази препоръка не противоречи на една друга, според която е добре вечер да прегледаме още веднъж най-важното, което трябва да запомним. План за работа. Добрата организация на труда включва и съответен план, в т. ч. и за ученето. Ученикът се нуждае от два плана, които трябва да бъдат написани четливо: дневен и седмичен. Дневен план. Тук трябва да се има предвид следното: - най-напред трябва да се свърши „по-лекото“ (за „загряване“); - след това следва най-важното; - предметите трябва да се редуват (вижте четвъртото правило). Седмичен план. В него трябва да се постигне относително равномерно разпределение на работата, като така нищо няма да бъде забравено. Самата работа се разделя на отделни, но свързани части. Като допълнителен плюс на този план трябва да се разглежда и радостта, че вече всичко е свършено. Следва...
0 Comments
Your comment will be posted after it is approved.
Leave a Reply. |
„Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.“
Демокрит „Ако се взирате в нещата достатъчно дълго, знанието ще дойде.“
Неизвестен автор Archives
May 2024
Categories
All
|